culturespace.bg
Според повечето историци Бразилия е открита случайно през 1500 г. от Педро Алварес Кабрал. Португалският мореплавател плава край западния бряг на Африка в посока Индийския океан, когато силна буря го изхвърля на бразилските брегове.
Но през 1982 г. американският изследовател и подводен археолог сър Робърт Маркс открива римско корабокрушение от второто столетие пр.Хр. близо до Рио де Жанейро. В района на пристанището рибарските мрежи донасят странни глинени фрагменти, което привлича вниманието на Маркс. На дъното на залива той открива гробище на съдове от древния свят, които подозрително приличат на римски амфори. Такива находки често показват мястото на римско корабокрушение. А това, от своя страна, би могло да означава, че римляните са достигнали до Бразилия 1700 години по-рано от Педро Алварес Кабрал. „В Бразилия не е направено нищо, което да докаже или опровергае находката – казва Маркс. – Ако е автентично, това би било едно от най-важните открития в областта на морската археология.“
Голямото струпване на амфори или високи съдове тип „буркани“, пренасяни от римски кораби през втория век пр.Хр., е намерено в залива Гуанабара, на 15 мили от Рио де Жанейро. Откритите артефакти може да бележат останките на римски кораб, който би могъл да стигне до Бразилия 17 века, преди португалските авантюристи да открият земята на днешна Бразилия, според водещия подводен археолог. Амфорите са използвани от древните гърци, римляни и финикийци за превоз на вино, олио, вода или зърно, необходими по време на дълги плавания.
Робърт Ф. Маркс
Ситуацията поражда много въпроси. Защо самите бразилци не разследват, когато местен водолаз изважда две амфори през 1976 г.? Маркс предполага, че Бразилия, която има силни културни връзки с Португалия, не иска традиционната история да бъде оспорена. Бразилското правителство не му разрешава подводни проучвания. Той иска да намери останките на потъналия кораб, което ще разсея съмненията и ще направи откритието безспорно.
Доказателствата, че амфорите са римски? „Всички експерти са съгласни, че са римски – от II век пр.Хр.“, казва Маркс. „Те ми изглеждат римски“, казва Елизабет Уил, доцент по класика в Университета в Масачузетс, която, подобно на други американски експерти, е виждала само снимки. „Но без да видим оригиналните артефакти и фрагменти от глината, е трудно да бъдем сигурни.“
Според д-р Харълд Е. Еджъртън от Масачузетския технологичен институт, пионер в подводната фотография, работил дълго с Роберт Маркс, датировката на амфорите е окончателна както по отношение на епохата, в която са били използвани, така и по отношение на идентифицирането на потребителите.
Амфорите не може да бъдат поставени там от някого, казва Маркс. Що се отнася до това как амфорите са стигнали до там, Маркс предполага, че римските съдове може да са от потънал кораб, изоставен и изхвърлен на брега без екипаж, или от кораб, закотвен край Рио, след което е отвлечен от буря към рифа, близо до който сега лежат амфорите.
Амфорите от залива Гуанабара
Сър Робърт Маркс (1936 г. – 2019 г.) е авторитетно име в подводната археология и е известен с изследователската си дейност. Това е само едно от многото забележителни открития по времето на активната работа на Маркс в Бразилия, от 1979 до 1983 г. Той открива холандския военен кораб „Холандия“, който е флагманът на Пит Питерсон Хайн, един от най-известните адмирали в Нидерландия. През 1628 г. Хайн извоюва ценна победа над испанския флот край Куба, която му носи и огромно съкровище. Това събитие довежда до получаването на свобода за Холандската република. Тя получава независимостта си от Испания, която я притежава и управлява повече от век. Тази невероятна находка е открита при разкопките на британски търговски кораб, който е потънал точно над кораба на Хайн. Докато копаят за този кораб, водолазите на Маркс намират „Холандия“.
Друга интересна находка е португалският военен кораб „Сакраменто“, изгубен през 1668 г., докато влиза в залива на Вси светии. Маркс и неговият екип изваждат от морските води 62 бронзови оръдия, които са служили като въоръжение на кораба. През годините Маркс и екипът му работят в Бразилия, като откриват останките на повече от 40 кораба, предимно португалски, холандски и испански. Много от техните реставрации се намират в музеите в Бразилия, Португалия и Англия. Може само да се съжалява, че докато е жив, сър Робърт Маркс не получава разрешение от правителството на Бразилия да продължи проучванията си в залива Гуанабара, за да може да докаже достигането на днешния бразилски бряг от римски кораби в далечния II век пр.Хр. – почти 1700 г. преди португалеца Педро Кабрал. Но все ще се намери кой да продължи делото му. И тогава може би ще трябва да се пренапише историята на Великите географски открития.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
