Георги ВЕНИН
В. ЧУЖДИЦИ:
Допустими поради липса на приемливи български съответки:
* шланг, салет, каюткомпания, паков лед, диферент (накланяне?) и крен (наклоняване?), рифоване, декомпресиране, шнорхел, румб, пилерс (греда, подпора на палубата), планшир, или планцер (греда, обшивка с гнезда за греблата), хелинг, док, шверц, естуар (разширено от морето речно устие), стенга (удължение на мачтата), леер, дедуейт (не: дедвейт!), фок, грот и бизан (трите мачти), гафел (наклонено мачтово удължение), транец (плоска кърма, или нос при ферибот), вира и майна (вдигай и спускай), шквал, рея, марс, аврал, кил, борд, мачта, палуба, трап (въпреки двусмислието: може би все пак: външна стълба?), бим (напречник е неточно, бимът има специален профил), люк, лихтер, ферибот (някои предлагат “возиловоз”, което е точно; може и да се обособява на “вагоновоз”, “автомобиловоз” и пр.), бушприт и т.н.
Забележка: Този списък може да се продължава непрестанно; той е работен и няма претенции за изчерпателност.
Турцизмите може да се използват по-свободно, но с мяра.
Послеслов:
ОЩЕ ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОРИ
Защо от глагола поДДавам (се) се образува прилагателното поДатлив (вм. поДДатлив), след като податлив би трябвало да означава „някой, който обича да подава (пръста си, носа си, тухли тройки и т.н. на застаналия до/срещу него“)? И не е ли по същата логика по-правилно да пишем поДДеление (от подделям – намек за субординация), а не поДеление (от поделям – на равни части)? Ако е потърсено оправдание във фонетичния принцип (вж. гозба вм. гостба), то тогава защо поДДръжник не е станало също „поДръжник“? Защо изобщо фонетичният принцип се налага само върху едно от производните, след като другите не се изговарят по-лесно? (Съвсем същият е въпросът защо пишем „ирационален“ вм. иРРационален, след като става дума за съществителното „рационален“ в съчетание с представката ир-, а не: и-!)?
Защо от възвратния глагол превземам се (не: преДвземам се) се образува прилагателното преДвзет (като отличаващо се от превзет, сиреч завоюван със сила)?
Защо заслепявам, въодушевявам, удивявам, а: заслепЛение, въодушевЛение и удивЛение (също както при глаголи, в които „л“-то е вписано: опредеЛям, управЛявам и пр.)?
Защо тясноскроен (даденост в новия речник), а: широко скроен (недадено сред слетите сложносъставни думи с първа част „широко-“)? Тогава грубоскован ли да пишем?
Защо Усъвършенствам, пък Опростявам (което не значи нищо друго освен „правя някого по-прост“, сиреч „оглупявам/опростачвам го“, или в стародавния си смисъл – „опрощавам нечий грях“)?
Защо правопропорционален, а право противоположен (защото няма „обратнопротивоположен“?)?
Защо в новия речник обрЪщение и дори възврЪщаемост нямат дублетни форми и откъде тогава се взима това невъзврАщенец, при това – също лишено от дублет?
Защо СофоклОв, а: дамоклЕв?
Защо множественото число на чай, пай и рай е вече със смисленото окончание -йове, а не (както в предишния речник) –еве (божем дублет), но множественото число на лай си е останало бездублетното и глуповато лаеве?!
Ако мото няма множествено число, що да сторваме, когато ни се наложи да „приумножим“ тази чуждица?
Защо има пример „живо-здраво“, а няма „поживо-поздраво“ (а може би „по живо-по здраво“? – ето защо е нужен пример!)?
Защо не е възприето „от самосебе си“, след като в този случай става реч за съставна дума с едно-единствено ударение (на предпоследната сричка)?
Защо патронът е халосен, а изстрелването му – нахалосТ (в един по-стар речник дори има дума „халос“, но пак наречието е нахалосТ! – ПРСКБЕ)?
Защо пишем въЗЗем(в)ам се, след като става дума за глагола емвам (се) и представката „въз-“? Може би защото има проблем в трето лице: „Той се въЗе“?
Защо се отказваме от дублета „млекò“, а не се отказваме от сходния „местò“?
Защо наречието „не случайно“ пишем разделно, а „ненапразно“ – слято?
Защо брава е с ударение само на втората сричка – нима освен приспособление за заключване на врата „брава“, но вече с ударение върху първата сричка, не значи и единица дребен добитък?!
Защо пишем рУдан, след като правилно е рОдан (такава е гръцката дума) – но няма речник, който да го признае, а в новия думата изобщо я няма?
Защо пишем 50-те (петдесетте) години (сиреч от началото на века до '50-а), след като и за слепия е видно, че по-правилно е 50-ите (петдесетите) години (сиреч от '50-а до '60-а)?
Отде отново се прилепи като дублет на „учещ“ това кошмарно чиновническо арго „учащ“ (с. 637) – да не споменаваме, че се ползва като синоним на „ученик“ вместо на „учител“ (ученикът не е учещ, а учещ СЕ – иначе влизаме в казуса „миещи тапети“: кого мият!?)? Още по-нелепо е налаганото повсеместно от лекари и журналисти съществително-прилатателно „трансплантиран“, отнесено към човека, получил нов орган, а не към органа!!
Защо прилагателното бъдещ стои самотно на с. 184 и не е удостоено с обозначения на вариациите му по род? Може би защото езиковедите трудно биха обяснили как така средният му род трябва да е „бъдещО“, но когато иде реч за граматични времена, той изведнъж дублира еднокоренното съществително и става „бъдеще“: „бъдещЕ време“?
Защо „изпълнителна власт“ (все едно „послушна власт“!), след като очевидно правилното е: изпълнителска власт – поголовно не се съблюдава!
Защо „прощЪпАлник“, а „щАпУкам“ (очевидно трябва да е „прощАпУлник“!)?
Макар и уж уточнен, продължава да ни гнети въпросът: Българското черноморие, българското Черноморие или Българското Черноморие? Географите трябва да докажат дали е просто вид ареал, или е топоним (тогава „ч“-то винаги е главно), или може би е като в случая „Възраждане“, но „Италианското възраждане“?
Защо дори когато са наречия „безтова“/„безтуй“ се пишат разделно?
И накрая: Докога по афишите (плакатите) ще властва нечленуването!? (къде: „Паметник на Христо Ботев“, че и „в Морска градина“ вм. „ПаметникЪТ на Христо Ботев в МорскаТА градина“? (мигар не е от ясно по-ясно, че местоположението може да не се членува само ако има няколко паметника на Христо Ботев в няколко морски градини?
----------------------------------------
За утеха на съставителите на Официалния правописен речник на българския език, подобни непълноти, изглежда, са закономерни. В Речника на близкозвучащите думи (паронимите) в българския език, София: Д-р П. Берон, 1988, наброих следните близки по звучене, но различни по значение думи, неотразени в речника:
анекс – анексия (анексиране)
болен – болнав
вдигам на крак – вдигам на крака
контекст – подтекст
кълна – кълня
медиевист – медиавист
настрана – настрани
постриган (за монах) – подстриган
предумвам – придумвам (изключително спорно тълкувана двойка думи – не се наемам да отсека коя какво значи, макар в някои източници „прЕдумвам“ да е определена като „омайвам с думи“, а „прИдумвам“ като „одумвам“)
пресягам (се) – присягам (се)
примигвам – премигвам
пръквам – пъквам
скеле – скеля (има ли разлика, или са дублет?)
снемам – снимам
сред – всред (ако има отлика)
статут – статукво – статус
тоалет – тоалетна
четлив – чeтивен
|
