culturespace.bg
Чингис хан е една от най-известните фигури в историята. Като основател и пръв Велик хан на Монголската империя, той е управлявал земите от Тихия океан до Каспийско море. Обединява много от номадските племена в Североизточна Азия и като преодолява племенната разпокъсаност, създава нова обща идентичност. Провъзгласен е за всеобщ владетел на монголите. Чингис хан дава тласък на нашествията на монголите, които в крайна сметка завладяват по-голямата част от Евразия. Монголската империя, съществувала от 1206 до 1368 г., си остава най-голямата държава в историята на света.
Оттук и големият интерес към всичко, свързано със смъртта му и мястото, където е погребан, с мистерията с неговата изчезнала гробница. Чингис хан вероятно е починал след падане от коня си или поради рани, получени в битка. В съответствие с обичаите на своето племе той е поискал да бъде погребан тайно.
Легендата разказва, че скърбящата му армия пренася тялото му в Монголия, убивайки всекиго, когото срещне по пътя, за да скрие маршрута, преди по-късно самите да умрат от самоубийство, за да скрият напълно тайната за мястото на вечния му покой. Когато го погребват, армията язди с 1000 коня по земята, където е погребан, за да се прикрият всякакви следи.
Невероятно, но през изминалите 800 години никой не е открил гробницата на Чингис хан и местоположението ѝ остава една от най-големите неразгадани мистерии на древния свят.
„Тайната история на монголите“ – анонимно написан монголски запис, направен известно време след смъртта на Чингис хан, не споменава гробницата му. Пише само, че през 1227 г. той се „възнесъл на небето“.
В текста обаче се посочва, че Чингис хан се е чувствал силно привързан към Бурхан Халдун, свещена планина в провинция Хентий. Текстът казва, че в един момент от ранния си живот Чингис използва топографията на планината, за да избяга от враговете, които го преследват. Текстът цитира Чингис хан: „всеки ден ще ѝ се моля: потомството на моето потомство ще помни това и ще прави същото!“ Афинитетът на Чингис хан към тази планина може би намеква, че той може би е погребан там, но досега не е открита гробница.
Когато умира на около 67-годишна възраст, Чингис хан и неговата армия водят кампания против етноса тангути в днешния северозападен Китай и това може да е затруднило връщането на тялото му в Монголия, пише Франк Маклин, историк, в книгата си „Чингис хан: човекът, който покори света“ (Bodley Head, 2015). Той може да е бил на около 311 мили (500 километра) от съвременната монголска граница. Монголите по това време може да не са имали познания върху техниките за балсамиране и може да са били принудени да погребат Чингис хан другаде, защото не са могли да закарат тялото му в Монголия, преди да се разложи, пише Маклин. Възможно е останките и гробницата на Чингис хан да се намират в района Ордос в северозападен Китай, твърди Маклин.
Мавзолеят на Чингис хан се намира в град Ердош, на 185 км (115 мили) южно от град Баотоу. Мавзолеят не е истинското място за погребение на Чингис хан, а по-скоро кенотаф. Според завещанието на Хан той е погребан без никакви белези. Истинското гробно място все още остава загадка и до днес. През 1954 г. Мавзолеят е построен от китайското правителство в традиционен монголски стил. Той служи като свещено място за събиране на хората, за да почетат и да принесат жертва на своя герой.
Венецианският изследовател Марко Поло, който е живял от 1254 до 1324 г. и е прекарал около 17 години в Китай (по негови разкази), казва в книгата „Пътешествията на Марко Поло“, че 20 000 души, които са знаели за местоположението на гробницата, са били убити в опит да се запази местоположението ѝ в тайна. Историите на Поло са записани в книгата от писател на име Рустичело да Пиза и книгата е публикувана около 1300 г. Твърденията на Поло се повтарят в историите за Чингис хан, които се разказват десетилетия след смъртта му. Но точността на много от другите твърдения на Поло – като например, че Кублай хан, внукът на Чингис хан, назначил Поло за длъжностно лице – се оспорват от съвременните историци, така че не е сигурно дали разказът на Поло за гробницата на Чингис хан е верен.
Има много легенди за това къде е погребан ханът. Едната гласи, че река е била отклонена над гроба му, за да бъде невъзможно да се намери. Друга твърди, че е бил заровен някъде във вечно замръзнала земя, за да стане недосегаем завинаги. В други разкази се твърди, че ковчегът му вече е бил празен, когато пристигнал в Монголия.
Експертите са се опитавли да определят местоположението на гроба чрез исторически текстове и чрез старателно тралиране в пейзажа. Общоприето е предположението, че тялото му е било положено някъде близо до родното му място в аймака Хентий, вероятно някъде близо до река Онон и планината Бурхан Халдун, която е част от планинската верига Хентий.
Провеждани са разследвания дори от космоса: проектът на National Geographic „Долината на хановете“ използва сателитни изображения при масово търсене на гроба.
Друга пречка, когато става въпрос за разкриване на местоположението на гробницата, е теренът на Монголия. Тя е седем пъти по-голяма от Великобритания, но само 2% от територията ѝ е осеяна с пътища; страната се състои главно от обширни и труднодостъпни пустини и е дом на малко повече от 3 милиона души.
По същия начин легендата за 1000-те коня, тъпчещи мястото, би предполагала, че той е бил погребан в широко открито пространство или равнина; разкази обаче объркващо съобщават, че той е бил погребан на хълм, което би направило това трудно или невъзможно.
Един ключов обрат в мистерията е, че монголският народ до голяма степен не иска гробницата на Чингис хан да бъде намерена. Това не се дължи на липса на интерес: той все още остава популярна фигура в историческата тъкан и популярната култура на страната, като образът на Хана се изобразява върху какво ли не – от валута до бутилки водка.
Има обаче причини, поради които мнозина искат гробницата му да остане неоткрита. Първата – което може би е леко преувеличено или романтизирано – е вярата, че ако гробницата на Чингис хан бъде открита, светът ще свърши.
Това ни връща към легендата за Тимур (Тамерлан), цар от XIV век, чиято гробница е отворена от съветски археолози през 1941 г. Само два дена след откриването на гробницата, операцията „Барбароса“ започва: нацистите нахлуват в Съветския съюз. Твърди се, че самият Сталин вярва в проклятието и нарежда останките на Тимур да бъдат препогребани.
За други това е въпрос на уважение. Смята се, че ако гробницата е била предназначена да бъде намерена, тогава е щяло да има знак.
Въпреки това археолозите все още търсят мястото на погребението. Скромният хански дворец е открит през 2004 г., което води до спекулации, че гробницата му е наблизо. Въпреки това е постигнат малък напредък в това отношение.
Днес мавзолеят на Чингис хан служи като мемориал вместо мястото на неговото погребение и изглежда малко вероятно голямата мистерия на мястото за вечен покой на могъщия хан някога да бъде разгадана.
|