culturespace.bg
Кои от чудесата на древния свят обикновено веднага ни идват наум, без да се замислим дори? Малко вероятно е да са и седемте, но на първо място в списъка най-вероятно ще бъде пирамидата на Хеопс, а на второто или третото – със сигурност пред Мавзолея на Халикарнас и Храма на Артемида в Ефес – ще се появят Градините на Семирамида.
И как човек може да забрави това – огромна зелена планина с тераси, на които растат круша и нар, грозде и смокини, и всичко това е в град в средата на пустинята! Историята на тези градини обаче е неясна: много вероятно е и те, и самата Семирамида да са измислени, но може би не.
Легендата за Вавилонските градини
Наричат ги още „Вавилонските градини“ – в този древен град се смята, че е било чудото на света. И участието на царица Семирамида в изграждането на тази сграда, оказва се, е много съмнително. Първо, защото характерът е митичен, а не исторически. Твърди се, че Семирамида е дъщеря на богинята Деркето, жена-риба, която е била почитана от асирийците, и се е омъжила за крал Нин, също герой от легенди, а не от реалната история. След смъртта на съпруга си Семирамида започва да управлява Асирия сама.
Предполага се, че е управлявала дълго и ефективно, ходила е на далечни военни кампании, до Индия и Етиопия, издига нови сгради и като цяло – или основава, или благоустроява град Вавилон. И други характеристики на нейната биография са ѝ приписвани, те допълват древните митове, например любовна връзка с арменския цар Ара Прекрасни, която прави Семирамида част от древната арменска митология. Следователно, вероятно, когато възникна необходимостта да се припише на някого изграждането на прекрасни висящи градини на стената на двореца, идеалният кандидат е лесно намерен.
Смята се, че митичната Семирамида е имала исторически прототип – царица Шамурамат, която, макар и с по-скромни постижения, все пак е влязла в историята на Асирия като необикновен владетел. На първо място, самият факт на нейното царуване през времена, когато жените практически не са имали достъп до върховна власт, вече е предоставил на Шамурамат място в аналите. Тя управлява само пет години, като през този период играе ролята на регент при малкия син на Адад-Нирари III. Иде реч за IХ век пр.Хр.
И все пак по-популярната версия за създаването на градините е любовната история на цар Навуходоносор II с младата му съпруга Амитис. Красавицата, която идва във Вавилон, тъжи за красивата природа на родината си и владетелят построява за нея огромна зелена „многоетажна“ градина, където растат овощни дървета и цъфтят храсти. Навуходоносор е истинска историческа личност, той управлява няколко десетилетия през VI век пр.Хр., но няма такава сигурност относно съществуването на съпругата му Амитис. Както и потвърждение на факта за изграждането на висящите градини по време на неговото управление: това не е отбелязано в нито един вавилонски документ.
Какви биха могли да бъдат тези градини
Висящите градини на Вавилон се споменават от петима древни автори, първият от които е Йосиф Флавий, който основава бележките си върху работата на астролог от Вавилон на име Берос, живял през III век пр.Хр. Интересното е, че „бащата на историята“ Херодот не споменава и дума за градините, макар че съставя подробно описание на Вавилон, уж най-красивия град от всички, които е посещавал. Това, което Диодор Сикулийски, Квинт Курций Руф, Страбон и Филон от Византия са написали впоследствие, става по същество преразказ на познатите легенди.
Терминът „висящи градини“ се появява в резултат на неправилен превод от гръцки; по-правилно би било тази архитектурна структура да се нарича „надвиснали градини“ – растящи върху подиум. Вероятно са били поставяни растения на терасите на двореца, където е изсипвана почва в количество, достатъчно за растежа на малки дървета. За да създадат тераси, непропускливи за вода, са използвали не само глинени тухли (които не са били изпичани, което означава, че могат да се срутят от влага и често поливане), но и други материали, например камък, рядък за тези места. Във Вавилон почти не е имало дъжд, така че вероятно е била предвидена специална верижна помпа за напояване на градините.
Две колела, отгоре и отдолу, свързани с верига, осигурявали движението на кофи с вода, окачени на верига – от река Ефрат до каскадните тераси на градините. Колелата били въртени от роби, специално определени за това. Възможно е снабдяването с вода за почвата на градините да се е извършвало от винтова помпа, въпреки че според общоприетата гледна точка тя е изобретена три века по-късно в Гърция.
Защо не можем да разберем истината за Висящите градини
Какви следи от прекрасна градина са открили археолозите от модерната епоха? Почти никакви. В края на XIX век Робърт Колдуей започва разкопки на територията на Вавилон, който е разрушен още преди новата ера. Той установява, че това е процъфтяващ, добре поддържан град, но археологът не успява да намери материални доказателства за съществуването на „висящите“ градини. Това не се случва и по време на следващите експедиции до руините на Вавилон.
По време на разкопките на град Ниневия, друга асирийска столица, са открити останки на системи от древни акведукти и възниква версията, че истинските градини на Семирамида може да са били разположени в този град. Тогава честта да построи двореца, превърнат в планина, потопена в зеленина, принадлежи на цар Синахериб, управлявал през VII век пр.Хр.
Днес никой не работи за извършване на каквито и да било изследвания, които биха могли да потвърдят или отрекат окончателното съществуване на градините на Семирамида: местата, които трябва да бъдат разследвани, принадлежат към необлагодетелстваните и опасни райони на Близкия изток.
Но основната си функция – да вдъхновяват създаването на красиви образци на градинското изкуство – легендарните висящи градини представят блестящо в продължение на много векове. Още от Ренесанса се смята за специален шик да се постави овощна градина на покрива на дворец или имение и това е правено не само от заможни италиански аристократи, но и от по-бедни жителите от Севера.
Превод от руски: Георги ВЕНИН
|
