Жените, които управляваха империята на Чингис хан

Сара ДЪРН (Pocket) ПРЕЗ 1178 г. 17-ГОДИШНА МОНГОЛКА се омъжва за мъж, когото почти не познава. И докато съпругът ѝ пътува, бие се и завладява, тя ръководи онези, които са останали в Монголия, управлява всеки аспект от всекидневния живот в огромен номадски бивак. И командири, и овчари ѝ докладват, а тя координира сложни сезонни миграции на хиляди хора и техния добитък. На 28 тя става Велика императрица на Монголската империя; нейното име е Бьорте.  Чингис хан / Музей на Националния дворец в Тайпе) Съпругът на Бьорте – Чингис хан, получава цялата слава за основаването на най-голямата земна империя, която светът е познавал, но Бьорте и нейният огромен принос са до голяма степен забравени. Докато съпрузите им се бият в далечни военни кампании, продължили години, Бьорте и други монголски жени поддържат империята да функционира. Някои от тях яздят бойни коне на война. Хутулун, пра-правнучката на Чингис хан, ще се нахвърли върху врага „сръчно като ястреб“, пише Марко Поло. „Atlas Obscura“ говори с Ан Броудбридж, учен от Централна Азия и автор на „Жените и създаването на Монголската империя“, за многото роли, които жените са имали в Монголската империя, как обществото ги е възприемало, и за възхода на може би най-могъщата жена в средновековния свят Торегене Хатун. По-долу даваме думата на Ан Броудбридж. КАКВИ СА БИЛИ ОТГОВОРНОСТИТЕ НА МОНГОЛСКИТЕ ЖЕНИ, ОТГОВОРНИ ЗА СТАНОВЕТЕ? По-добрият въпрос би бил какви не са техните задачи. Мисля, че можем да поставим всичко това в общата категория на управление. [Например] старшата съпруга на Чингис хан, Бьорте, отговаря за стана. Тя е отговорна за дома им, юртата или залата, в която живеят. Тя отговаря за децата. Ако дойдат търговци, тя ще говори с тях за икономическа дейност. Тя ще наблюдава или изпълнява обичайните всекидневни пастирски дейности. Трябва да се приготвя храна. Трябва да се подготвя облеклото. Има религиозни ритуали. Има забавления. Често работата на жената е да бъде гостоприемен партньор, да носи храна и да посреща гости. И тогава съществуват всичките хиляди и едно малки неща, които всяка монголка прави всеки ден – поправя вещите, надзирава хората, проверява децата, за да се увери, че не се спречкват, и т.н. Освен това, когато станът трябва да се премести от точка А до точка Б, което прави редовно според сезона и пасищата, жените отговарят за това. Те организират рейда с каруци. Те карат този дълъг керван каруци, често теглени от волове или якове. Когато пристигнат, те ще поставят юртите в правилния ред, ще ги разпънат и т.н. Така че без жени да управляват мястото, където живеят монголите, нямаше да има стана, в който монголските мъже да се върнат от военните си кампании. СЛЕД СМЪРТТА НА ЧИНГИС ХАН ПРЕЗ 1227 Г. НА ВЛАСТ СЕ ИЗДИГАТ МНОГО ЖЕНИ. ЗАЩО? Наследяването е много сложно. Но жените могат да поемат управлението на империята, на теория временно, но понякога не временно, от името на някакъв мъж, обикновено на собствен син. Така че в случая на Торегене Хатум, която става регент на цялата Монголска империя след смъртта на сина на Чингис хан Йогедей (Угедей), или в случая на Сорхатани, която маневрира сина си да бъде владетел на цялата империя, те функционират като старши вдовици, които са регенти вместо мъжете. Това е напълно приемливо в (тяхното) номадско общество. КАК ТОРЕГЕНЕ ХАТУН СТАВА РЕГЕНТ НА ЦЯЛА МОНГОЛИЯ ОКОЛО 1241 Г.? Тя притежава забележителни умения. Влиза в семейството в много неизгодно положение. Войската на Чингис хан убива съпруга ѝ и тя става трофейна съпруга за третия син на Чингис хан и Бьорте – Угедей, който наследява баща си като цялостен Велик хан. Торегене Хатун дори не е старшата съпруга, (но) тя ражда петима живи сина. Старшата съпруга не ражда ни едно дете. Така че по подразбиране Торегене Хатун се издига. По времето, когато самият Угедей умира, тя е в състояние да поеме ролята на действителната старша съпруга. Така че пише на всички по-възрастни членове на семейството, когато съпругът ѝ почина следното: „О, боже. Случи се това. Какво да правя?“. Те отговорят, че трябва да бъде регент, докато не се съберат и не решат кой ще бъде следващият владетел. Така че тя работи със системата много добре в своя полза. Угедей, нейният мъртъв съпруг, е имал предпочитание кой да бъде следващият Велик хан. Торегене Хатун има свое. Тя иска най-големият ѝ син да бъде Хан. И така на това голямо общо събрание, което свиква, организира и плаща, тя успява да лобира успешно за сина си да поеме управлението - въпреки че това е в противоречие с изричната воля на мъртвия ѝ съпруг. КАКВО Е ВЪЗПРИЯТИЕТО НА МОНГОЛСКОТО ОБЩЕСТВО ЗА ТЕЗИ МОГЪЩИ ЖЕНИ? Ние нямаме много [исторически материал от монголите], но това, което имаме, предполага приемане. Така стоят нещата. Жените имат власт. Те правят определени неща. Вие се регистрирате при тях. Искате техния съвет. Слушате ги, когато говорят. Това е нормално. Така че въпреки че външните наблюдатели виждат количеството власт, което някои жени имат в тези общества, като необичайно, за хората, живеещи в тези общества, това е нормално. МОНГОЛСКИТЕ ЖЕНИ ВОЮВАЛИ ЛИ СА В АРМИИ? [Историците] наистина са намерили доказателства, че в монголските въоръжени сили е имало много повече, отколкото си мислехме, жени – може би до 20 процента. Не половината, но все пак доста. КАКВО БИХТЕ ИСКАЛИ СВЕТЪТ ДА ЗНАЕ ЗА МОНГОЛСКИТЕ ЖЕНИ? Искам хората да знаят колко са важни. Те са поне половината от историята. Без монголски жени нямаше да има монголско завоевание, нито монголска империя. Нямаше да има нищо. В монголското общество около 90 процента от мъжете са годни да се мобилизират и да участват във война. Никое друго съвременно общество – нито средновековен Китай, нито средновековен Иран, нито средновековна Европа – не може да направи това, защото мъжете трябва да вършат друга работа. Те трябва да бъдат свещеници, фермери, администратори. В монголското общество жените правят всички тези неща. Така че без жените зад кулисите, управляващи всичко останало, мъжете не биха поели към своите завоевания. Превод от английски: Георги ВЕНИН