culturespace.bg
Мистерия, която упорито остава загадка. Распутин, търговецът на души, чието име се смесва с края на царска Русия. Дори днес Русия се опитва да скрие историята на този човек от останалия свят, а в същото време мнозина не познават противоречивия и мистериозен живот на Распутин.
Кой е бил този, чието име се е чувало на всеки ъгъл и е пробуждало истерия на улицата и паника сред служители и тайни служби? Кой е бил този светец с лечебни сили, този Антихрист? Кой е бил пияницата и довереният съветник на императорската двойка?
За него, за Распутин, човекът, чието име е нарицателно, Временното правителство е преровило архиви, сейфове и е събрало всички малки и важни неща, които биха могли да дадат отговор на многото възникващи въпроси. Преминете през Уралските планини и ще откриете, че светът на Андрей Рубльов е останал същият. Село Покровское, Тоболска губерния, се появява на картата някъде по времето на Екатерина Велика, но изглежда, че съвременният живот не е достигнал до сибиряците.
Тук, на брега на река Тура, започва историята на Распутин. Документите сочат, че на 9 януари 1869 г. Ефим и Анна Нових стават родители; и че един ден по-късно малкото момче е кръстено в селската църква. На 10 януари православните руснаци празнуват Св. Григорий Нисийски, наричан „философ и мистик“. И така, в негова чест детето е наречено Григорий. Семейството на Распутин с трепет го чака, тъй като преди Григорий да се появи на бял свят, пет деца са им починали още преди да направят първите си стъпки. По-късно двамата съпрузи се сдобиват и с дъщеря. От юношеството си Гриша споделя любовта на баща си към водката – след работен ден една нощ за пиене е подходящо време. И въпреки че в руските провинции, където нито Петър Велики, нито Екатерина успяват да премахнат феодализма, подобни сцени са обичайни. И въпреки че Распутин има репутация на нехранимайкото на селото, той е известен и с връзките си с Бога. Някои от жителите на Покровское – скептици или просто уплашени с право, разказват как една вечер, когато няколко от приятелите на баща му били поканени у дома, той чул, че един беден човек в селото е откраднал коня му. Изведнъж Распутин се изправя и посочва крадеца сред тайфата. Изглежда, че неговата визия или интуиция не са го подвели. От време на време той заминава със семейството си на малки поклонения до близките манастири, един от които особено обича – Знаменския манастир, близо до Тоболск. Ето защо през лятото на 1886 г., Распутин иска разрешение да отиде там сам.
Близо до деня на Успение на Дева Мария, едва осемнадесетгодишен, Григорий среща на танци Прасковя Фьодоровна Дубровина, в която се влюбва. Двадесетгодишното момиче, русо и с кафяви очи, е всичко, което Распутин може да желае: тя приема бунтарския му характер и силно вярва, че той е божествено осенен. На 2 февруари 1887 г. двамата се женят и за известно време, според традицията, се преместват в къщата на младоженеца. Но епидемиите, нещо обичайно по това време без адекватни медицински грижи, са причина от седемте му родени деца само три да достигнат до зряла възраст – Дмитрий, Мария и Варвара.
Григорий Распутин с децата си
Фактът, че е създал семейство, не означава, че Распутин е престанал с разпътния си начин на живот, той не се свени да изневерява, да краде… И когато пътят му тръгва към присъда – изгнание, той измисля по-добро решение: да отиде на поклонение. През пролетта на 1897 г., Распутин е на 28 години и тръгва към манастира „Св. Никола“ във Верхотуре. Това е неговият път към Бог – вид покаяние: живее сред горските дървета, яде корени, опитвайки се да намери в природата пътя към божествеността. В близкия град с 40 църкви и манастири Распутин среща Макарий, млад отшелник, който е известен и харесван от вярващите. Макар и неграмотен, той изглежда е имал божията благодат, за да проповядва идеята, че Бог е там и за най-големите грешници. Пламенното слово на младия проповедник омагьосва Распутин и той избира Макарий за свой наставник. И наставникът, и съседите му признават, че във Верхотуре Распутин е намерил Бог.
