Георги ВЕНИН
ДУБЛЕТИ:
- ДикенС и ДикенЗ (вж. ПЛЮСОВЕ);
- YouTube е… и „ЮТюб“ е… – но отбележете, че само при транслитерация има кавички;
- Хосе Ортега и Гасет и Хосе-Ортега-и-Гасет;
- bAlgarski и bUlgarski;
- Sedemte ezera и (The) Seven Lakes, но в никакъв случай: The Sedem ezera;
- мен и мене, теб и тебе вече са напълно равностойни (в предишния речник имаше разнобой: в единия случай бе предпочетена кратката, а в другия – удължената форма);
- пр. Хр. и пр.Хр.; т. н. и т.н. – според мен в този втори случай (когато съкращението е на по една буква) интервалът е ненужен – вж. второто от Общите правила на изписване към VI. ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ.
ЕДИН ТЕХНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ:
Сред компютърните символи всички гласни ги има с ударение в две посоки – освен и, където ударението е само в посока ляво-дясно, а точно при нея е нужно да се отграничи краткото лично местоимение за женски род от ударената гласна в рамките на дума (както и при о – в ролята му на предлог и на ударена гласна в рамките на омограф или друга дума); разбира се, няма и ударено ъ, което значи, че няма как да се отбележи омографът вълна, когато е в смисъл на „рухо“.
ПРОПУСКИ:
В 17.6.1.3 („Членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва…“) на с. 22 не става ясно (понеже няма формулирано правило за подобни случаи, а е категорично нужно) защо глаголът не е съгласуван в мн.ч. – дали защото съюзът или тук е напълно разграничителен (има случаи, в които той играе ролята на своеобразно и, по-точно на съкратена версия на и-и).
Добре е даден примерът към 82 на с. 77: А бе, брате, все тия пусти избори са причината! – но трябва ли да я има първата запетая, ако първите две думи се изпишат слято, както също вече поголовно е прието, и след тях няма обръщение: Абе стига си ме зяпал! или: Абе, стига си ме зяпал! (?) Да не говорим за частици като ки, де, бре и др.п. в края на изречение – вж. Запетая.
Няма правило, което да формулира как да постъпваме, в случай че допълнение от м.р. в същото време играе ролята на подлог в подчинената част на сложно изречение – как да изписваме тогава съществителното от м.р., с пълен или с непълен член, напр.: Докато очакваше горещиЯТ дъх на кафето да нахлуе в ноздрите му… или: Докато очакваше горещиЯ дъх на кафето да нахлуе в ноздрите му…? Подобен е случаят с фраза като „Няма да го бъде номерът ти“ или: „Няма да го бъде номера ти“, след като „го“ предполага винителен падеж, но „бъде“, като форма на „съм“, изисква пълен член.
Подобен е и примерът: Притежава ли характер, който е необходим, колкото талантА… или … колкото талантЪТ? (колкото какво? – значи е допълнение; но всъщност е изпуснат глаголът и би трябвало да се чете подтекстово: талантът също Е необходим… – т.е. имаме подлог).
Не е посочено как да пишем (със или без запетаи) изключително често срещаното: Ние българите сме голяма работа – или: Ние, българите, сме голяма работа.
Няма правило, което да повелява слято изписване на “(и) безтова”, когато иде реч за наречие.
Няма правило и за нормативно предпочитание на членуване-нечленуване при несвъзрани текстове, например в плакати и афиши, когато се обозначава, да речем, мястото на събитието. Абсолютно неправилно започва масово да битува (включително в главите на някои езиковеди от БАН) безчленната форма, например:
Възпоменание по повод 12…-годишнината от гибелта на Васил Левски
Паметник на Васил Левски в Морска градина
Това предполага, че има няколко паметника на Левски и няколко морски градини. Още повече че когато има термин за вида на обозначението, членуването сякаш е неизбежно, макар това да не би трябвало да влияе на избора ни, например:
Място: ПаметникЪТ на Васил Левски…
Странно е да има производни от „нескопосен“, а да няма от „нескопосан“, след като двете прилагателни се предлагат като напълно равностойни; нуждата е очевидна, защото в производните на „нескопосЕн“ е-то изчезва, докато сетното а в „нескопосАн“ се запазва и в производните му: нескопосни, но: нескопосАни.
Подобен е случаят с липсата на прилагателното „покрусен“, най-малкото за да знаем къде да поставим ударението, след като са дадени глаголите в несвършено и в свършено време „покрусвам (се)“ и „покруся (се)“ с ударения върху различни срички.
За разлика от предишния речник, в новия липсват българските изписвания на някои чужди топоними, при които имаше смислена и наложителна промяна: напр. РоСТок вм. РоЩок, Илиной вм. ИлинойС (към тях трябва да добавим грешното КънеКтикът; правилното е: Кънетикът). Разбира се, има и много грешно изписвани наименования, вече „узаконени“ от традицията: Париж, Лондон, Вашингтон, Чикаго (вм. Шикаго/у/) и мн.др.
Липсват някои форми на прилагателни, които са изключения от правилото и трябваше задължително да се отбележат (например кафЯви, а не: кафЕви; висшЕ, а не: висшО); подобни липси има и при спряженията на глаголните форми (например би било добре да се отграничи почерпах /сили/ от почерпих /гостите си/ – често допускано смесване…).
Не са дадени като примери някои често употребявани словосъчетания, които помоему трябва да се изписват полуслято: до ден-днешен, веднъж-завинаги. Въпроси висят и над други словосъчетания:
- открай време или открай-време?
- щом е донемайкъде, дали е и отнемайкъде?
- общо взето и както винаги – оградени в запетаи или не?
(Следва)
1/ Официален правописен речник на българския език. Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. София: Просвета – София, 2012. 676 с.
|
