Какво „убива“ цивилизацията на маите

culturespace.bg Когато испанските конкистадори отплават за Централна Америка през 1517 г., целта им е да унищожат цивилизацията на маите. Но след пристигането си колонизаторите установяват, че голяма част от работата им вече е свършена. Впечатляващите варовикови градове – класическа характеристика на едно от най-напредналите общества на древността – вече са обрасли с джунгла. Въпросът как маите са посрещнали своя край остава една от най-трайните мистерии в историята. Народът на маите оцелява; дори успява да организира продължителна съпротива против европейските агресори. Но по времето, когато испанците пристават тук с корабите си, политическата и икономическа сила, която е построила известните пирамиди по тези места и е поддържала население от два милиона души, вече е изчезнала. Руините на една велика цивилизация Първите основи на маите са положени през първото хилядолетие пр.Хр, а цивилизацията достига своя връх около 600 г. сл.Хр. В хронологията на Мезоамерика маите са между първите олмеки и късните ацтеки. Археолозите са открили хиляди древни градове на маите, повечето – пръснати из южния мексикански полуостров Юкатан, Белиз и Гватемала. След около 200 години сериозни археологически проучвания научихме достатъчно за цивилизацията на маите, за да ѝ се възхищаваме. Забележителното им изкуство и архитектура показват, че са били изтънчени занаятчии. Маите са били и интелектуално напреднали. Те разбират добре математиката и астрономията и ги използват за подравняване на пирамиди и храмове според прецесията на планетите и слънчевото равноденствие. Използваха единствената известна писменост в Мезоамерика – странно разнообразие от знаци (йероглифи). Маите имали голямо уважение към мъртвите, много храмове били построени на върха на погребални пирамиди. Чудесата, оставени от маите, ги осеняват с мистичен ореол. Но как загива цивилизацията им, е истински мистика във всеки детайл. Но изглежда, вече сме наясно защо маите погиват. Нека започнем с това, което знаем Някъде през 850 г. сл.Хр., след векове на просперитет и господство, маите започват да напускат своите величествени градове един по един. За по-малко от 200 години цивилизацията оставя само част от миналото си величие - остават изолирани селища, но разцветът на маите си е отишъл завинаги. Отвъд трагичната степен на упадъка на маите, въпреки десетилетия на изследвания, археолозите все още не знаят какво го е причинило. Както в случая с Римската империя, виновникът за падането на цивилизацията очевидно не е един. Но темпът на смъртта на маите кара някои учени да заключат, че причината е голяма катастрофа, която може да унищожи градовете един по един по пътя си. Има много теории за това какво слага край на маите. Сред тях са стари и добре познати: нашествие, гражданска война, загуба на търговски пътища. Но откакто климатичните записи в Централна Америка бяха сравнени в началото на 90-те години на миналия век, една теория стана особено популярна: цивилизацията на маите е обречена от тежки климатични промени. През вековете непосредствено преди краха на маите – така наречената „класическа ера“ от 250 до 800 г. сл.Хр. — цивилизацията цъфти. Градовете просперират, реколтата беше богата. Климатичните записи (които са взети главно от анализа на пещерните образувания) показват, че през този период на територията на маите са валяли относително поройни дъждове. Но същите записи показват, че около 820 г. районът е засегнат от 95 години периодични суши, някои от които продължават десетилетия. Откакто тези засушавания бяха идентифицирани за първи път, учените забелязват поразителна корелация между времето им и колапса на маите. Е, корелацията сама по себе си не е достатъчна, за да приключим с въпроса. Не всички градове на маите се разпадат със засушаването. Тези, които „умират“, са главно в южната част на обширната територия, на мястото на съвременните Гватемала и Белиз. На полуостров Юкатан на север обаче цивилизацията на маите не само оцелява през тези суши, но и процъфтява. Това северно възраждане поставя спица в колелата на теорията за сушата: ако югът е бил парализиран от промяната на климата, какво се е случило на север? Предлагат се различни обяснения за тази дивергенция север-юг, но досега нито една теория не е надвила. Едно скорошно откритие обаче може да хвърли светлина върху този траен парадокс. Археолозите изпитват затруднения при извличането на данни. На практика нито едно от писмените сведения на маите, които някога са били хиляди, не е оцеляло от колониалните времена (по заповед на католически свещеници, испанците изгарят купища книги на маите – известни са само четири останали). Вместо това учените разчитат на календарни записи върху каменни паметници и на стилистичен анализ на керамика и радиовъглеродно датиране на органични материали, за да определят кога са процъфтявали древните маи. В проучване, публикувано през декември миналата година, археолози от САЩ и Великобритания обобщиха за първи път всички изчислени възрасти на северните градски центрове на маите. 