culturespace.bg
В спалнята си Емили Дикинсън е имала бюро и дървен сандък. Тези съдове са съдържали личният и пропуск за Вечността.
Едната или и двете дървени камери били хранилището за ръчно ушитите брошури с поезия на Дикинсън („сборници“, както по-късно започнаха да се наричат), заедно с неприкрепени стихотворения върху листове кремави канцеларски материали и странни бележки върху парчета хартия – „великолепно нищо“ – всичко надраскано с нейния наклонен, почти нечетлив почерк.
В продължение на години хартията се натрупва постепенно в тези две частни царства на дърво и тъмнина. Само самата Дикинсън знае колко много поезия има там, знае какво казва тя и знае– и тя със сигурност – че тази поезия е „жива“.
Нарастващият запас от поезия спира – за да не расте никога повече – в събота, 15 май 1886 г., когато болната Дикинсън „облича безсмъртието“, както каза нейният учител и приятел Томас Уентуърт Хигинсън на погребението ѝ в семейната библиотека няколко дена по-късно.
Тя е на 55 години, когато времето ѝ приключва.
Спасяването на поезията на Дикинсън
Точните подробности за това как ръкописите на Дикинсън са излезли на бял свят са малко неясни. Дикинсън оставя подробни инструкции за собственото си пътуване в отвъдното, включително директива да бъдат унищожени документите ѝ. Въпреки че е обичайно да се изгаря личната кореспонденция, която починалият е запазил, Дикинсън очевидно е оставила инструкции да се изгори всичко, включително нейната невиждана поезия.
Въпреки че Лавиния, нейната сестра, не е поет, художник или дълбок мислител, тя е дълбоко отдадена на Емили и когато открива тайните работи на Емили, тя е наясно, че най-малкото Емили трябва да получи признанието, което светът не ѝ бе дал. Наясно е, че безбройните незнайни стихотворения в сандъка трябва да бъдат сортирани и публикувани, което и става.
Добре установено е, че тъкмо Лавиния е намерила поезията в бюрото в спалнята през седмицата след смъртта на сестра си. Дикинсън започва да организира брошурите си много години преди това и тези ръчно ушити връзки трябва да стигнат до някого. А също – нейната поезия върху отделни листи, многото ѝ писма, получени от много кореспонденти през десетилетията, и бележките върху хартиени изрезки.
Нейното бюрце за писане е квадрат със страна само 46 сантиметра с малко чекмедже за писалка и мастило. Нужен бил „багажник“. Не е известно дали е имала организационен принцип за съхраняване на всичките си документи.
По същия начин неясно е на кого Дикинсън е оставила задачата да се отърве от всички документи – на Лавиния или на доверената прислужница Маги Махер. Историческият запис е ясен: Лавиния е била зашеметена от откритието и вместо да изгори поетичните усилия на сестра си, е предприела стъпки, за да подготви стихотворенията за публикуване.
Но според Джеръм Чарин в отличното му изследване за живота на Дикинсън – „Зареден пистолет“, тъкмо Маги е тази, на която Дикинсън поверява задачата да се отърве от всичко и тъкмо преданата прислужница не може да си го наложи… или може би подозира, че господарката ѝ всъщност не е искала тя да унищожи поезията. Маги слага всички стихотворения в бюрото, където знае, че Лавиния ще ги намери. И Лавиния ги взима от там.
Чарин отбелязва също, че сред документите, които Маги спасява от унищожение, е единственият удостоверен дагеротип на Дикинсън като тийнейджърка – фотосът, който всички сме виждали.
Втора снимка на по-зрялата Дикинсън с приятелка се появи едва преди няколко години.
Когато Лавиния и вярната слугиня Маги за първи път надникват в подобния на ковчег дървен сандък и в чекмеджето на бюрото, те няма как да заподозрат значението – чистия гений – на изумителните творби, които Емили бе положила да почиват там.
Дори избраното общество от онези, с които Дикинсън споделя своите стихове – нейният „наставник“ Хигинсън, писателката Хелън Хънт Джаксън и нейната любима Сюзън – нямат представа какво и колко много „животворност“ има в този дървен сандък.
Посмъртната слава на Дикинсън
Никой не е предполагал, че нейният пръв посмъртен том през 1890 г. ще постигне моментална популярност и ще допечата 11 издания през следващите две години. Никой не може да предвиди фантастичния успех на следващите два тома, последвали първия от 1890 г.
И със сигурност никой не е очаквал експлозията на интереса към нейните сложни, неконюнктурни, трудни стихове през идващия век. Книгите на Емили Дикинсън изненадват, озадачават, възхищават и вдъхновяват безброй поети, учени, композитори, обикновени и необикновени читатели в САЩ и извън САЩ.
Никой не би могъл да предвиди как нарастващото очарование и ангажираност с нейната поезия и писма ще продължат неотслабващо в продължение на век и половина досега – и в бъдеще.
|
