Керанка ДАЛАКМАНСКА
Земята на Община Каварна е богата не само със своите природни дадености, но и с уникални паметници на древността. Историята ни връща 25 века назад, когато край пристанището на Каварна, където две дълбоки долини се „вливат“ в морето и се извисява силуетът на нос Чиракман, където са се намирали античният и средновековният предшественик на днешния град Каварна. Тук на мястото на старо тракийско селище гръцки заселници от Месемврия създават през V век пр.Хр. колонията Бизоне, която търгува с градовете-държави от черноморския и източносредиземноморския свят.
През I в. пр.Хр. катастрофално земетресение срутва част от селището в морето, но през II – III век (римската епоха) то процъфтява и това е запечатано в древните римски карти. Градът е значителен икономически и културен център през Античността и Средновековието, с богати и разнообразни културни останки – крепостни стени, раннохристиянска базилика, средновековни църкви, обществени сгради. Тук са открити интересни художествени предмети – монети от различни исторически епохи, златни накити, уникални образци с висока художествена стойност, златно тракийско съкровище от апликации и др.
С интересни находки за екипа на изследователи, които проучваха нос Чиракман, приключи археологическо лято 2020. Екипът археолози (д-р Велислав Бонев – главен асистент в катедра „Археология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, и Елена Василева от Националния археологически институт с музей към БАН) работят на Чиракман от 2017 г. под съвместното ръководството на Софийския университет и НАИМ. Имената им се свързват с възстановяването на археологическите разкопки на нос Чиракман през 2016 г., след 10-годишно прекъсване. Изследването е насочено към селище, обитавано дълго и без прекъсване от елинистическия период до Късното средновековие.
„Проучват се три от пластовете в дълбочина – античен, елинистичен и късно средновековен“, казва д-р Бонев.
Интересът на археолозите е насочен към елинистичните пластове от ІІІ век пр.Хр. Изследователите са открили и три помещения от края на ХІV и началото на ХV век, както и 11 гробници в близост до базиликата. Намерените кости са предадени за изследване в антропологична лаборатория. Открити са също бронзови копчета, няколко елинистически монети – изпратени за реставрация, печати, рибарски тежести, керамични фрагменти от битови съдове, амфори и други предмети.
„Находките са описани, фотографирани, запазени и са доказателство за търговските отношения в миналите години“, допълва д-р Бонев. Археологът изказа и задоволство от колегите си в лицето на Калин Маджаров – гл.асистент, Росен Пеевски – свободен археолог, магистър, Виктор Василев и Станимир Стойчев от Шумен, Никола Русев от РИМ – Русе. „Финансирането на проучванията на нос Чиракман е осигурено за изследователския екип от Министерството на културата, а за работниците, които участват в разкопките – от Община Каварна“, уточнява ръководителят, като допълва, че 10% от средствата ат Министерството на културата са специално определени за реставрация на археологическите открития. Екипът е доволен от добрите битови условия и организацията за провеждането на едномесечното археологическо лято на носа. Приемателна комисия, в която участват Добри Добрев от Регионалния исторически музей в Добрич, Иван Вайсов от БАН, Игор Лазаренко от РИМ –Варна, и Кирчо Апостолов от Министерството на културата, приеха цялата документация и удостовериха извършената работа по направените археологически разкопки през периода септември-октомври 2020 г. както и консервацията на обекта до следващия сезон. Препоръката на комисията, а и желанието на изследователите археолози, е да се положат повече усилия от страна на Общината и Музея за почистване на платото от ненужните дървета, храсти и треви.Тогава ще се отвори възможност за по-добра работа на екипите.
Д-р Велислав Бонев сподели още, че вече е направено искане нос Чиракман, като археологически обект, да стане държавно значим – в момента той е общински значим и е зависим от ограничените средства, осигурени от Общината. Когато решението влезе в сила и обектът стане държавно значим, ще има шанс за повече средства, посочи изследователят. Според него все още може да се мечтае и в посока – пътят до Чиракман да е друг, да се социализира обектът така, че да се превърне в притегателен исторически и архитектурен център на откритията през годините и древният символ на Каварна да привлича туристи от близо и далеч.
Снимки : Д-р Велислав Бонев
|
