Библиотеката на Пергамон
culturespace.bg
От момента, в който се заражда писането, хората се доверяват на книгите и тяхната мъдрост. Пишат върху глинени плочки, върху папируси, върху палмови листа, пергамент. Писатели, учени и философи се стремят да запазят своите мисли, знания и опит за потомството. Затова към създаването на храмове на знанието – библиотеки, винаги се е подхождало с особен трепет. Не е изненадващо, че днес много от тези хранилища на мъдрост са включени в списъците на основните световни атракции.
За онези библиотеки, чиито текстове, книги и документи не са оцелели до нашето време, науката не знае почти нищо. В древността те отлично са разбирали стойността на информацията и са правели всичко възможно, за да я съхранят. Управниците носят книги от цялата земя, отвсякъде, откъдето могат да ги получат. Когато не е възможно да се получи оригиналът, са правени копия от него. Текстовете се превеждат от чужди езици, преписвачите преписват на ръка. Тази титанична работа е високо оценена от потомците.
БИБЛИОТЕКАТА НА АШУРБАНИПАЛ
Най-известната от древните библиотеки в света е основана около VII век пр.Хр. Това е направено за „царското съзерцание“ на владетеля на Асирия Ашурбанипал. Библиотеката е била на територията на съвременен Ирак, в град Ниневия.
Тя е съдържала няколко десетки хиляди клинописни таблички, строго подредени по теми. Повечето от тези плочи съдържат архивни документи, религиозни и научни текстове. Има и литературни произведения, включително легендарната „Приказка за Гилгамеш“. Цар Ашурбанипал много обичал книгите. Ограбвайки завладените от него територии, владетелят успява да събере невероятно богата библиотека.
Руините на този истински храм на човешката мъдрост са открити от археолози в средата на XIX век. Повечето от съдържанието се съхранява в Британския музей в Лондон. Любопитно е, че на някои от книгите и плочите има заплашителен надпис, че открадналите тези плочи ги очакват всякакви неприятности. Цар Ашурбанипал се сдобил с много от своите плочи чрез грабеж, но бил ужасно притеснен, че подобна съдба ще сполети и тях. Надпис в един от текстовете предупреждава, че ако някой посегне с кражба, боговете ще го „свалят“ и „ще изтрият името му, неговото семе от Земята“.
АЛЕКСАНДРИЙСКАТА БИБЛИОТЕКА
След смъртта на Александър Велики през 323 г. пр.Хр. властта над Египет преминава в ръцете на бившия му командир Птолемей I Сотер. Нововъзкаченият владетел решава да създаде истински научен център в Александрия. Резултатът от неговите усилия е Александрийската библиотека. Този храм на науката се превръща в истински интелектуален скъпоценен камък на древния свят.
За съжаление, учените знаят невероятно малко за това, какви книги и текстове са били съхранявани в тази библиотека. Изследователите смятат, че библиотеката може да е съхранявала повече от половин милион папирусни свитъци. Това са и литературни произведения, и исторически текстове, и книги по право, математика и естествени науки. През онези дни учени от цялото средиземноморско крайбрежие се опитват да влязат в Александрийската библиотека. Много от тях дори живеят там и получават държавни стипендии. Научни дейци провеждат различни изследвания и пренаписват съществуващи текстове. През различни времена там са отсядали истинските светила на науката на древния свят: Страбон, Евклид и Архимед.
Краят на изключителната библиотека е трагичен. Изгоряла е през 48 г. пр.Хр. Юлий Цезар случайно запалва пристанището на Александрия по време на битка с войските на египетския владетел Птолемей XIII. Огънят унищожава повечето свитъци и книги. Въпреки това библиотеката продължава да функционира като изследователски център. Някои учени твърдят, че той окончателно е престанал да съществува през 270 г. сл.Хр., по време на управлението на римския император Аврелиан. Други историци смятат, че дори по-късно – през IV век.
БИБЛИОТЕКАТА НА ПЕРГАМ
Библиотеката на Пергамон е създадена по време на династията на Аталидите през III век пр.Хр. Намира се на територията на съвременна Турция. В онези древни времена тя е била истинска съкровищница на човешкото познание. Там се съхраняват приблизително 200 000 свитъка. Библиотеката се помещава в храмов комплекс, посветен на гръцката богиня на мъдростта Атина. Състои се от четири стаи. Три стаи служат за съхранение на книги. Друга служи като място за научни беседи, банкети и срещи.
Древният летописец Плиний Стари пише, че Пергамската библиотека в крайна сметка става толкова известна, че започва да се конкурира с Александрийската. Има дори легенда, че династията на Птолемеите забранява доставката на папирус в Пергам. По този начин те се опитват по някакъв начин да забавят развитието на библиотеката на Пергам. Това е в полза на града. По-късно се превръща във водещ център за производство на пергаментова хартия.
