culturespace.bg
Проучването се основава на находки от разкопки на обекта Джаджуля (Jaljulya) до магистрала 6 в централен Израел, вероятно обитаван от хора от вида homo erectus, и доказателства, намерени в близка пещера.
Когато слоновете са изчезнали по време на палеолита преди около 400 000 години, древните жители на територията на съвременен Израел са създали специални каменни инструменти, за да убиват и обработват елени лопатари за ядене.
Уникалните каменни сечива са направени от кремък от планините на Самария – разположени на изток от праисторическите обекти Джаджуля и пещерата Кесем. В резултат на това изследователите от университета в Тел Авив, които откриват това, предполагат, че библейските планини Ебал и Гаризим – близки една до друга – са били смятани за свещени от праисторическите ловци още през палеолита.
Много кости от елен лопатар са открити на мястото на олтара на планината Геризим, приписвано в Библията на Джошуа бин Нун и идентифицирано от някои традиции като мястото на Завета на частите на Авраам ( Битие). Самарските планини са имали важен или дори свещен статут още през периода на палеолита и са запазили своята уникална културна позиция в продължение на стотици хиляди години.
Изследователите от TAU (Университета на Тел Авиф) казават, че новите каменни инструменти имат работен ръб, оформен като люспи, който е идеален за извършване на различни дейности, включително клане и обработка на елени. Когато слоновете изчезнали в региона, древните ловци трябвало да се приспособят да ядат друг вид, който да е в изобилие.
Проучването е от началото на 2024 г и е ръководено от Влад Литов – докторант, и проф. Ран Баркай от катедрата по археология и древни близкоизточни култури на TAU. Статията е публикувана в списанието „Archaeologies“ под заглавието „Камъкът, еленът и планината: стъргалки от долния палеолит и ранните човешки възприятия на космоса“.
Ранните хора са използвали каменни инструменти, наречени стъргала.
Преди около 1,5 милиона години ранните хора са използвали каменни инструменти, наречени стъргала, за да обработват кожите и да изстъргват плътта от костите предимно на едър дивеч. В Леванта те ловуват слонове и други големи тревопасни животни, които осигурявали повечето калории, от които се нуждаели. Проучването установява обаче, че преди около 400 000 години, след изчезването на слоновете, ловците се обръщат към различен вид плячка, елени лопатари, които са значително по-малки и по-бързи от слоновете.
Литов обяснява: „Опитахме се да разберем защо каменните инструменти са се променили през праисторическите времена, с акцент върху технологичната промяна в скреперите през ерата на долния палеолит. Открихме драматична промяна в човешката диета през този период, вероятно в резултат на промяна в наличната фауна. Едрият дивеч, особено слоновете, бил изчезнал и хората били принудени да ловуват по-малки животни, особено елени лопатари. Коленето на голям слон е едно, а обработката на много по-малък и по-деликатен елен лопатар е съвсем различно предизвикателство.
Систематичната обработка на множество елени лопатари за компенсиране на един слон била сложна и трудна задача, която изисквала разработването на нови инструменти. В резултат на това се появяват новите стъргала Quina с по-добре оформен, по-остър и по-равномерен работен ръб в сравнение с обикновените стъргала, използвани преди.“
Доказателства са находки от разкопките в праисторическия обект Джаджуля до магистрала 6 в централен Израел, вероятно обитаван от хора от вида homo erectus, както и на доказателства от близката пещера Кесем. И на двата обекта екскаваторите откриват много скрепери от нов тип, направени от кремък, чиито най-близки източници са западните склонове на Самария на изток от разкопаните места или днешната гора Бен Шемен на юг.
„В това проучване ние идентифицирахме връзки между технологичното развитие и промените във фауната, ловувана и консумирана от ранните хора“, добавя Баркай. „В продължение на много години изследователите вярваха, че промените в каменните инструменти са резултат от биологични и когнитивни промени при хората. Но откриваме двойна връзка, както практическа, така и перцептивна.
От една страна, хората започват да правят по-сложни инструменти, защото трябва да ловуват и колят по-малък, по-бърз и по-слаб дивеч. От друга страна, ние идентифицирахме перцептивна връзка: планините Евал и Гаризим в Самария, на около 20 км източно от Джаджуля, са били дом на елени лопатари и по този начин се смятат за източник на изобилие.
Открихме връзка между изобилния източник на елени лопатари и източника на кремък, използван за избиването им, и вярваме, че тази връзка е имала перцептивно значение за тези праисторически ловци. Те са знаели откъде идва еленът лопатар и са положили специални усилия да използват кремък от същия район, за да направят инструменти за клане на тази плячка“.
Това поведение е познато от много други места по света и все още се практикува широко от местните общности на ловци и събирачи.
Литов заключава: „Ние вярваме, че планините на Самария са били свещени за праисторическите хора от пещерата Кесем и Джаджуля, защото оттам идват елените лопатари. Важно е да се отбележи, че в Джаджуля открихме и много други инструменти, изработени от различни видове местни камъни.
Когато местните разбрали, че популацията на слоновете намалява, те постепенно пренасочили вниманието си към елените лопатари. Идентифицирайки изобилния източник на елени, те започнали да разработват уникални скрепери на същото място. Това е най-ранният случай на феномен, който по-късно се разпространява в целия свят.“
|
