Кладите на Инквизицията

culturespace.bg Името Джордано Бруно ни е познато от училище: учен, изгорен на клада. Тази екзекуция изглежда безпрецедентна и затова е добре запомнена. Но всъщност Бруно не е единственият учен, чийто живот завършва в пламъци. Има още няколко известни имена. МИГЕЛ СЕРВЕТ Испанският лекар и натуралист от XVI век, арагонецът Сервет е известен с това, че е първият в Европа, който описва белодробното кръвообращение - това, което минава през белите дробове. Той всъщност пренася знанията, които е почерпил от трудовете на арабския лечител Абн-ан-Нафис до европейското пространство, където дотогава са витаели погрешните представи на римския доктор Гален. Но освен от човешката анатомия, Сервет се интересувал и от богословски въпроси. Той пише трактат в полемика с традиционния възглед за Троицата и в резултат на това е принуден да се укрие – премества се в Лион, където се установява под името Мишел Вилньов. Било е доста дръзко да се вземе фамилно име със значение („Нов град“), но такива са хората от Просвещението. Сервет не живее дълго в Лион. Като сменя град след град, той се занимава с медицинска практика, но в крайна сметка не можа да се сдържи и публикува друг трактат – „Възстановяването на християнството“, в който спори както с католици, така и с протестанти, като твърди, че те изкривяват оригиналната форма и посланието на християнството. Целият тираж на книгата, разбира се, е унищожен като еретичен и инквизицията тръгва след Сервет. По време на процеса Сервет успява да избяга от затвора, но скоро е заловен и изгорен на клада за ерес. Бруно обаче, противно на митовете, също е изгорен, защото е искал да създаде нова християнска доктрина – тоест критикувал е съществуващата. ЧЕКО Д'АСКОЛИ Италианският математик, астроном и поет е известен с това, че е написал своеобразна универсална енциклопедия на своето време изцяло в стихове. Той успява да римува информация от астрономията, зоологията, съвременните идеи за психология, антропология и много други. Д'Асколи обаче привлича вниманието на инквизицията с изключителната си страст към астрологията. Той например твърди, че Христос се е появил на Земята не само по волята на Бог, но и поради факта, че звездите са се наредили по определен начин и че при определено положение на звездите можете да правите магии, които покоряват демоните и ги карат да правят чудеса във ваша полза. В допълнение към това, от което църквата вече не се интересува толкова много, но предизвиква недоволство у светските власти, Д'Асколи се обръща към всички, които искат да знаят, че според него планетите свидетелстват следното: Антихристът ще се роди в богато и влиятелно семейство. Изобщо в самото начало на XIV век Д'Асколи е изгорен заради страстта си към астрологията и склонността си да обяснява всичко с нея. ЕТИЕН ДОЛЕ Френският филолог, известен със спора си с Рабле за публикуването на произведенията му без разрешението на автора и с работата си върху теорията и практиката на писмения (литературен) превод, също изгаря в ерес. Той с ентусиазъм публикува всичко, което може да измисли да публикува, включително Псалтира (който тогава е забранен) и богословски полемични произведения. По време на ареста му в къщата му са открити протестантски писания. Първоначално го смъмрят, издействат от него отказ от всички протестантски възгледи и обещание да не публикува нищо друго съмнително, но след това отново го арестуват. Както е обичайно по онова време, той избягва от ареста, но не се разхожда дълго на свобода: идентифициран е и арестуван отново. Той е осъден на изгаряне от Парижкия парламент, а не от някой папа, както може да се мисли. УИЛЯМ ТИНДЕЙЛ А колегата на Етиен Доле, филологът Уилям Тиндейл, преподавател в Кеймбриджкия университет, е заловен и изгорен за превод на Библията: тогава желанието да се запознаят широките маси с Библията е безусловно смятано за вид ерес. Нещо повече, Тиндейл превежда от книги на английски, докато живее в Германия, и е арестуван и изгорен в Белгия. Показателно е, че неговите преводи също са изгорени – това е направено от епископа на Лондон, който не жали средства, за да изкупи почти целия тираж. Но вече не е възможно да се спре процесът и преводът на Тиндейл излиза и се разпродава отново и отново, въпреки цялата съпротива на католическото духовенство. ДЖУЛИО ВАНИНИ Подобно на много философи от своето време (началото на XVII век), италианецът Джулио Чезаре Ванини се интересува предимно от физически експерименти. Смятан е и за един от бащите на съвременната философия, но точно за това е изгорен: като Бруно. Той атакува съвременната схоластика, тоест критикува хода на мисленето у църковниците. Докато е още млад, той приема свещеничеството и… започва да се скита, разпространявайки своите антирелигиозни идеи. Той твърди различни неща: например се съмнява в безсмъртието на душата и намира, че човекът и маймуната са свързани по сродство. В крайна сметка е осъден на отрязване на езика и обесен като атеист. И след това изгарят трупа му, защото еретиците трябва да бъдат изгаряни. Освен еретиците, инквизицията има и друго главоболие: сатанистите. Трима от най-известните сатанисти на Средновековието: убиец на деца, изнасилвач на сестра и невярващ в непорочното зачатие.