Георги ВЕНИН
Те напомнят пътните знаци: помагат на пътуващия през текста да не обърка смисъла.
Общи правила на изписване:
* след всеки знак има интервал (при дълго тире – и от двете страни). Изключения: след откриващи кавички, след откриваща скоба или при повече от един знак (комбинация от знаци); при късо тире (тогава няма интервал и преди, и след тирето); след десетична запетая; допустимо при съкращения като т.н. (така нататък), т.нар. (така нареченият/ата/ото/ите), т.е. (тоест), с.г. (/през/ същата година) или т.г. (/през/ тази година) – вж. ДУБЛЕТИ; след точки, които отделят датата от месеца и месеца от годината (12.02.2007 г. или 12.II.2007 г.)
* не е изведено правило дали да има интервал преди или след знаци като: №, §, %. Напоследък се налага задължителното наличие на интервал. Лично мнение: при едноцифрени показатели това е неестетично, затова при тях е по-добре да няма интервал; т.е. 1%, но: 1,3 %; №2, но: № 65; §4, но: § 18. Има обаче сериозна причина във всички случаи да се избягват интервалите: автоматичното компютърно пренасяне, което при наличие на интервал може да остави обозначението в края на горния ред, а числото – в началото на долния…
Запетая (някои по-особени случаи):
* ако две прости изречения в сложно са свързани с еднократно употребен съюз „да“, няма запетая, освен когато „да“ замества „за да“, „ако“ или „дори да“: Умирваше, да не беше те намерил. (Понякога, за да се избегне двусмислие, трябва да се „поиграе“ със словореда: Началникът нареди, да се свържат по телефона бе наложително /лош словоред/)
* напоследък неправилно се избягва запетаята в случаите „ли – или“, „дали – или“ (преди второто позоваване), което (лично мнение) би могло да е допустимо в известна степен при липса на глагол/сказуемо, но не и при наличието му; неправилно се избягва ограждането със запетаи на „изглежда“, „от друга страна“ и др.под., освен в случаите, когато са предходени от едносричен съюз
* при два съюза, ако първият е едносричен и без ударение – няма запетая след него; така e и при едносричен съюз плюс причастие или деепричастие, изобщо – плюс обособена част или вметнат израз непосредствено след такъв съюз: И уверен в късмета си, той… или: Но тръгвайки на такъв поход, те…
* обособена част след „или“ в смисъл на „сиреч“ („тоест“) се огражда със запетаи, а в подзаглавие след такова „или“ следва главна буква (вж. примера с „Лаокоон…“ към 80.2 в НЕСЪГЛАСИЯ); заместителното съществително след „или“ („тоест“, „сиреч“) се вплита в обособена част, и следователно глаголът в главното изречение се съобразява с обясняваното съществително: Кошчето, или котелът, беше боядисанО (не: боядисан) в лилаво
* „бе“, „бре“, „мари“, „де“, „ки“: ако са в съчетание с друго обръщение – запетаята е след тях; ако „бе“, „бре“ и „мари“ са сами в края на изречението – пред тях (Стига, бе!), но при „де“ и „ки“ не е ясно дали има запетая (не е формулирано правило)
* след пояснение за обект, отделено с голямо тире (Обичам Иван Вазов – патриарха /членуването се съгласува с граматичната форма на поясняваното съществително, макар да е спорно/ на българската литература, … или: ВИНС – Варна,…)
* без запетаи се употребяват: например, обаче, според, може би, следователно, вероятно (по всяка вероятност), сякаш, освен, навярно, очевидно, по такъв начин, като че ли, всъщност – освен ако трябва да се избегне двусмислие; значи (само в смисъл на „следователно“!) иска запетая отпред, а в следния случай – и от двете страни: Ти, значи, приемаш това (не е мотивирано защо в същия случай „следователно“ няма да се огражда със запетаи…); така е и когато подобни думи са в началото на просто изречение в сложно (…, обаче…); лично мнение: когато след според се занизва дълга, описателна фраза (разширено обстоятелствено пояснение в началото на изречение), все пак би било добре да сложим запетая в края й – за улеснение на читателя; може да се избира употребата на запетаи по смисъл при „действително“, „естествено“, „наистина“, „ето“, „я“, „на“ (с ударение) и при междуметието „о“