ВИЛА ОТ ПАПИРУСИ
Тази библиотека не е най-голямата библиотека през древността. Но това е единственият килер на мъдростта, чиято колекция е оцеляла и до днес. Библиотеката съдържа 1800 свитъка. Тя е в древния римски град Херкулан, във вила, построена от тъста на Юлий Цезар – Луций Калпурний.
През 79 г. сл.Хр. се случва страшна катастрофа – изригването на спящия досега вулкан Везувий. Библиотеката е защитно погребана в продължение на векове под слоеве вулканична пепел. Почернелите, овъглени свитъци са преоткрити от археолозите през XVIII век. Съвременните изследователи едва наскоро откриха начин да дешифрират всички тези древни текстове. Към момента вече е известно, че библиотеката съдържа няколко текста на епикурейския философ и поет Филодем.
Дълго погребана във вулканична пепел, вилата на папирусите е отворена за обществеността близо 2000 години след изригването на Везувий.
ФОРУМНИТЕ БИБЛИОТЕКИ НА ТРАЯН
.jpg)
Около 112 г. сл.Хр. император Траян завършва изграждането на огромен многофункционален комплекс в сърцето на Рим. Този форум се хвали с площади, пазари и религиозни храмове. Най-важното е, че включва и една от най-известните библиотеки на Римската империя.
Библиотеката се състои от две части: едната – за произведения на латински, а другата – за произведения на гръцки. Помещенията се намират от противоположните страни на портика с Траяновата колона. И двете части на библиотеката са елегантно декорирани с мрамор и гранит. Те включват големи читални и две равнища ниши с рафтове за книги. Там се съхраняват приблизително 20 000 свитъци. Историците не могат да кажат точно кога е престанала да съществува великолепната двойна библиотека на Траян.
БИБЛИОТЕКАТА НА ЦЕЛЗ
В древен Рим се обръща голямо внимание на развитието на науката. На територията на великата империя има повече от две дузини големи библиотеки. Столицата съвсем не е единственото място, където се съхраняват много великолепни литературни произведения. Синът на римския консул Тиберий – Юлий Целз Полемеан, построява библиотека за баща си в Ефес през 120 г. сл.Хр.
Богато украсената фасада на сградата е оцеляла и до днес. Мраморни стълби и колони, както и четири статуи, олицетворяващи Мъдростта, Добродетелта, Интелигентността и Знанието, изумяват със своя финес и невероятна красота. Интериорът на помещението се състои от правоъгълна зала и множество малки ниши с библиотеки. Библиотеката съдържа около 12 000 свитъка. Една от интересните характеристики на тази библиотека е самият Целз: той е погребан вътре в декоративен саркофаг.
КОНСТАНТИНОПОЛСКАТА ИМПЕРАТОРСКА БИБЛИОТЕКА
След известно време в Западната Римска империя започва упадък. Империите се сменят една друга, но знанието живее. Класическата гръцка и римска мисъл продължава да процъфтява в Константинопол, столицата на т.нар. Византийска империя. Императорската библиотека в този град се появява за първи път през IV век сл.Хр., при Константин Велики. Вярно, тя остава сравнително малка за дълго. През V век нейната колекция невероятно се увеличава. Сега там се съхраняват 120 000 свитъци и кодекси.
Размерът на съдържанието на императорската библиотека непрекъснато се променя. През следващите няколко века на своето съществуване тя се увеличава и намалява. Тази библиотека е оцеляла както при ужасни пожари, така и през времената на упадък. Съкрушителен удар на този храм на мисълта е нанесен от кръстоносците през 1204 г. Армията им превзема Константинопол, разрушава го и го разграбва. Писарите и учените все пак успяват да запазят много произведения на древногръцката и римската литература. Те безкрайно ги преписват от изтъркани папирусни свитъци на пергамент.
ДОМЪТ НА МЪДРОСТТА
Багдад е столицата на съвременен Ирак. Някога този град е бил един от най-големите световни научни и културни центрове благодарение на факта, че има Дом на мъдростта – нейния истински дом. Основан е в началото на IX век сл.Хр., по време на управлението на Абасидите. Първоначално това е просто библиотека, където се съхраняват много гръцки, персийски и индийски ръкописи. Това са научни трудове по философия, математика, медицина, астрономия. Колекцията е невероятно голяма.
Тези трудове на древни учени служат като естествен стимул за развитието на науката в Близкия изток. Всички водещи умове от онова време се стичат там. Много книжовници изучават текстовете и ги превеждат на арабски. Сред учените, посетили Дома на мъдростта, има много видни личности. Например такива велики мислители са ал-Кинди (наричан още „философът на арабите“) и математикът ал-Хорезми (един от бащите на алгебрата).
За съжаление, ерата на развитието на науката в ислямския свят приключва по време на опустошителните набези на монголите. Техните орди разграбват Багдад през 1258 г. С най-голямото културно и научно наследство на човечеството, те действат варварски. Според легендата в река Тигър били хвърлени толкова много книги, че водата в нея станала черна от мастилото.
Превод: Георги ВЕНИН
|
