culturespace.bg
Изумени от разнообразието на световните азбуки, се изненадваме, когато ни казват, че почти всички писмени системи, използвани в света, датират от египетските йероглифи.
Колко просто и логично е гласните и съгласните на езика да се записват с букви. Няма толкова много звуци и следователно не са необходими много букви - разбираме се добре с три и кусур дузини, а на британците са им достатъчно двадесет и шест. Но идеята за изобразяване в писмени знаци точно на звуците на езика, а не на отделни думи или понятия, не идва бързо при човечеството. Умни са били древните египтяни, но не са се сетили, а само са се доближили до блестящото решение.
Както знаете, в страната на пирамидите и фараоните са писали с йероглифи – знаци, в очертанията на които все още ясно се отгатват скицирани хора, животни и различни предмети. Някои йероглифи изобразяват отделни звуци, други – комбинации от звуци, трети са логограми, тоест се четат като цяла дума. Има и йероглифи, които не обозначават никакви звуци, но действат като детерминанти, тоест изясняват смисъла на написаното, защото сред знаците на египетското писане няма нито един символ за изобразяване на гласни, което затруднява разбирането на някои думи. До началото на гръко-римската епоха египтяните създават 5000 йероглифа!
Около 1700 г. пр.Хр. по стените на мина в дълбините на Синайския полуостров се появяват надписи от грубо разчертани символи. Направени са от работници, които са добивали тюркоаз за египетските фараони. Миньорите – имигранти от Западна Азия, говорят един от западносемитските диалекти от онова време. Необременени от египетското обучение, тези гастарбайтери се сещат да вземат само три дузини египетски йероглифи и да ги адаптират, за да представят звуците на своя език. Така се появява първата азбука в историята, която в науката получава името „Протосинайско писмо“. Имената на буквите отразяват имената на същества или предмети, изобразени със съответните йероглифи.
БИК, КЪЩА, БУМЕРАНГ, ВРАТА…
Ако обърнем буквата „А“ с главата надолу, ще видим символ, който смътно наподобява рогат добитък. Бик, вол – „алеф“ на семитските езици - става първата буква от древната азбука, която се използва в леко модифицирана форма от почти целия свят. Втората буква е „бейт“ – „къща“ – нещо затворено в стените, третата буква – „гимел“ – прекъсната линия, метателно оръжие като бумеранг, четвъртият знак е „далет“, което означава „врата“. Алеф, бейт, гимел, далет – като чуем тези думи, вече знаем със сигурност, че имената на първите четири букви от гръцката азбука – „алфа“, „бета“, „гама“, „делта“ – не са с гръцки произход. Преди да се превърне в основата на гръцката и на много други азбуки, протосинайската писменост претърпява голяма трансформация. Разпространявайки се от мините на Синай до територията на Палестина и Ливан (протоханаанска писменост), тази писмена система дава началото на два клона на евразийските азбуки. Една от тях е поникнала на Арабския полуостров, въплътена в южноарабската или сабейската писменост, а след това е поникнала в Африка, за да даде излаз към азбука на древния етиопски език gyyz и неговите производни.
Другият клон се оказа много по-плодотворен. Основният му извор е финикийската азбука, възникнала около XII век пр.Хр. Ако буквите на протосинайското писмо все още доста силно приличат на „животните“ от египетското йероглифно писмо, то редовете на финикийската азбука са много по-абстрактни. Пътищата на рисунката и писмото се разделят завинаги.
Финикийците, народ от мореплаватели, се заселват из Средиземноморието и не е изненадващо, че съседите скоро започват да възприемат елементи от тяхната култура. Някъде между XII и IX век пр.Хр. гърците заимстват финикийската писменост, като правят важна промяна. Латиницата и етруската азбука, скандинавските руни и, разбира се, кирилицата и глаголицата, водят своята генеалогия от гръцката писменост. Ако богато украсените символи на глаголицата наистина се различават по оригиналния си стил, то кирилицата е просто гръцки букви, адаптирани към славянската фонетика.
Гробна кутия от първи век сл.Хр. с надпис на арамейски, който гласи „Яков, син на Йосиф, брат на Исус“. Археолозите казват, че тази кутия вероятно е съдържала останките на Яков, братът Исус от Назарет, датиращи от 63 г. сл. Хр.
ОТ ХРИСТОС ДО БУДА
Какъв език е говорил Иисус Христос? Не иврит, на който са написани книгите от Стария завет и който до I век се превръща в почти мъртъв език. И не гръцки, на който са писали евангелистите. В резултат на асиро-вавилонските завоевания арамейският става език на международното общуване в Мала Азия – lingua franca. Езикът на Христос и апостолите е все още жив, неговата леко модифицирана версия се пази от асирийските айсори – хора от диаспора.
Арамейската азбука от древността се развива върху основата на финикийската писменост и благодарение на изключителната роля на арамейския език в живота на Близкия изток тази азбука се превръща в прародител на огромен брой азбуки.
