Георги ВЕНИН
„Грамотен“ иде от ‘граматика’, а граматиката има корени в правописа, който (вж. І.) има корени във фонетиката…
Слято писане:
* смислово свързани думи – едната основна (калолечение); изключение: лъже-Нерон
* когато са две основни думи, с междинна буква „о“ или „е“ (пътЕводител, северОзапад)
* чужди представки без самостойна употреба: проекто, авио, авто, макро, мини, социал, електро, гранд (грандхотел); но: ски-курорт и спорт-тото; правилото не важи за турцизми от рода на ербап и пишман (те се пишат разделно от следващото ги съществително); но при втора дума, силно подчинена на основната, и при липса на свързващите букви („о“ или „е“), се налага полуслято изписване: щаб-офицер, гама-лъч
* при числителни: десеттонен (= десетгодишен), но: двайсет и пет тонен (= двайсет и пет годишен); при цифри – винаги полуслято (и 4-тонен, и 45-тонен), а когато са словом – винаги слято (петстотин)!
* всички съставни прилагателни, в които първата допълва и уточнява втората съставка (високодоходен, научнопопулярен) или в които главната е пред подчинената (помощникдиректорски, генералмайорски, министърпредседателски – при съкратено изписване обаче – полуслято: пом.-дир., в смисъл на помощникдиректорски)
* някои наречия, напр. донемайкъде, помоему, постарому, бездруго, вляво, вдругиден, догодина, доодеве, навремето (но: на времето си), начаса (но: на минутата), поначало, наум (но: имам нещо на ума си), науж, безвреме (в см.: преди времето си: Отиде си безвреме…), отрано, отскоро, отстрани, дотук (вж. обаче Преливане от /полу/слято в разделно…)
* наречия с предно ударение (върху първата сричка) – отръки, презглава, доземи
* ако съществителното е в падеж: вкъщи, насъне
* наречие плюс съединителна гласна към главната основа: тъмносин
* научни термини, ако главната основа е причастие: самокодиращ се, слаборазвит
* двойни предлози: отпреди, откъм, затова (в см.: ето защо)
* някои чуждици, които в оригинал се пишат разделно: вабанк, дежавю, парекселанс; но: де факто и де юре
* „не“ се пише слято дори когато няма самостойна дума без него: непоколебим, нередност, недей
* глаголи с представка „недо-“: недочувам, недолюбвам
* ако първата част е глагол в повелително наклонение: бутниколиба, губивреме, развейпрах, кърпикожух (когато са обаче по двойки, се отделят с малко тире: идими-дойдими)
* четирицифрените числа: 8000, а не: 8 000!
Полуслято изписване:
* две съществителни, от които първото пояснява второто, сиреч където тиренцето замества съюз: залез-слънце (или заник-слънце) и изгрев-слънце, кандидат-студент, заместник-директор, началник-отдел (но при трета дума, в зависимост от това, дали е съществително или прилагателно, тирето за полуслято писане или се измества, или отпада: заместник министър-председател; началник военен отдел)
* когато двете съставки са равностойни: кафе-аперитив, кафе-клуб, кафе-бар, кафе-театър (но: кафе машина – тук „кафе“ е подчинена дума и всъщност замества прилагателно име), хотел-ресторант, план-програма (вж. съчетанието авто-мотоклуб)
* някои притежателни прилагателни: Бай-Ганьов (но: байганьовски)
* всички прилагателни с равностойни съставки: социално-битов, научно-технически (но: научноизследователски – тук едната дума е дообяснителна спрямо другата)
* приблизителни количества (двеста-триста, пет-шест) и неопределени понятия (тук-там, горе-долу, кажи-речи, еди-кой си, що-годе, малко-нещо /луд/, ей-сега, волю-неволю, живо-здраво, не веднъж-не дваж, ща-не ща), както и сходните „двойни“ междуметия (ах-леле, де-гиди и ей-гиди, леле-мале)
* повторения за акцентуване: сам-самин (или сам-самичък), важен-важен, един-единствен, немил-недраг, ех, Иване-Иванеее…
* синтактични съчетания: кино- И фотожурналистика (но: киножурналистика)
* при двойни имена, но не когато второто е наименование на династия (т.е. Георги-Тертер, Иван-Александър, Иван-Страцимир, но: Иван Шишман /от Шишмановите/, Иван Асен /от Асеневците/)
* фразеологизми като: жар-птица, вир-вода, очи-череши
* товаро-разтоварач
Разделно изписване:
* две съществителни, от които второто пояснява първото (вж. първия пример от Полуслято): студент първокурсник
* наречие и прилагателно (причастие), когато не представляват смислово единство (доста обтекаемо звучи, признавам…): особено опасен, прясно боядисан, свободно падащ, безследно изчезнал, бавно прелитащ, социално отговорен
* съставни думи (т.е. няколко части, които се схващат като една дума): като че ли, предвид на, по случай
* отрицателни деепричастия: не действайки
* при собствено ударение върху „не“ пред прилагателно: Той е не добър, а лош! (срв. Той е недобър баща /без собствено ударение/)
* имена на селища: макар да е Панайот-Хитовият мустак, селото е Панайот Хитово
* когато съставното съществително може да се променя граматично: въз основа (въз основаТА, въз основИ/ТЕ/)
* при абревиатури (съкращения): жп транспорт, УКВ програма, ОФ организация
* вж. Полуслято (първи пример) – ако обаче първата дума може да променя граматичните си форми, двете думи се пишат разделно: бригада първенец (вж. бригадаТА първенец, бригадиТЕ първенци): завеждащ отдел (но: началник-щаб, защото – началник-щабОВЕ: тук се променя втората дума)
Преливане от /полу/слято в разделно изписване:
* когато съставките на сложносъставна дума от чужд произход се употребяват самостоятелно, имаме избор – слято или разделно: кънтри певец и кънтрипевец, ретро изпълнение и ретроизпълнение
* накрай и накрая (за време), но: на края (за местоположение)
* кратки наречия – слято: отгоре; разгърнати – разделно: от горе до долу, но: от горе надолу (вероятно защото сочи посока: вж. ОСТАВАЩИ ДВОУМЕНИЯ)
* затова (защото) [вж. двойните предлози на с. 17] и за това (за което), замалко (едва) – за малко (време), подръка (на разположение) – под ръка (с дама)
(Следва)
1/Напоследък обаче абсолютно неправилно, подведени от несъвпадението между българския и английския, някои подменят думата кафене (заведението; на английски: cafe) с думата кафе (напитката; на английски: coffee): „Ние сме в кафето…” означава, че сте удавени в черната течност!
|