* в запетаи се ограждат пояснения към „по такъв начин“ и „наистина“, ако върху тях пада фразово ударение и след втората запетая следва „но“: По такъв начин, всичко уж е наред, но…; Наистина, така е, но…
* ако въвеждащата дума е свързана смислово с предната фраза – запетаята е след думата (От друга страна обаче,…); ако не е свързана – не (Мисля, по тоя начин ще решим проблема…)
* запетаи ограждат части след „като“, ако имат характер на съкратено изречение, т.е. когато„ка то“ = „каквито са например“ (Някои господа, като Тенев и Пешев,…)
* няма запетая, ако пред съюзната дума има уточняващо наречие: сáмо, едва, чак, дори, тъкмо, почти, дълго, още, именно, много, малко, не; но не и ако са част от предното изречение (Познавам планината/,/ така/,/ че няма да сбъркам пътя – в зависимост от това, къде се сложи запетаята, смисълът се променя)
* има запетая след името на автора, пред титлата му, макар напоследък да се налага тя да отсъства, когато тази титла е на нов ред или в друг шрифт:
Георги Петров,
началник-управление…
* ако подчиненото изречение е в началото (Само който ме обича, ще ми прости); ако изреченията разменят местата си, няма да има запетая (Ще ми прости само който ме обича)
* не се отделят със запетая устойчиви съчетания, които се схващат като синоними на отделни думи (т.е. при две прости изречения, когато второто е въведено с относително местоимение и пояснява сказуемото от първото изречение): колкото щеш (= много), както трябва (= достатъчно), каквото ми хрумне (= всичко), когато и да отида (= винаги)
* пред сложни съюзи с „че“ положението е двойствено – няма запетаи при макар че, въпреки че, само че, при все че, в случай че, при условие (положение) че, под предлог че, в знак че, освен ако съюзите са в края на главното изречение, пояснено от подчиненото, започващо с „че“ – вж. „така/,/ че“ и „тъй/,/ както“, които имат по два варианта
* пред „и“ може да има запетая не само ако е повторителен съюз („и – и“), но и ако е присъединителен съюз: и то, и сáмо, и изобщо, и тъкмо, и при това; а също – ако връзката между двете изречения е подчинителна (Щом се учиш добре, и без изпити ще те забележат.)
* няма запетая при сказуемно определение към допълнение (Скулпторът е изобразил майката паднала на колене.)
* запетая има, ако подчинителното изречение, което започва с „да“, е в началото (Да отидат всички, беше невъзможно); също – ако подчиненото въпросително е в началото и е въведено с местоимение или с частица (Успял ли е, ще кажат другите.)
* има запетая, ако подчинителното изречение, започващо с „да“, е след съществително с показателно местоимение (ТАЗИ мисъл, ДА го убие, не го напускаше.)
* има запетая, ако подчинителното въпросително изречение пояснява „това“ или съществително, след което непосредствено следва (Зависи от това, как ще се разреши този въпрос; Мъчи ме мисълта, дали съгласието й е искрено.); и дори две запетаи в следния случай: Мисълта, че е пак с чужд мъж, я прониза
* още особености (изреждам): страна, членка на ЕС; кой знае защо,…; затова, въпреки че…; направих каквото ми каза, но: направих всичко, каквото ми каза; добре е, че…, но: добре че…; Иван, и той сгафи; Каквото било, било, и толкоз, но: Било каквото било, и толкоз; Долу, или ще те унищожа; главно за да; така (добре), както…; децата му донесоха, като на (в качеството му на – вж. по-горе) свой учител, кравай; пет-шест изгледа от Париж, като по-типични; когато, като го пуснаха, дойде (тук ударение има и върху втория съюз); Необходимостта да се осигурят тези средства, изисква разработване на нови технологии
* при въпросително просто изречение, разположено посред друго просто, запетая има само в края на въпросителното: Любопитството кой е в стаята с Ирина, не му даваше мира
* при подчинено подложно няма запетая (Останаха които се бяха записали). Тук цялата фраза заменя липсата на пряк подлог. Когато обаче подчиненото е сказуемноопределително, т.е. има си подлог в главното изречение и фразата заменя определително (причастие), тогава запетая има (Учителите са, които ни дават знания)
(Следва)
|