И изведнъж, също толкова внезапно, през 1900 г. Распутин съобщава, че глас от небето му казва, че трябва да отиде на поклонение в Атон, Гърция. За „странника“ (руски поклонник) това е повече от просто пътуване. То е борба със светското, със себе си. Григорий винаги има в ума си молитва, която издига като защитна стена: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния“. Той води битка като тази на Иисус в пустинята, когато през 40-те дена злото изкушение го примамва, за да го привлече на своя страна.
След пътуването до Атон, запознавайки се с порядките там, Распутин се отказва да става монах и когато се връща в Сибир, преди да се прибере у дома, се среща с Макарий, стария си наставник. „Тъй като не можеш да намериш спасение в манастир, трябва да спасиш душата си в света“, казва той, убеден, че Распутин го чака велика съдба. Распутин все повече усеща, че мястото му вече не е в Сибир. През 1902 г. тръгва по реките Тура и Волга, докато стига до Казан. Распутин не случайно се отбива в град Казан, тогава той е един от най-важните богословски центрове в Русия. Но преди да стигне там, репутацията му го е изпреварила и се е поселила не само в душите на хората, но и в неофициалната йерархия на църквата. Той вече е известен като свят старец. В традицията на руското православие тази титла се получава само от онзи стар, мъдър и благодатен свещеник, който носи на блажените души Благословението, но също така учи онези, които са се изгубили по пътя, на вярата, на Декалога (Десетте божи заповеди). Руснаците имат нужда от желязна ръка, която да ги води, но и от някого, който да облекчи жадния им дух.
Григорий Распутин
Като начало на Распутин е предложен скромен апартамент в Санкт Петербург. Хората намират адреса му и пред вратата му винаги се редят на опашка, като плащат за чудодействата. Той твърди, че има специални сили, които му позволяват да лекува болни и живее от даренията на хората, на които е помогнал. Распутин взима пари и като гадател.
Скоро след пристигането си в Санкт Петербург през 1903 г. Распутин се запознава с Ермоген, Саратовския епископ. Той бил впечатлен от лечебните сили на Распутин и го запознал с Николай II и съпругата му Александра Фьодоровна. Единственият син на царя, Алексей, страда от хемофилия (болест, при която кръвта не се съсирва, ако се получи рана). Когато Алексей се разболява сериозно през 1908 г., Распутин е извикан в царския дворец. Той успява да спре кървенето и оттогава става член на царския антураж.
Распутин несъмнено е амбициозен, неговото влияние върху политическите решения е силно преувеличено, но не и опровергано. Това се прави от враговете на монархията, за да дискредитират царското семейство.
Основната роля на Распутин е да помага на децата и влиянието му в двореца се ограничава до религиозни практики. Той със сигурност е най-близък с царицата, която вярва, че „светият човек“ спасява живота на царевича. Макар че той може да е имал влияние върху нея, няма доказателства, които да предполагат, че Распутин е имал пряко давление върху вземането на решения по онова време. Тъй като царската двойка пази медицинското състояние на сина си в тайна от обществеността, това оставя място за легенди и слухове като отговор на въпроса защо Распутин е така любезно приет в двореца. В съчетание с факта, че царят поема личен контрол над армията си по време на Първата световна война, оставяйки царицата у дома сама, хората започват да приемат, че мистериозният Распутин, който е близък до императрицата, всъщност е поел пълен контрол над нея.
Григорий Распутин с почитателите си
Първата световна война не започва добре за Распутин. Една вечер, когато се прибира вкъщи, от нищото в тъмното, една жена се втурва към него и забива нож в стомаха му. Бил е на път да загуби живота си, без да подозира, че това може би е първият знак, че смъртта вече е наблизо.
Императорското семейство
Распутин се възстановява в болница. От болничното легло пише на царя, който току-що е подписал указ за войната против Германия: „Надявам се на мир и спокойствие, но те планират голямо зло. Ние, които сме част от твоя живот, знаем твоето страдание. Много е трудно да не се виждате. Близките на сърцето ти се чудят тайно: как мога да ти помогна?“.
През декември 1916 г. Григорий Распутин изпраща писмо до Николай II за собствената си смърт: „Чувствам, че ще напусна живота преди 1 януари. Искам да кажа на руския народ, на бащицата (царя), на руската майка (царица) и на децата какво трябва да разберат. Ако ме убият обикновени убийци, и особено моите братя руските селяни, ти, царю на Русия, няма да имаш от какво да се страхуваш за децата си, те ще царуват стотици години. Но ако ме убият боляри, благородници и ако пролеят кръвта ми, ръцете им ще останат цапани с моята кръв в продължение на двадесет и пет години, а те ще напуснат Русия. Братята ще убиват братя, и те ще се убиват един другиго и ще се мразят, и двадесет и пет години няма да има мир в страната“.