Арамейски: Lingua Franca на древния свят
ДРЕВНА ХРОНОЛОГИЯ
Първите четири букви от семитската азбука – „алеф“, „бейт“, „гимел“, „далет“ – са трансформирани в латинската и българската. Вместо оригиналните четири букви, в кирилицата има пет. Защо? Факт е, че когато славяните всъщност са заимствали писмо от византийските гърци, буквата „бета“ вече е обозначавала звука „v“ и е имала името „вита“. Тъй като звукът „б“ присъства в славянските езици, се налага да се измисли нова буква на базата на „бета“-„вита“. Между другото, в съвременния гръцки няма буква „б“ и този звук се предава чрез комбинация от буквите „мю“ и „пи“, тоест като „мп“. Интересно е и защо в латинската азбука вместо „g“ е „с“. И тук причината е в езиковите промени. Първоначално буквата „C“ на латиница обозначава звуци за задна оклузивност – „к“ и „g“. По-късно, за да се разграничи звучната съгласна от беззвучната съгласна, към буквата „C“ е добавен допълнителен елемент, което води до буквата „G“. С развитието на латинския език в някои случаи буквата „C“ започва да се чете като „це“, докато в други тя запазва задното си звучене. Затова четем Кай (Caius) Юлий Цезар като Гай Юлий Цезар. Така латинската буква „C“ е роднина на нашата „G“ и гръцката „гама“, а не на нашата „C“.
Така нареченото „квадратно“ писмо, използвано в съвременния иврит и идиш, произхожда от арамейската азбука. От него водят родословието си арабското писмо и сирийската азбука, която използват айсорите.
Индийските патриотари са убедени: всички индийски писмености идват от азбуката Брахми, изобретена, разбира се, в Индия. Как родината на шахмата да не роди свои букви! Лингвистите от цял свят са готови да се съгласят, че Брахми е станала основата за огромен клон от азбуките на Хиндустан, Тибет и Индокитай. Но има големи съмнения относно чисто индийския произход на това писмо. Символите на Брахми твърде силно напомнят буквите от същата арамейска азбука и хипотезата за заемане изглежда най-обоснована. Учените спорят само за това дали арамейската азбука наистина е станала прототип на Брахми или дали първата азбука на Индия произхожда от древния южноарабски клон на семитската писменост.
Азбуката Брахми възниква в Индия не по-късно от V век пр.Хр. и става коренът на три клона на индийската писменост. Северният клон е представен от азбуки, най-известната от които е Деванагари – тази писменост се използва в съвременния хинди и за възпроизвеждане на текстове на санскрит. Тибетската писменост също принадлежи към този клон.
Южният клон включва азбуките на Южна Индия – Каннада, Телугу, Малаял и Тамил. Югоизточният клон е представен от писанията на Бирма, Лаос, Тайланд и Камбоджа.
РОДОСЛОВИЕ НА АЗБУКИТЕ: АБДЖАД И АБУГИДА
Колкото и странно да звучи, но буквата „А“ (или по-скоро далечният ѝ прародител „алеф“) е предназначена да обозначи съгласен звук. В древноегипетската писменост, както и в протосинайската, произлязла от нея, не е имало букви за гласни звуци. Сега е трудно да се разберат причините за тази дискриминация, но древните изобретатели на писането по някаква причина са вярвали, че е недостойно да има знаци за гласните. Уж всичко е ясно и без тях.
В края на краищата въпросът как да се справим с гласните се превръща в крайъгълен камък на по-нататъшното развитие на азбуките. В азбуки от типа „абджад“ (т.е. съгласен тип) гласните отсъстват. В арабската и в еврейската писменост само в свещени текстове и литература за малки деца се използват специални знаци за гласни.
За около 3000 години по-голямата част от световните писмени системи се развиват от протосинайската азбука, която се използва на всички континенти на Земята. Въпреки очевидното различие между азбуките, сравнението на буквите дава възможност ясно да се видят общи черти.
В същото време дори в арамейската азбука е използвана система, наречена в лингвистиката matres lectionis: буквите, обозначаващи полугласни звуци, като „й“ (латинско „y“), придихателното „x“ („h“), лабиалното „уа“ (w) започват да се използват за означаване на гласни. Не всички и не винаги (със сигурност не в кирилицата). Древните гърци най-накрая разделят гласните и съгласните и създават съгласно-гласно писмо, което ние всъщност използваме. Буквата „А“, получена от рисунката на глава на бик и представляваща някогашния полусъгласен звук от типа „твърда атака“ (леко затваряне на ларинкса по пътя на въздушния поток), започва да обозначава само гласния звук „а“.
Друго решение е сричковото писане. Ако специална иконка, обозначаваща гласна, е прикрепена към буква, обозначаваща съгласна, тогава получавате поредица от букви – например „га“, „го“, „ги“, „ге“ – обединени от общ базов символ. Азбуките от този тип в науката се наричат „абугида“. Това е името на етиопската азбука (подобна на нашата „аз-буки“, нали?), в която е вложен точно този принцип. Индийските азбуки са изградени по същата система.
НЕБЕСНИ БУКВИ
В почти всички страни днес се използват букви, които проследяват произхода си до надписите по стените на древната мина. С изключение на три: Китай, Япония и Корея.
Първите надписи върху гадателски кости и черупки на костенурки, които поставят началото на китайската писменост, се появяват преди около 2500 години. Оттогава почти 90 000 знака са измислени от изобретателните китайци. В съвременния език се използват не повече от 6000 – 7000 йероглифа, но жителите на Поднебесната империя не са стигнали до идеята за фонетична азбука. Японците, които заемат йероглифи от китайците през VII век, имат напълно различна структура на езика и следователно, за да добавят окончания към йероглифите, както и да пишат заети думи, е трябвало да създадат две цели сричкови азбуки – хирагана и катакана, обаче – въз основа на едни и същи йероглифи. Корейското фонетично писмо Хангул също се връща към китайските йероглифи, освен това китайските йероглифи се използват в ограничена степен и в Южна Корея. В миналото йероглифното писане е било по-разпространено – например във Виетнам, но днес виетнамците пишат с латински букви, които произлизат от протосинайския корен. „Бик“, „къща“, „бумеранг“, „врата“ ... се оказаха по-силни.
Превод: Георги ВЕНИН
|
