КАРАЛ: най-старият град в Новия свят

culturespace.bg Цивилизацията Норте Чико е древна цивилизация/сложно общество, принадлежаща/о към предколумбовата ера. Тя процъфтява в Перу преди около 5000 години и се смята, че е най-старата известна цивилизация, съществувала в Америка. Цивилизацията Норте Чико е забележителна днес с монументалните си конструкции, включително масивни церемониални пирамиди и сложни напоителни системи. Тази древна цивилизация е продължила до около 1800 г. пр.Хр., след което селищата са изоставени. Карал е голямо селище в долината Супе, провинция Баранка, Перу, на около 200 километра северно от Лима. Той е най-старият град на Америка и добре проучен обект на цивилизацията Норте Чико. Градът е древна цитадела, предшестваща инките с 4000 години. При самото споменаване на „великите древни цивилизации“ обикновено си представяме Атина, Рим, Египет… Но това, което не се знае от много хора, е, че една от най-старите цивилизации на съвременния човек е възникнала в сухите пустинни пясъци на съвременно Перу. Карал е невероятното наследство, което културата Норте Чико оставя след себе си: археологически шедьовър, който някога е бил оживен мегаполис с пирамиди, храмове, къщи, амфитеатри и богато украсени площади. През 2001 г. ЮНЕСКО нарече Карал „най-старият град в Америка“. Той е обявен от световната организация за обект на световното наследство през 2009 г. Карал - поглед отгоре Пол Косок (1896 – 1959), американски професор по история, открива Карал през 1948 г., но по това време откритието не прилича особено внимание, тъй като липсват много типични артефакти, които обикновено са търсени в археологическите обекти в Андите по това време. През 1975 г. перуанският архитект Карлос Уилямс прави подробен запис на повечето археологически обекти в долината Супе, сред които той описва Карал, където прави наблюдения за развитието на архитектурата в Андите. Карал е построен 4000 години преди прочутия град на инките Мачу Пикчу, и 4000 години преди Ангкор Ват на великата кхмерска империя, три хилядолетия, преди римляните да построят колосалния си Колизеум, и дори 500 години, преди египтяните да издигнат пирамидите в Гиза. Този древен град е толкова стар, че там никога не е намерена керамика. Керамиката още не е била измислена, когато е градът е бил построен. Или може би още не са намерени такива артефакти. Могилите, за които сега знаем, че са пирамиди, десетилетия наред са се смятали от геодезисти за естествено образувани хълмове и това е главната причина, поради която градът остава в „тъмната зона“ толкова дълго. Освен това при първоначалното, не особено точно, въглеродно датиране е бил пренебрегвано, защото мнозина веднага обявяват за недостоверно, че обектът може да е на възраст 4500 години. Не само възрастта на структурите в Карал е изключително впечатляваща. Това, което антрополозите намират за най-завладяващо, са задълбочените истории, които градът разказва за първите опити на човека да създаде централизирано многоетажно общество, подчинено на вярата, с идеята, че да се работи заедно за постигане на обща цел, е по-перспективно в дългосрочен план. Карал - пирамиди Древният мегаполис се разполага на площ от 163 декара върху пустинно плато в сърцето на долина с буйна растителност. Той е построен като днешните модерни градове: с райони за определени занаяти и райони за богати и за бедни. Тук има половин дузина пирамидални структури с плосък връх, изградени в кръг около масивен площад. Най-голямата от тях е висока 18 м, с колосална основа, която е 150х137 м. Вътре са открити жертвеници и широки стълбища и се смята, че владетелите по това време са живеели в жилища над пирамидите, откъдето са могли да наблюдават целия град. Големите площади доказват, че са се провеждали сложни обществени церемонии. Все още не е известно защо Карал е изоставен около 2000 г. пр.Хр. Предполага се, че тежката суша е основната причина за масовата миграция на населението във вътрешността. Карал - амфитеатърът Цивилизацията Норте Чико се намира в район, който се простира по крайбрежието от центъра до северния край на Перу. Колективно тази древна култура е населявала 30 основни селища. Експертите смятат, че тук е имало 3000 души, а откритията сочат, че те са ефективни земеделски производители, които се гордеят с богата и сложна обществено-политическа култура. Те живеели по сухата западна брегова ивица, разчитайки на изобилие от аншоа, сардини, гуава, тиква и боб за оцеляване. Интересното е, че няма признаци те да са отглеждали зърнени култури или зърно от всякакъв вид – истинска аномалия за древна цивилизация. Основният нехранителен продукт, отглеждан в региона, е памукът, който се използва не само за изработване на мрежи за риболов, но и за дрехи, чанти и орнаменти. Смята се, че отглеждането на памук е основният принос за нарастването на вътрешните селища, които в крайна сметка са станали много по-големи и по-населени от всички морски поселения в страната. Най-интересните открития в Карал са музикалните инструменти, изработени от животински кости (кости на пеликан за флейти и кости на лама за тръби). Следи от производство на алкохол и наркотици също са открити. Бог или боговете, на които се покланяли каралци, остават загадка до днес, както и значението на религията в тяхната култура като цяло. Различните експерти, които изучават много години тази област, имат по някои въпроси драстично разминаващи се мнения. Някои смятат, че религията и поклонението са странично занимание за жителите на Карал, и оттук – без значение за съществуването на града, други твърдо вярват, че те са основният тласък за самото му изграждане. Тайните на долината Супе се разкриват непрекъснато. Откриват се още по-древни градове, пирамиди, артефакти в район, който дълго се смяташе за необитаван поради неплодородната земя. Карал е един от 20-те обекта, открити в района на долината Супе, който обхваща повече от 80 кв. км, и е удивително, че е открит обект, който предхожда дори Карал с 500 години! Днес Карал е може би най-голямото древно чудо, открито досега в Южна Америка и вероятно в света. И перспективата, че още, и дори по-стари градове все още могат да бъдат скрити в долината на Супе, вещае нови необикновени открития за археолозите. Проучванията продължават. Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА