culturespace.bg
През 1743 г. библиотекари в библиотеката в Рохонци, Унгария (сега е Рехниц, Австрия) каталогизират невзрачна книга с кожена подвързия. Помислили, че е обикновен молитвеник. Смята се, че е била част от личната библиотека на граф Густав Батияни (Gusztáv Batthyány), преди той години по-късно, през 1838 г., да дари цялата си лична библиотека на Унгарската академия на науките. Когато Кодексът се появява, първоначално изглежда, че е от Средновековието. Въпреки това текстът, който на вид приличал на староунгарско писмо, бил напълно неразгадаем. Мистериозният текст кара мнозина да се чудят какво означава написаното, кой го е написал и за каква цел служи. Все въпроси без отговори.
Книгата е енигма от 90 християнски, ислямски, астрономически и езически изображения, заедно с неразпознаваем текст. Неговото авторство и предишна собственост са неизвестни. Някои страници липсват и са подредени странно. Изследователите обаче установили, че е създаден през XVI век в Италия.
Кодексът Rohonc има 448 хартиени страници с размери 12 на 10 см, като всяка страница има между 9 и 14 реда символи, които би могло или не би могло да бъдат букви. Учените твърдят, че в действителност писмеността може да бъде всичко от хинди до староунгарски, въпреки че липсват черти от всеки от тези писмени езици. Броят на използваните различни символи се смята за изключително голям, с десет пъти повече символи, отколкото се намират във всяка известна азбука.
Хартията на Кодекса има уникалната характеристика да бъде с воден знак. Всяка страница съдържа воден знак, който има формата на котва, вписана в кръг, разположен в звезда с шест лъча. Самият воден знак, изглежда, датира от 1529 – 1540 г., въпреки че действителният Кодекс сякаш е написан много по-рано. Това несъответствие затруднява точното определяне кога е написан текстът, въпреки че е възможно книгата да е преписана след първоначалното ѝ създаване.
Кодексът съдържа повече от обикновен писмен текст – той съдържа и 87 илюстрации, които изобразяват военни битки, пейзажи и религиозни икони, за които се твърди, че намекват за няколко различни религии, включително християнство, индуизъм и ислям. Някои интерпретират това, за да покажат, че която и култура да е отговорна за създаването на текста, в нея трите религии съществуват съвместно.
Опитите за превод на Кодекса водят до няколко теории. Има много вариации в тези теории, тъй като учените дори не са успели да постигнат съгласие относно ориентацията на текста. Изследователят Мариус-Адриан Оансеа от Виенския университет, предполага, че текстът е староунгарска азбука (известна като székely rovásírás, или székely-magyar rovás) и че съдържанието се върти около теми от Новия завет. Това се нарича хипотеза за старата унгарска азбука.
Махеш Кумар Сингх смята, че текстът всъщност е вариация на писмеността Брахми от Индия и че трябва да се чете от ляво надясно, от горе надолу. Това е известно като хипотезата на брахми-хинди. Сингх твърди, че е транслитерирал първите 24 страници на хинди, а след това е наредил тези 24 страници да бъдат преведени от хинди на унгарски. Според този превод Кодексът започва като апокрифно евангелие, последвано от медитативен пролог и след това води до истории за Иисус по време на неговото детство. Част от превода на Сингх включва: „bhagwan log bahoot garib yahan bimar aur bhookhe hai inko itni sakti aur himmat do taki ye apne karmo ko pura kar sake“,
което преведено гласи: „Боже мой! Тук хората са много бедни, болни и гладуващи, затова им дайте достатъчно сила и мощ, за да могат да задоволят нуждите си“.
Преводът на Сингх обаче бързо бе разкритикуван, че му липсва последователност, и повечето изследователи смятат превода му за измама.
Виорика Еначук (Viorica Enăchiuc), румънски филолог, също се опитва да превежда, което налага заключението, че скриптът е предназначен да се чете от дясно наляво, от долу нагоре, и че е написан на вулгарен латински диалект от Дакия. Това се нарича дако-румънска хипотеза. Този превод заключава, че текстът е възникнал през XI или XII век и че принадлежи на народа Blaki, който се е борил с унгарците и печенегите. Някои от неговите преводи включват: „Deteti lis vivit neglivlu iti iti itia niteren titius suonares imi urast ucen“, което преведено гласи: „Множество, в люта битка, без страх върви, върви като герой. Пробийте напред с голям шум, за да пометете и победите унгареца!“.
Еначук също е критикувана, че в превода ѝ липсва последователност и като лингвист и историк работата й е заклеймена, че не е „научна“.
И накрая, унгарският учен Атила Нири предположил, че страниците, обърнати с главата надолу, са шумерска лигатура. Това е известно като шумеро-унгарската хипотеза. Неговият превод включва: „Eljött az Istened. Száll az Úr. Ó. Vannak a szent angyalok. Azok. Ó“, което преведено гласи: „Твоят Бог дойде. Господ лети. О, Там са светите ангели. Те. О“.
Подобно на останалите, преводът на Нири е критикуван за липса на последователност. Говори се, че той си е дал твърде много свобода с пренареждане на символи, което по същество може да доведе до безкраен брой преводи.
Правени са и методически и компютърни опити за превод. Нито един от тези опити обаче не е успешен за действителния превод на текста на Кодекса. Някои изследователи, като Левенте Золтан Кирали, са стигнали до широко приети заключения относно структурата на книгата и препратките, които тя съдържа към живота на Иисус. Въпреки че това не довежда до окончателно заключение относно произхода или значението на Кодекса, то помага да се развенчаят всички теории, че самата книга е измама.
Кодексът Rohonc е интригуващ не само със своята мистерия, но и поради своята недостъпност. Човек трябва да получи специално разрешение, за да го изучава, което е много трудно за западните академици. Внимателното наблюдение на текста от страна на правителството поражда много подозрения.
През 2018 г. има пробив. Габор Токай и Левенте Золтан Кирали комбинират исторически анализи със статистика и структурни модели, за да намерят потенциален синтаксис и речник. Те са започнали да създават мини-речник с откритията си. „Отнема време, за да разкрием нещо значимо, но това е най-доброто развитие досега.“
Възможно е с по-нататъшно проучване Кодексът Rohonc да бъде разбран по-пълно. Засега той остава текстова следа към някои от мистериите от древното минало на човечеството.
|