Украсяването на коледното дърво, връхната точка на подготовката за празника Коледа, се дължи на легендата за Детето Христос. Както във всяка коледна традиция, и тази легенда е засенчена – в случая от вълненията около киченето на коледното дърво с всевъзможни бляскави украси. Да, една от най-важните и чакани радости на Коледа е украсяването на коледното дърво, но малцина знаят защо дървото има толкова голямо значение в християнството. Както и при други митове и легенди, няма едно единствено обяснение. Но като че ли най-важната версия е тази, която разказва, че дървото е дар от Детето Христос на тези, които са били безкористно добри през годината. Тази история също трябва да се споделя с хората, докато празнуват Коледа – да разпространяват любов и радост и да си спомнят за жертвата на Иисус Христос. Тогава ще се познае истинският дух на Коледа!
Имало едно време един беден дървосекач, който работел усилено, за да печели всекидневния си хляб. Той имал любяща съпруга и две прекрасни деца, Валентин и Мари. Всички те му помагали в работата, били послушни и благочестиви. Те четели Библията всеки ден, дори през дни, когато нямали нищо или много малко за ядене. Веднъж, когато попивали мъдростта от пожълтелите страници на старата Библия, някой почукал на прозореца. Било малко дете, измръзнало и гладно. Те го съжалили и веднага го поканили в малкия си беден дом. И двете деца му предложили място в близост до огъня, за да го топли, и му подали парче хляб. Тъй като то изглеждало много уморено, те му предложили и леглото си, а те легнали да спят на неудобната пейка.
Непознатото дете им благодарило за любезността и скоро заспало. Семейството се молило за бедното дете, което нямало топла стая и удобно легло, което те все пак имали. Те успели да заспят късно през нощта, но малката Мари се събудила сутринта много рано от ефирна музика на арфи и пеене, които изглеждали божествени. Тя нежно събудила братчето си Валентин и заедно изслушали пеенето и разбрали, че това са ангели, които пеят за Детето Христос, детето, което преди ден са посрещнали като гост. Сърцата им подскочили от щастие и след като погледнали през прозореца, видели най-красивата зора, която изгрявала, и много малки деца, които държали златни арфи и лютни, облечени в искрящи сребърни одежди.
Братът и сестрата се обърнали, за да видят непознатото Дете, което стояло зад тях в златни одежди и със златна корона. То им казало, че наистина е Детето Христос и обикаля по света, за да носи хубави неща и радост на добрите деца. Тъй като те били толкова безкористни и добри, той им дал благословията си, взел една клонка от близката ела и я засадил в земята. После им казал, че тази клонка скоро ще порасне, за да им носи коледни плодове всяка година. След това Детето Христос изчезнало, оставяйки децата изумени от видяното и чутото. Скоро елховият клон пораснал и се превърнал във високо и възхитително коледно дърво, което носело златни ябълки, сребърни ядки и прекрасни играчки на всяка Коледна вечер. Оттук идва обичаят в очакване на Детето Христос коледното дърво да се украсява всяка година.
|
