Кристина СПАСОВА, историк
През първото десетилетие на XX век Варна се развива като модерен град и център на морелечение и морски туризъм, макар че все още не може да достигне равнището на големите европейски курорти. На 10 юни 1921 г. Варна е обявена за първи български морски курорт и курортен град. За по-нататъшното развитие на града в тази посока важно значение има построяването и откриването през лятото на 1926 г. на Централните морски бани, изградени по проект на арх. Махачек. През 1928 г. се откриват Северните бани и водна пързалка. Съществен принос за превръщането на Варна в модерен курортен град има създадената през 1925 г. „Лига за курортна Варна“. Документите и прегледът на местния печат от онова време дават представа за променящия се облик на града и за разнообразието на предлаганите развлечения на летовниците. Въпреки че това не става изведнъж, нито пък лесно, през 20-те, и особено през 30-те години на XX век Варна действително се превръща в „царица на българското Черноморие“ и във водещ български курорт.
За трудното преодоляване на патриархалния манталитет на населението говори строгото разграничаване на морските бани на мъжки и женски. През 1920 г. във в. „Варненска поща“ е публикуван коментар по повод поведението на чуждите гости: „Прави лошо впечатление, че мнозина... мъже и жени се къпят вече в района на баните заедно и съвършено голи. Нека тия гости знаят, че благонравието не търпи това и че те като гости трябва да държат сметка за нашите нрави“. Въпросът за смесен плаж става дискусионен след средата на 20-те години на XX век. Откриването на смесен плаж и идеята за плажни конкурси изправя част от варненци против Общината, защото позволява на мъже и жени да се разголват на плажа и да рушат моралните устои на обществото. Възмущението от смесения плаж намира отражение в местния печат. Не по-малко любопитна е статията „Смесен плаж“ на Добролюбов, публикувана във в. „Варненски кореняк“ през 1927 г. От страниците на вестника той призовава всички патриотични, благотворителни и спортни организации да „поведат още сега доблестна борба против налетялото зло, допуснато официално – изложба на голи мъже и жени, наречена смесен плаж“. В статия на д-р Ив. Теодоров, публикувана във в. „Варненска поща“ от 27 юни 1927 г., се подчертава , че е необходимо да се обсъди публично въпросът за смесен плаж и тогава Общината да вземе окончателно решение. Авторът на публикацията подчертава, че навсякъде по света от години има смесени плажове, без това да е оказало неблагоприятно влияние върху морала. Но у нас – пише той – „полуголото тяло ни шокира и смущава, поражда у нас нечисти мисли“. Против смесения плаж, от нравствена гледна точка, е и помощник-кметът по това време г-н Димитров. Според него „Не може един морал, който от векове е създал и който е един от най-ценните качества на нашия народ, да се унищожи с един замах“. Митрополит Симеон нарежда на свещениците да четат в църквата проповеди против голата ерес, но нищо не може да промени наплива към плажовете. На 1 март 1928 г. в. „Варненски кореняк“ излиза със статия „Смесен плаж“ , в която прави преглед на курортния сезон през 1927 г., като става изразител на „трезво мислещото гражданство и повдига въпроса за едно от най-големите „морални разложения“, каквото е смесеният плаж. Авторът на статия пише: „… Милият ни роден град е в опасност. Подир зловещата икономическа криза, трябвало като че ли за циничен финал да блесне с голотата си и всичко онова, което е скъсало с традиции, челяд на чистото и святото чувство на срамът“. Статията завършва с призив към варненци за чест на града да се води борба против сполетялото го зло, наречено „смесен плаж“. Тревогата на част от варненци за опазване на морала в курортния град се повдига и на страниците на в. „Варненска поща“ от 1928 г. В една от публикуваните там статии се казва: „И целомъдреният град, който разделя плажа на мъжки и женски, лека полека започва да се поевропейчва“. Във възникналата дискусия за смесения плаж много варненци се обявяват против него. По този повод Общината изпраща специална комисия да посети и почерпи опит от по-големите морски летовища в Италия, Франция и Холандия. След завръщането си, на извънредно заседание на Общинския съвет, членовете на комисията споделят: „Най-съществената точка от нашата научна обиколка е, че в морските летовни станции на запад моралът е различен от нашия. У нас на морето мъжете са строго разделени от жените… чрез един дълъг дървен мост, по който вторачени стражари пазят и препятстват на двата пола да не се сливат или да не наблюдават от двете страни на самия мост. Докато на Запад мъже и жени правят заедно даже и слънчеви бани“.
