culturespace.bg
На гръцкия поет Антипатър от Сидон, творил през II век пр.Хр., често се приписва съставянето на списъка на Седемте чудеса на древния свят. Тези изключителни паметници и инженерни творения впечатляват хората от древността и стават притегателни центрове за посещения на възхитени почитатели от всички краища на стария свят. Земетресенията, пожарите, войните, кражбите и вандализмът са оставили само пирамидите в Гиза да достигнат нашето съвремие. Затова и интересът към загубените във времето „чудеса“ не стихва и е предмет на много археологически изследвания.
Пристанището на Родос
Едно от седемте чудеса на древния свят е Родоският колос. Масивна статуя на мъжка фигура, построена около 280 г. пр.Хр. на гръцкия остров Родос. Голяма част от паметника остава покрита с мистерия, тъй като е бил унищожен при земетресение през 226 г. пр.Хр. Въпреки това древните сведения твърдят, че Родоският колос е създаден в чест на бога на слънцето Хелиос и в чест на успешната защита на острова от Родосите срещу обсада, водена от македонския военачалник Деметрий Полиоркет през 305 г. пр.Хр. За този конфликт пише гръцкият историк Диодор Сикулус през I век пр.Хр.
Подобно на висящите градини на Семирамида във Вавилон (за които някои казват, че никога не са съществували), точният вид на Колоса, който се е извисявал над пристанището на Родос, е загадка. Масивната статуя е извисявала ръст малко повече от 50 години. Историците имат оскъдна информация за това, как е изглеждала конструкцията, къде е стояла и как е била построена. Този вакуум се заема от много спекулации, предположения и хипотези, но някои улики са помогнали на изследователите да съберат надеждни теории за тази прекрасна структура.
През 408 г. пр.Хр. три града-държави на средиземноморския остров Родос (Линдос, Камейрос и Ялисос) се обединяват, за да построят нова федерална столица и пристанище. Град Родос се разраства благодарение на търговията и изгражда силни търговски и дипломатически отношения с други средиземноморски сили. По времето на построяването на Колоса пристанището на Родос е било важна спирка на търговските пътища, свързващи гръцки градове в Мала Азия – като Милет, с богатството на Египет, управлявано от гръцките Птолемеи. През III век пр.Хр. Родос е имал тесни връзки с Александрия, основана век преди това от Александър Велики. обвързан с египетския бог Ра, Хелиос също е бил важно божество там.
В знак на благодарност, че устояват на обсадата, жителите на Родос решават да построят необикновена статуя в чест на Хелиос. В гръцката митология Хелиос е един от титаните, боговете, управлявали Гърция преди олимпийците. Властелин на слънцето, Хелиос карал колесницата си по небето всеки ден. Остров Родос е бил свещен за него, а той е негово божество-покровител.
За да построи масивната статуя, Родос се нуждаел от бронз, и то в големи количества. Трактат, озаглавен „За седемте чудеса на света“, писан през II век пр.Хр. от Филон Византийски, известен също като Филон Механик, гръцки инженер, физик и автор по механика, обяснява, че за статуята са необходими от 12 до 13 тона бронз, „операция, която включва бронзовата индустрия в целия свят“. Източници казват, че част от бронза е извлечена от изоставения Хелеполис (подвижната обсадна кула), а останалата част е закупена с пари, събрани от продажбата на оръжията и доспехите, оставени от Деметрий, сина на Антигон.
Проектиран от гръцкия скулптор Харес от Линдос, ученик на Лизип, Родоският колос е бил висок около 33 м на върха на 15-метрова платформа. За сравнение, Великата пирамида в Гиза, единственото чудо на древния свят, което все още оцелява, е с височина близо 147 м, а друго древно световно чудо, Статуята на Зевс в Олимпия, създадена през в средата на пети век пр.Хр. е била висока около 12 м.
Работейки от 294 до 282 г. пр.Хр., Харес издига Колоса за 12 години. Остават много въпроси, какви точно методи е използвал, за да го изгради. Трактатът на Филон предполага той да е отливан по специален начин, различен от отливката на повечето статуи: той е построен на място, парче по парче. Работата започва отдолу, като първо са изградени краката. Филон пише: „Художникът натрупва огромна могила земя около всяка секция веднага щом е завършена, като по този начин погребва готовата работа под натрупаната земя и извършва отливането на следващата част на равнището“. Тогава статуята се издига като сграда, тъй като всяка нова секция е прикрепена към тази под нея. Филон обаче пише повече от 100 години след построяването на Колоса. Съвременните историци на изкуството не знаят на какви източници е разчитал, за да събере информацията си, и мнозина оспорват методологията, описана в неговия текст.
Основният древен източник за измеренията на Колоса е работата на Плиний Стари от I век сл.Хр. „Естествена история“. Плиний пише около 200 години след построяването на Колоса: „Тази [голяма статуя], която е най-много достойна за нашето възхищение, е колосалната статуя на Слънцето, която преди е стояла на Родос и е дело на Харес Линдиец“.
Статуята е толкова голяма, че по думите на Плиний „Малко мъже могат да стиснат палеца в ръцете си, а пръстите му са по-големи от повечето статуи“. Страбон, близък съвременник на Плиний, също пише за структурата в своята география. Въпреки че се учудват на неговия размер, нито един от източниците не описва как е изглеждал и къде точно е стоял в пристанищния град – пропуски, които разочароват и обезсърчават историците.
Колосът, дръзкото „второ слънце“ на Харес, няма късмета да просъществува векове: заедно с части от града, той е разрушен от земетресение.
Въпреки че Птолемей III Евергет от Египет предлага средства и труд за възстановяването му, Страбон ни казва, че родосците не са се осмелили да направят това, тъй като оракул ги е посъветвал да не го правят, така че парчетата са оставени там, където са паднали. Интересът на Птолемей към Колоса разкрива тесните връзки между Родос и Египет и страхопочитанието, на което се е радвала фигурата на Хелиос в региона. Птолемей III дори се представял като Хелиос върху монета, с корона, обозначаваща слънчеви лъчи.
Колосът е оставил дълбок отпечатък върху времето. Неговият облик – с факла и корона от слънчеви лъчи, е важен фактор при проектирането на Статуята на свободата, която се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либърти.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
