Георги ВЕНИН
А. ЧУЖД СЛОВОРЕД:
Немски:
* Издигащата се високо над българската столица и разкриваща омайна гледка за окото Витоша… (наш: Витоша, която се издига… и разкрива…)
Френски:
* Светът страда от факта, че от 1914 г. много кредити са били отпуснати… (наш: Свeтът страда от факта, че от 1914 г. насам са били отпуснати много кредити…)
Б. ЧУЖДИ ИМЕНА:
Английски:
* предлагам максимална близост до оригинала: кЪмпъни, БОлтимор, не: БАлтимор, Иън, не: Ян или Йън (но: Йънг); смело да редуцираме: ГилЪн, ТексЪс, РоЙЪл; и да не обеззвучаваме: СолЗбъри, Айл ъВ ДогЗ, ДжеймЗ, дори: РоджърЗ
* дългото английско „и“ на български се изписва „-ий“ („Бийтълз“, „Куийн“ /Queen/ – понеже има и Антъни КуИн /Quinn/) – вж. МИНУСИ И ГРЕШКИ
* отвореното английско „æ“, ако не се е наложило като българско „е“ (вж. бизнесмЕн), трябва да се пише „а“: БлАкбърн; правилно е кАмпинг – ще бъдем ли смели да го наложим? (още предният речник върна бунгало, което малко нескопосно се бяха опитали да поангличанчат „частично“ като „бънгало“ – вж. Правописен речник на съвременния книжовен български език. София: БАН, 1983; ако ще го изговаряме като англичаните, трябва да е: бънгълоу)
* да се внимава много с българското мн.ч. на англоезични думи: не бимСове (бимС вече е мн.ч. и няма нужда от българско окончание за мн.ч.), а: бимове; най-грозният масовизиран случай е с масмедИИ (масмедиА е мн.ч. на масмедиУМ и, следователно, мн.ч. на български е масмедиУМИ, а най-добре: масови посредници, или средства за масова комуникация – тук чуждицата „комуникация“ е незаменима…)
Немски:
* ШмиТ, КронщаТ, не: ШмиДТ, КронщаДТ, нито: ШмиД, КронщаД (т.е. остава по-тъмната съгласна)
Френски:
* Дьо Балзак (и Дьо-Балзаков роман), Дьо Гол, не: Де Гол (фр. мн.ч.!), но: Шарл дьо Гол (малко „д“, когато го има собственото име) – така е и с Де Амичис (итал.)
* „Ла“ пред собствени имена е отделно (Ла Корбюазие) освен при редки изключения: Ламанш, Ларошфуко
* Шанз-Елизе
* Жюл – както при английския, предлагам максимална близост до оригинала, макар езиковедите да са единодушни, че след ж, ч, ш и щ българинът не може да произнася ьо, ю и я
* Сартр се налага вместо СартЪр (така би трябвало да е и с чешките имена: Храбл вместо ХрабЪл – иначе мерим с два аршина) – между другото българинът не може да произнесе и тези изписвания, но тук езиковедите замълчават…
Руски:
* собствените имена може да окончават на „-аЯ“ и на „-иЙ“: РезвАЯ, ЮрИЙ, докато бащините и фамилните – не: КрупскА, ДостоевскИ
* ИличОвск, не: ИличЕвск („е“ с двоеточие над него е по-близко до българското „о“), а най-добре: ИличЬОвск (вж. по-горе френското ЖЮл)!
По-екзотични езици:
* опитите (преди двадесет-двадесет и пет години) да се наложат правилните УругУай, ПарагУай и т.н. все правят завой обратно; малко по-успешен е опитът (някогашният) Кишинев да се изписва правилно: КишинеУ
* ИИсус, Иехова, не: Исус, Йехова
* по странен начин се чете в някои езици буквеното съчетание geo – в шведския например то се произнася йо и затова правилното е Йотебор, а не: Гьотеборг; в унгарския се произнася дьо: затова унгарският „Георги“ е Дьорд
(Следва)
|
