Георги ВЕНИН
Кавички:
* кавички се слагат при: иронизиране, недоверие, подчертаване на необичайно преносно значение, нови (неизвестни) наименования
* когато заглавие на книга променя членната си форма (което е допустимо), това не отменя кавичките (Езикът на „Рибния(т) буквар“...)
* не се поставят кавички около: мото, географски и топографски обекти (т.е. местността Златни пясъци, но: курортът „Златни пясъци“); марки на изделия, които се обозначават само с букви и/или с цифри
* ако авторовото и цитираното в него друго изречение завършват с еднакъв знак, той се пише еднократно НА КРАЯ; ако завършват с различни знаци, се пишат и двата: 1) „Прочете ли „Иде ли“?; 2) „Как да не си спомни човек какво казва Айнщайн: „Две неща са безгранични – Вселената и човешката глупост.“!
* едно изключение: Той попита: „Чел ли си “Време разделно“?“
* единствено при цитат в цитат, ако между тях има препинателен знак (което предполага следващо пояснително изречение-ремарка), кавичките се повтарят: „По-добре да не си припомням филма „Франсис“.“ Това си мислех тогава. Ако няма цитат в цитат, но след цитираното изречение пак има второ самостоятелно изречение, първото завършва с кавички СЛЕД точката
* полупряка реч в авторово изречение започва с малка буква: Шибил я гледаше учуден: какъв ще е тоя дявол?
* при пряка реч в кавички има много варианти, включително и този странен вариант: „Жени тук, сред Джендемите, помисли си той; и това е добра плячка.“ (С други думи, кавичките се пишат СЛЕД основния препинателен знак, ако всред цитата е вмъкната ремарка.)
* след „понятието“, „терминът“, „думата“и пр. уточнения следващата дума е с кавички; лично мнение: при „т.нар.“ (което всъщност замества кавичките) не би трябвало да има кавички (напр. т.нар. индигови деца); ако уточнените думи са се превърнали във фразеологизъм, пак няма кавички и фразата е с малка буква: кръгла маса, ахилесова пета и т.н.; ако обаче е нов, непознат термин, който се обяснява в същото изречение, кавичките се запазват. Пример: Терминът „инволюция“ означава „низходящо развитие…“; в този случай, ако обаче липсва уточнение от сорта на горното („терминът“), кавичките са единични (апострофни): Гръцката етимология на ‘антропос’ (човек) означава „онзи, който…“
Точка:
* при цитат в рамките на изречението той не завършва с точка (вж. Кавички)
* ако в скоби е цялостно изречение, то си завършва с точка
* след индекси: 1.; Ц 1.
* арабски числа с точка = римски (1. = I), но такъв вариант не е препоръчителен, грозно е; другият вариант е 5-и полк (винаги по една добавена буква, т.е. не 5-ти, освен при 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти, 7-ми и 8-ми (това не се отнася до датите, които се изписват с арабски числа, но се четат като редни числителни: 1 май, а не: 1-ви май), но и това може да се избегне, като ги изписваме с думи: Осми приморски полк; абсолютно недопустимо е: хем римска цифра, хем добавена буква: V-(т)и!)
* при несвързани подклишетни текстове в края не се поставя точка (би могло – многоточие); при цялостни и при изречения, в които глаголът е заместен от тире (дълга чертица) – има: Героят от войните Иван Иванов (без точка), но: Иван Иванов – герой от войните. (с точка)
* при абревиатури няма точка (напр. вмчк – великомъченик, или дфн – доктор на философските/филологическите науки), тя се полага само при обикновени съкращения (например преп. – преподобен, или проф. – професор), т.е. при съкращения, които запазват гласната
(Следва)
|
