Колимският затворник и психохронист Шаламов,

culturespace.bg Авторът на едно от най-жестоките и безпощадни руски произведения за сталинската лагерна система Варлам Шаламов често е наричан Колимския Вергилий. Той успя да оцелее след 20 ужасни години в най-ужасния район на ГУЛАГ и да напише известните „Колимски разкази“, които и до днес вълнуват съзнанието на читателя. В Колима практически нямаше шанс да оцелееш, но се случи чудо: историите от златните мини за мъчения и ужасите на Елген са оцелели до днес благодарение на оцелелия очевидец Шаламов. КАК В СЕМЕЙСТВОТО НА СВЕЩЕНИК ИЗРАСТВА „СОЦИАЛНО ВРЕДЕН ЕЛЕМЕНТ“ Варлам Шаламов израства в семейството на катедрален свещеник, наследявайки от майка си страстта към литературата. Отрано у момчето крепнат убеждения, расте жаждата му за справедливост и се проявява желанието му да се бори за нея. Той избира за свой идеал народоволците, които героично се борят против държавната машина на страниците на любимите си книги. След като напуска родното си село след завършване на училище, младежът получава работа в кожарска фабрика близо до Москва, а по-късно постъпва в Московския държавен университет, за да учи съветско право. По това време литературният активист се сближава с университетските троцкисти, участва в опозиционен антисталинистки митинг за годишнината от Октомврийската революция. Скоро идва първият арест. С обвинението че е „обществено вреден елемент“, той е осъден на три години трудови лагери. Шаламов реагира на това с гордост, гледа на каторгата като на важен тест за възгледите и убежденията си. Младият мъж излежава мандата си в лагер със специално предназначение в Северен Урал, където се запознава с първата си съпруга Галя Гудз. ОСЪДЕН ФЕЛДШЕР След освобождаването си през 1931 г. Варлам Шаламов е напълно възстановен в правата си и дори успява да работи в редакцията на ведомствените списания „За ударна работа“, „За овладяване на техниката“ и „За промишлени кадри“. През онези години в Москва излиза първият му разказ. Но още през следващата 1937 г. следва втори арест „за контрареволюционна дейност“ и 5 лагерни години с тежък физически труд. Този път нещата са много по-мрачни. Отначало Шаламов излежава присъдата си в златните мини в Магадан. Условията, в които живеят затворниците там, всъщност са предназначени за физическо им ликвидиране. Варлам е разкарван из тайгата и често е поразяван от болести, включително тиф. И през 1943 г. е осъден отново, уж за това, че нарича Бунин руски класик. И всичките ужаси на лагерите с3 завъртат пак. Отчаян, писателят решава да избяга. Но всичко приключва с това, че е хванат и поставен в зоната за наказания. Тук животът му е под реална заплаха. Шаламов е спасен от смъртта от лекар, който го изпраща от болницата на курс за фелдшери. И така, с помощта на читави другари, Шаламов остана да работи в болницата. ВЪРНЕТЕ СЕ ОТ АДА И СКЪСАЙТЕ СЪС СЪМИШЛЕНИЦИТЕ През 1951 г. Шаламов е освободен от лагера като излежал присъдата си. Но още две години му е забранено да напуска Колима, откъдето си тръгва едва през 1953 г. По това време семейството му се разпаднало, а дъщеря му Елена, която не познава баща си, навсякъде изтъква, че той вече не е между живите. Здравето на писателя е сериозно застрашено, мъчат го проблеми с бъбреците. Не му е позволено да живее в Москва, така че вчерашният затворник си намира препитанието в едно поле с торф в района на Калинин. През този период той започва работа върху материала, който по-късно ще състави „Колимски разкази“, които се превръщат в делото на живота на Шаламов. През 1956 г. е реабилитиран поради липса на доказателства за престъпление и му е дадено право да се върне в Москва. Шаламов се жени втори път и получава работа като кореспондент в Москва. Отделно издание на руски език „Колимски разкази“ излиза през 1978 г. в Лондон, през 1980 – 1982 г. в Париж и през същия период в Ню Йорк (на английски). Едва сега Шаламов придоби световна слава. Това обаче довежда до други събития. През февруари 1972 г. „Литературная газета“ публикува писмо, написано от Варлам Шаламов, в което той протестира против появата в чужбина на „Колимски разкази“. Но тази стъпка е приета двусмислено сред интелигенцията и се тълкува като отказ на Шаламов от миналото. Мнозина предполагат, че той се е поддал на натиска на КГБ и Шаламов губи доверието на приятелите си от лагера. Най-близкото същество на Шаламов била черната котка Муха. Тя живяла с писателя до края на 60-те години на миналия век. Бил труден житейски момент: разрив със съпругата му, бедност, проблеми със здравето му (годините му в лагерите на Колима си казвали думата), живот в покрайнините на литературния свят. Отдушник били вечерите в малката стая: Шаламов работел на бюрото си, а Муха предяла на коленете му. ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА, СТАРЧЕСКИ ДОМ И САМОТНА СМЪРТ Успоредно с всички проблеми на професионалния фронт, заболяването на централната нервна система на Шаламов прогресира. Външно той силно се променя, постоянно губи съзнание, както и зрението и слуха си. Съпругата му го напуска и той скоро се нуждае от спешно психиатрично лечение. През 1979 г., в тежко състояние, писателят е настанен в закрита институция за хора с увреждания и възрастни хора. Тук сякаш отново се усеща като лагерник и възприема това място като затвор с принудителна изолация. Докато е тежко болен, Варлам Тихонович написва прощалната си стихосбирка „Незнайният войник“ (вж. Бележката на редактора най-отдолу). У дома писателят така и не успя да види публикуваните си разкази. На 17 януари 1982 г. Шаламов умира от развиваща се лобарна пневмония, след като е преместен от старчески дом в болница за безнадеждни психохронични пациенти. Съюзът на писателите се отрича от него и гражданска панихида не се състоява. Първият сборник с „Колимски разкази“ е публикуван в Съветския съюз едва през 1988 г. Оттогава популярният сборник е преиздаван неведнъж, както като отделна книга, така и като част от еднотомни комплекти. Съдбата на творбите на Шаламов във филмовата индустрия също е неочаквано успешна: през 2007 г. минисериалът „Заветът на Ленин“, базиран на неговите разкази, получи наградата „Златен орел“, а после се появява и филмът „Присъда“ за последните дни от живота на писателя. Бел.ред. На български език стихотворенията на Варлам Шаламов за първи път преведе варненският поет Владимир Стоянов през 2011 г. Поетичният сборник е със заглавие „Лилав мед“ и е отпечатан от варненското издателство „Славена“.