„Криптос“: една неразрешима загадка

culturespace.bg Пред централата на ЦРУ в Лангли, Вирджиния, се издига 12-метрова многоцветна модерна скулптура-инсталация от мед, гранит и дърво. Проектирана е от американския скулптор и художник Джеймз/Джим Санборн. Художественото произведение представлява голям блок от камък и дърво, върху който е изправена внушителна медна плоча, която се завърта около дървото като лист хартия. И тук идва загадката. На медната плоча са изрязани приблизително 1800 букви на латиница, своеобразен текст. Но той не може да се чете, защото както подхожда на едно ЦРУ, е криптиран. Съдържа четири послания, криптографски таблици създадени по метод, разработен от французина Блез дьо Виженер (1523 – 1596), френски дипломат, преводач, алхимик и астролог, добил известност като криптограф. А където има загадка, веднага се появяват хора, които искат да я разрешат, в този случай – да я разчетат. Криптос Инсталацията е открита през 1990 г., в чест на приключването на студената война и събарянето на Берлинската стена. Вече 30 години цялостно разшифроване на текста няма. А желаещите се множат. Защо хората се интересуват толкова много от този пъзел, години след създаването му? Наистина има една мощна красота, предразполагаща към размисъл, отбелязан е и в романите на вездесъщия Дан Браун, но не е само това. „Това е нещо по-дълбоко, нещо, което включва естеството на човешкия ум“, казва Крейг Бауер, професор по математика в Йоркския колеж в Пенсилвания и бивш учен в резиденция в Центъра за криптологична история на NSA/НСА (Националната агенция за сигурност). Криптос - посланията Посланието на „Криптос“ и частично ръководство за неговото решение се съдържат в панелите на скулптурата. Мистър Санборн измисля кодовете, които използва за пасажите, с помощта на Едуард Шейд, пенсиониран председател на криптографския център на ЦРУ. И естествено, първо се пробват специалистите на ЦРУ, но не успяват да „разбият“ кода. Намесват се и разбивачи на кодове от НСА и дори някои фрийлансъри, които не са ангажирани от правителство за работата, свързана с националната сигурност, се опитват да разгадаят кода на текстовете на „Криптос“ от години. Първите три текста сравнително бързо се разчитат, първо от майсторите на „бисквитки“ на НСА. Четвъртата е съставена само от 97 букви, и тази краткост би трябвало да улесни дешифрирането, но и специалистите от НСА се отказват. Първият раздел е поетична фраза, която Санборн съставя сам. Вторият намеква за нещо погребано, скрито, с координати на местоположението: в Централата на ЦРУ - място, което знае единствен WW – препратка към Уилям Уебстър, който ръководи ЦРУ по време на откриването на инсталацията на Санборн. Третият текст споменава скритата камера на гробницата на Тутанкамон. Всъщност дешифрираният текст е перифразиран цитат от дневника на археолога Хауърд Картър, който описва отварянето на вратата в гробницата на египетския владетел Тутанкамон на 26 ноември 1922 г. Четвъртият текст - все още загадка Затрудненията при дешифрирането идват и от това, че в скрипта има правописни грешки (Санборн казва, че са умишлени). Трудно е да се гадае какво точно е очаквал Джеймз Санборн, когато създава кодовете в скулптурата, но се смята, че всеки раздел е улика, част от по-голямата загадка, която ще бъде разкрита едва след като бъде разчетен и последният текст. Тъй като минават десетки години от създаването на кода, Санборн дава някои жокери (през 2010 г. и 2014 г.), които да помогнат на разбивачите на кодове да разберат шифъра, използван за криптиране на крайното съобщение. Първата улика са 6 букви от 97-те в Четвъртия раздел – от 64-ата до 69-атата. Идеята е, че буквите NYPVTT се превеждат като BERLIN. Санборн очаква, че тази улика ще помогне на някого най-накрая да пробие кода, но отново той остава нерешен. Санборн пуска още една улика към четвъртия раздел. Разкрито е, че буквите от 70 до 74 в кода се превеждат като CLOCK. С тези 2 улики знаем, че част от преведения код казва BERLIN CLOCK. Но времето минава, а загадката остава. Така че сега, г-н Санборн, на 74 години, дава на света още една улика: думата NORTHEAST, на позиции от 26 до 34. Но явно това не е достатъчно. Известно е, че кодът се знае от трима души: самият скулптор, Едуард Шейд и Уилям Уебстър. Съществуват съмнения, че Санборн е променил някои букви при реализацията на инсталацията и сега той единствен знае какво е написано на медната плоча в „двора“ на ЦРУ. Съхраняването на една от най-примамливите тайни в света може да бъде стресиращо. В къщата му се появяват някои евентуални разбивачи на кодове. Мнозина мислят, че са решили пъзела и искат да се свържат с господин Санборн. Понякога насила. Понякога лично. Г-н Санборн е създал системи, които позволяват на хората да проверяват предложените им решения, без да се налага да се свързват пряко с него. Най-новото въплъщение е процес, основан на електронна поща, с такса от 50 долара за подаване на потенциално решение. Той получава редовни запитвания, засега никое решение не е успешно. Трудно е да си представим във време, когато имаме суперкомпютри, изкуствен интелект и блестящи умове, посветени на разбиването на кодове, че този конкретен шифър остава нерешен. Трудно е също да си представим какво точно ще разкрие загадката. Санборн потвърждава, че загадката ще изисква всеки, който я реши, да бъде на разположение на ЦРУ. Но и разчитането на скрипта няма да е краят на мистериите на „Криптос“: пълният текст съдържа загадка, но д-р Бауер казва: „Има още една загадка – изглежда четирите пасажа заедно имат значение, което е по-голямо от отделните парчета и има какво още да се изясни“. Скулптурата е повече от медния си свитък; има парчета от код на Морз, разпръснати по елементи около парчето, както и стълб от вкаменено дърво, вихър, басейн от гранит и др. Пълната загадка на „Криптос“ може да включва по-широкото сглобяване на парчета и техните взаимоотношения помежду си. „Това“, казва д-р Бауер, „е скулптурата, която продължава да задава въпроси“. И може би никога няма да имаме отговорите.  Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА