Георги ВЕНИН
Други граматични тънкости:
* адресат (изпращач) и адресаНт (получател)
* при логическо ударение се нарушава правилото за „със“ и „във“ (СЪС или без него – все тая.) – вж. и първия пример в НЕСЪГЛАСИЯ
* лично мнение (в несъгласие с граматичното правило, което изисква навсякъде единствено число на глагола): група бригадири пристигНАХА, но: групаТА бригадири пристигНА (дотук логиката е ясна); има двоумение в следните два случая: ГОЛЯМА (определение) група бригадири пристигНА/ХА и Група ОТ бригадири пристигНА/ХА (?)
* заедно с тях присъствАХ (а не: присъствАХМЕ)
* ЧЕСТИТА рокля (а не: ЧЕСТИТО…)
* Кораба „Белла“ си ГО бива, но: „Белла“ си Я бива – вж. по-горе варненското ВМИ
* една и половина годинИ, а не: една и половина годинА, а още по-малко: една година и половина
* българските наставки за прилагателни в м.р. „-ен“ не бива да се заменят с руските „-ски“: вж. по-горе заглавието: граматичЕН, не: граматичЕСКИ) – изключенията обаче не са малко: вж. исторически (значим за историята) и историчен (свързан с историята): затова труд на историческа тема е историчен труд и само ако е гениално преобръщане на представите, е исторически – но никой не следва тази логика (науката се измъква със замяна на понятието историчен с понятието историографски), икономически и икономичен и пр.; факултетски (съвет), не: факултетен; оптимистичен (качествено прилагателно) и оптимистически (отнасящ се до оптимизма като до общо понятие); изпълнителен (послушен, отговорен) и изпълнителски (с функции/компетенции да изпълнява определени задачи), което ни отвежда направо в безсмислицата „изпълнителна власт“( вместо правилното „изпълнителска власт“)…
* НАД сто души гласуваха – грешно; вярното е: ПОВЕЧЕ ОТ сто души гласуваха („над“ се свързва само с надбавка, или с излишък: Те произведоха пет чифта НАД предвиденото)
* абсолютно грешно е „в ТАЗИ връзка“ (което предполага че има и „в ОНАЗИ връзка“…); вярното е: „във връзка С ТОВА“
* приемаме „за първИ път“ и „на един и същИ човек“, за да оставим формите „пръв път“ и „един и същ“ за подлози и за сказуемни определения (срв. Той не се умори да ми прави един и същИ номер и Той всеки път бе един и същ)
* ВЪВ всеки случай, не: всеки случай, но: предвид, а не: Впредвид, камо ли НАВпредвид!! (Излишното „на“ се е промъкнало и в некнижовни изрази като „Влакът тръгва НА 13 часа“ и „За какво става НА въпрос…“ – зачерквайте го безмилостно!)
* има тънка разлика между „и др.“ (малко), „и т.н.“ (повече), „и пр.“ (само при глаголи). Често с т.н. се замества т.нар., което е абсолютно погрешно. Внимавайте!
* ОТКРИВАМ нов цех, не: РАЗКРИВАМ…
* наследя, не: Онаследя (в речниците ще срещнете Унаследя, което също е недомислие – вж. размислите около опростявам в Послеслова)
* вЕртолет, не: вЪртолет (идва от ‘вЕртикално излитане’)
* приети са две форми на мн.ч. на възел: възли (скорост) и възели (моряшки) – за да се разграничават
* препоръчително: да пишем датите само с цифри (освен ако са празници: Девети май); да пишем месеците с думи освен в редки случаи, но тогава – с римски цифри (ако не е в уставни или секретни документи); да пишем цифрите до десет с думи, когато са в свързан текст (иначе – би могло и с цифри); да не започваме изречение, още по-малко – параграф, с цифра; за прегледност да не съкращаваме в свързан текст мерните единици до една буква (т.е. тонове, тона, а не: т, но: см, защото е от два буквени знака); напоследък се налага неправилно отделителният знак между целите числа и дробния остатък да е точка, а не десетична запетая (единствено при посочване на време това е допустимо: 10.30 ч. вместо 10,30 ч., но за препоръчване е двоеточие: 10:30 ч. (единствено в този случай, понеже часът не се състои от сто минути)
* управленски, не: управленЧЕски; но: приклюЧЕнски (в съществителното приклюЧЕние има „-че-“); почти обречена е битката с погрешно наложилите се поколенчески вм. поколенски и поведенчески вм. поведенски…
(Следва)
|