200 дати бяха събрани от места по целия полуостров Юкатан, половината от каменни календарни записи и половината от радиовъглеродно датиране. Тогава учените успяха да създадат широка картина на времената, когато са функционирали северните градове на маите, както и времената, когато всеки от тях може да е потънал в забвение. Оказва се, че противно на досегашното схващане, и северът изпада в упадък по време на суша – всъщност той претърпява две тежки засушавания. Конкистадор Педро де Алварадо ръководи първоначалните усилия за завладяване на Гватемала Каменните записи показват, че през втората половина на IX век е имало 70% спад в активността на градовете на маите. Този темп на спад е отразен в радиовъглеродното датиране в северния регион на маите, като дървеното строителство намалява през същия период. По онова време сушата унищожаваше цивилизацията на маите на юг – и това не остава незабелязано от севера. Учените смятат, че затихването на творческата активност показва политически и социален колапс, настъпил на север. Северът със сигурност се справя по-добре от юга през IX век, но последните данни сочат, че регионът така или иначе е преживял значителен упадък. И няма нищо фундаментално в откритието – в края на краищата вече знаехме, че северните маи са оцелели след сушите от IX век (Чичен Ица и други центрове процъфтяват през X век). И все пак учените са идентифицирали втори спад, който променя разбирането ни за историята на маите. След кратко възстановяване през Х век (което съвпада с увеличаване на валежите), учените забелязаха друг рязък спад в производството на много места в северната територия на маите: каменорезбата и друга строителна дейност спадат почти наполовина от 1000 г. до 1075 г. Освен това бе установено, че, както по време на кризата преди 200 години, упадъкът на маите през XI век е настъпил на фона на тежка суша. И не само суша. Сушите през IX век със сигурност са били тежки. Но XI век донася на региона най-тежката суша от 2000 години, „мегасуша“. Данните за климата показват, че валежите намаляват през по-голямата част от века, от 1020 до 1100 г., точно по същото време, когато северните маи се сриват. Мегасушата от XI век и преди е била сочена като причина за падането на северните маи, но старите методи за датиране не даваха доказателства дали двете събития се припокриват. Вече може да заявим с известна сигурност, че изменението на климата е причинило не един, а два периода на упадък на маите. Първата вълна от суши слага край на маите на юг, докато втората, изглежда, ги обрича на север. След втората вълна от суши маите търсят убежища – като северния град Маяпан, който процъфтява през XIII до XV век, но такива обиталища не отговарят на размера и сложността на градовете от класическата епоха. В много отношения XI век е последният дъх на маите. Очевидно изменението на климата е изиграло важна роля в падането на маите. Но защо? Голяма част от обясненията на археолозите за срутването на тази велика цивилизация са свързани със селското стопанство. Маите, както всички големи цивилизации, са зависели силно от селскостопанските култури за своя икономически разцвет. Най-простото обяснение за упадъка на маите е годишният спад на реколтата, причинен от засушавания, които постепенно намаляват политическото влияние на маите и в крайна сметка водят до пълна социална дезинтеграция. Но дори привържениците на хипотезата за сушата признават, че картината трябва да бъде много по-подробна. „Знаем, че военната и социалнополитическата нестабилност нараства на територията на маите поради сушите от IX век“, казва Джули Хогарт от Университета „Бейлор“ в Уако, Тексас, която участва в декемврийския климатичен анализ. Междуградските конфликти също са добър начин за унищожаване на цивилизацията; може би маите просто са се убили взаимно. Тъй като доставките на храна намаляват през сухите десетилетия, конкуренцията за ресурси става по-интензивна и в крайна сметка довежда до повратна точка, в която древната цивилизация на маите е непоправимо фрагментирана. За да отглеждат достатъчно храна, та да нахранят милионите си сънародници, маите изкопават огромна система от канали, понякога широки стотици километри, което им позволява да отводняват и издигат блатистите пустоши, които са изобилни на тяхната територия, превръщайки ги в обработваема земя. Някои археолози ги наричат „плаващи градини“. Маите изчистват огромни масиви от гори както за селското стопанство, така и за своите градове. Някои учени смятат, че обезлесяването/прочистването на терени може да е довело до локализирани ефекти на засушаване, които са се влошили по време на обширна суша. Непряка последица от селскостопанската несрета на маите може да е, че те са позволили популациите им да станат твърде големи, а големите популации са уязвими към продължаващия спад в хранителните доставки. Каквато и да е причината… или причините… от 1050 г. маите поемат по пътя на забравата. Те напускат вътрешните земи, където техните предци са процъфтявали, и се насочват към карибското крайбрежие или към други източници на вода, езера и реки. Изселването на маите може да е било мотивирано от глад. Ако реколтата наистина загива след сушите от IX и XI век, преместването на места, богати на вода, има смисъл, тъй като се появява достъп до морска храна и плодородни земи в близост до морето. Каквато и да е причината, маите се втурват към влагата. Пантеонът на маите е огромна колекция от богове и богини, които са били почитани в целия регион, който днес включва полуостров Юкатан, Кинтана Роо, Кампече, Табаско и Чиапас в Мексико и на юг през Гватемала, Белиз, Салвадор и Хондурас . Но пак нищо ново: винаги е било така. Едно от задълженията на владетелите на маите е да общуват с боговете, които осигуряват влажна година и добри реколти. На места в целия свят на маите археолози са изравяли човешки кости от дъното на езера и понори – смятани за врати към подземния свят – красноречиво доказвайки, че хората са били принесени в жертва, за да угодят на боговете. Когато дъждовете са били добри и цивилизацията процъфтява, е ясно, че на молитвите на маите е било отговорено.