Времената, за които разказваме, са години на строг консервативен морал. На смесения плаж се гледа като на терен за разврат. Постепенно надделява мнението, поддържано и от част от Варненската община, че не е редно семейство, дошло на почивка, да бъде разделяно, отделно да се пекат и къпят жени, мъже и деца. Това би довело до отлив на български и чуждестранни почиващи, още повече че е в разрез с традицията на големите морски курорти. Въпреки че широкото обществено мнение дълго остава против смесения плаж, постепенно българинът преодолява смущението си, а и развитието на Варна като модерен курорт налага неговото възприемане. През периода 1927 - 1932 г., след „женски десант“ към мъжкия плаж, той става общ за двата пола.
Специално внимание Варненската община и стопанските и културни организации обръщат на развлеченията, свързани с плажа и морето. Особено очаквани от почиващите са конкурсите за „Царица на плажа“ („Мис Варна“). Още през 1922 г. група чешки летовници предлагат да се организира конкурс за най-елегантен бански костюм и царица на плажа. Немалка част от българското общество обаче все още не може да възприеме подобна проява на свободни нрави. Стига се дотам, че полицията не разрешава разголването на жените и предупреждава групата чешки летовници да напуснат Варна, за да не развращават българската младеж. Избухва грандиозен скандал, който общинските власти успяват да потушат. През този етап консервативното българско общество не приема разголването на жените и идеята се осъществява десетина години по-късно. Дебатите за и против конкурса отново се подновяват, както при идеята за смесения плаж. Преодолели единия проблем относно смесения плаж, варненските общинари се сблъскват с другия – плажните конкурси. Политиката на Общината в тази насока се провокира от местния печат и различните обществени дружества. Във в. „Варненски кореняк“ от 19 юли 1929 г. Любомир Стремски осмива варненките общински дейци като празни мечтатели и пише: „… Електрически слънца греят над Варна, плажът гъмжи от голите тела на световния елит“. Независимо от постоянния контакт на варненци с представители, гости и летовници от десетки чужди държави и модерните тенденции, те все още отстояват схващането си за традиционния морал.
През 1929 г. на събрание на десетки дружества и организации се заклеймява провеждането на плажни конкурси и е разпространен позив против конкурса за избор на „красавица на Варна“ . Позивът към варненските граждани е подписан от 25 стопански и обществени организации, сред които са Българският женски съюз „Любов към родината“, Варненската търговско-индустриална камара, Стоковата борса, Дружеството на запасните офицери, Варненско търговско дружество, дружествата „Майка“, „Инвалид“, „Милосърдие“, родителско-учителските комитети при Мъжката и при Девическата гимназии, Православното братство „Св. Йоан Рилски“ и др.
В позива подписалите се изразяват недоволството си от подобна проява. „Красотата е дар Божи, даден на човека за облагородяване неговите нрави – се казва в обръщението, – но често тя служи в живота не за облагородяване, а за падение… Почитайте красотата като дар Божи, но не си служете с нея като средство за постигане на материални блага, не я продавайте и купувайте“. Организаторите на конкурса предвиждат част от приходите от него да се предоставят за подпомагане на бедните жители на Варна. Въпреки благородната идея, противниците на тази проява смятат „… ония, които искат да нахранят и облекат бедните, като рушат сградата на здравите устои на народната духовна мощ, ние, долуподписаните, заявяваме, че те вършат по-голямо престъпление от онова, ако бездействат със своята благотворителност“. Много варненски организации са на мнение, че се спекулира с проблема на бедните и този проблем е повод да се провеждат конкурси в ущърб на морала. Споровете продължават дълго. През 30-те години на XX век нещата видимо се променят. За един модерен международен курорт като Варна, освен благоустрояването му и добрите условия за пребиваване в хотелите, са необходими и развлечения за курортистите. Приоритет на Варненската община е налагането на модерни форми на летуване. Финансовите интереси и съобразяването с европейските тенденции в развитието на курортното дело надделяват. Едно от тях са конкурсите за красавица на плажа, за най-красиво дете, за най-елегантен бански костюм и др.
В първия проведен конкурс за морски красавици през август 1934 г. участват чужденки и софиянки. Местните жители смятат, че участието „в такова нещо не говори добре за морала на момичето“. Конкурсът е замислен от варненските първенци, които искат да издигнат равнището на черноморския ни курорт. За тази цел те канят виенския импресарио Зигмунд Рознер. Той вече е организирал подобни увеселения в Италия, Франция и Испания. Провежда се грандиозно за онова вреше шоу. Под звуците на „Триумфалния марш“ от операта „Аида“ се появяват хубавиците. Те дефилират по специален мост над вълните, а журито ги наблюдава от кулата на кея. Тези конкурси стават ежегодна традиция.
С всяка измината година Варна, наред с прекрасните природни дадености, се стреми да достигне стандартите на големите европейски курорти и в сферата на благоусрояването, и в услугите, в разширяването на курортната база, в развлеченията, та да привлича все повече български и чуждестранни летовници.
Публикацията е финансирана от Община Варна - Фонд "Култура"
|