И това: „Царю на земята на Русия, ако чуете звука на камбаната, която ще ви каже, че Григорий е убит, трябва да знаете това: ако ваши роднини са причинили моята смърт, тогава нито едно от вашите деца няма да остане живо повече от две години. И ако го направят, те ще молят за смърт, тъй като ще видят поражението на Русия, ще видят идването на Антихриста, чумата, бедността, разрушените църкви и осквернените светилища, където всички са мъртви“.
Още: „Руски царю, ти ще бъдеш убит от руския народ и хората ще бъдат прокълнати и ще служат като оръжие на дявола, убивайки се навсякъде. Три пъти за 25 години ще унищожат руския народ и ще загинат православната вяра и руската земя. Ще бъда убит. Вече не съм сред живите. Молете се, молете се, бъдете силни и мислете за вашето благословено семейство“.
Въпреки че военните тайни са далеч от него, Распутин знае, че императорското семейство има нужда от него. Бившият премиер Сергей Вите казва, че „сибирецът“ е ключов човек: „Распутин познава Русия по-добре от всеки друг: нейния дух, състояние, исторически стремежи“. Преди да напусне болницата, Григорий изпраща специална телеграма: „Не позволявайте на бащицата да се готви за война, защото войната означава край на Русия и нашия живот, а той ще загуби всички до последния човек“.
Декември 1916 г. През тези тежки времена на война и недоимък хората се обръщат против Романови. Дори на Распутин не е простено, името му е в черния списък на хората на улицата. Руският елит също обвинява тройката, само че те са наясно, че източникът на злото е онзи, който е завладял обществото им, само за да го унищожи. Най-емоционално ангажиран от всички е княз Феликс Юсупов.
Той е погълнат от факта, че никой не посочва министри, които му харесват, и че Църквата има слабо влияние. Преди всичко се ядосва, че Распутин може би е немски шпионин. И тъй като никой няма капацитет да го премахне, има само едно решение: самият той да го стори. Русия трябва да се отърве от вредното му влияние, но за това е нужен добър план. Към края на 1916 г. снегът е покрил Петроград и по улиците вече се говори, че Распутин ще бъде убит.
Княз Феликс Юсупов
29 срещу 30 декември 1916 г., 23 часът, малко преди полунощ. Дворецът „Мойка“. Великият княз Дмитрий Павлович, д-р Станислав Лазоверт, Владимир Пуришкевич, заедно с княза от най-богатото семейство на Русия Юсупов, са подготвили за Распутин последен празник, напоен с цианкалий. Йосиф Флавий им пее песен след песен; чаша след чаша, Распутин вече се е хванал в танца на смъртта. Докторът казва, че една лястовичка ще го изпрати на онзи свят, но часовете минават, виното свършва, а животът на Гришка продължава. Феликс Юсупов е решил съдбата му: той трябва да умре тогава и там. Флавий изважда револвера си и като приближава отзад Распутин, стреля. Тежкото му тяло рухва на пода. Юсупов отива при другите съучастници в престъплението и се връща, за да вземе тялото и да се отърве от него. Но Распутин се изправя, като се полюшва, и се нахвърля върху него. Юсупов избягва на двора на двореца си.
Пуришкевич поема командването: три изстрела гръмват към Распутин, единият го уцелва право в челото. „Убих Гришка Распутин, врага на Русия и царя!“. Обличат го в самурайско палто и след това го увиват в светлосиня драперия. Завързват го здраво и го хвърлят в ледените води на Нева. Распутин е намерен няколко дена по-късно. Той е оплакан и погребан, най-обичаният от грешниците.
Изглежда, че трудността да се убие Распутин е пропаганда, която да го покаже като човек на дявола, обладан с неестествени способности. Това, което се знае от протокола на аутопсията, е, че не е открита отрова в организма му и че е бил прострелян три пъти, като единият изстрел е бил в главата. В белите му дробове нямало вода, което предполага, че е бил мъртъв, преди да го хвърлят в ледените води на реката.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
