Джордж Гордън Байрон, шести барон Байрон, умира в сегашна Гърция, където отива, за да подкрепи гръцката борба за независимост от Турция. И до днес той се смята за гръцки национален герой. Байрон, винаги запален привърженик на либералните каузи и националната независимост, подкрепя гръцката борба за независимост. Той се присъединява към каузата на Гърция, като помага за обучението на войски в град Мисолонги, където умира малко след 36-ия си рожден ден.
(Бел. ред.)
Фотис КАПТОПУЛОС
„Харесвам гърците, които са истински гамени – с всички турски пороци, без тяхната смелост. Някои обаче са смели и всички са красиви, много приличат на бюстовете на Алкивиад; – жените не са толкова красиви.“
(Из писмо на лорд Байрон до Хенри Дрюъри от 3 май 1810 г.)
Лорд Байрон е герой за съвременните гърци като най-влиятелния западняк, който подкрепя гръцката война за независимост против османските турци през 1821 г.
Байрон предоставя парите и живота си на разположение на гръцката национална революция, умирайки запътен към битка с турците.
Той е революционен виги (либерал) и ученик на класическа Гърция, както и голям английски поет, достигнал през 1818 г. статус на поп звезда.
Шестият барон Байрон от Рочдейл (януари 1788 - 19 април 1824 г.) лорд Байрон, просто наричан от гърците Виронас, подобно на всички гръкофили по онова време, е влюбен във видения за смели спартанци и възвишени атиняни.
Тези изображения на елини са измислени в умовете на просветената британска, френска и немска аристокрация и буржоазия, но нямат много общо нито с елините в древна Гърция, нито с гърците, открити от Байрон в Османска Гърция.
Скандал, дълг и търсене на сексуална свобода, подобаващи на гръкофил, вдъхновен от радикални ценности, мотивират приключенията на Байрон в Средиземноморието.
Байрон напуска Англия тласкан от страх от преследване заради бисексуалния си начин на живот, скандалната афера с омъжената лейди Каролин Ламб и маса дългове.
Луис Кромптън в „Байрон и гръцката любов“: „Хомофобията в Англия от XIX век разкрива кореспонденция на приятелите на Байрон от Кеймбридж, препоръчващи Средиземноморието като място за достъпни хомосексуални преживявания“.
За съвременните гърци Байрон е почти митологична фигура. Съвременните гърци като една гръко-римо-славяно-тюркско-семитска смес, възникнала в Османската империя, която под ръководството на хора като Байрон се себепознава като гръцка.
Принудителната западнизация, процесът, започнал в Османска Гърция между 1821 и 1921 г., е по-скоро за създаването на гръцката нация, а не за нейното освобождаване.
За османците религията е основният идентификатор и те оставят Гръцката православна църква и феодалните земевладелци да си вършат работата, за да държат селяните където им е мястото.
Историкът Марк Мазоуер в книгата си „Балканите“ пише, че когато гръцки деец в началото на ХХ век отива в Османска Македония, той не може да намери нито един селянин, който да се има за грък.
Османските македонци просто са се виждали като християни, мюсюлмани или евреи. Ясно е, че идеята да бъдеш грък, винаги е била по-силна от реалността.
Джон Кийгън в „История на войната“ подчертава как Байрон е бил отвратен от тактиката, използвана от гръцките пирати (клефти) – бунтовници срещу османците.
Западните гръкофили напразно се опитват да ги обучават за сражения в боен ред, но тези клефти използват тактиката – удрят и бягат, като онези, с които се сблъсква Александър Велики в Мала Азия, и тези, използвани от талибаните в Афганистан и в момента.
Гръцките клефти са самонадеяни мародери с малко смелост, която Байрон и други гръкофили все пак очакват.
Байрон, който иска нови „Термопили“ от страна на гърците, е, както Кийгън отбелязва, „потиснат и обезверен от гърците, които срещна“.
Уилям Сейнт Клер, историк на Филелинизма (букв. обич към гърците и гръцката култура – социално течение в Европа – бел.ред.), пише, че западняците, привързани към идеала на древногръцката храброст, „мразели гърците с дълбока ненавист и проклинали себе си за глупостта си да бъдат измамени“.
Байрон е дете на Британската империя и революцията на Просвещението и в края на краищата – романтичен поет:
Прислужнице на Атина, тук се разделяме,
Дай, о, върни ми сърцето!
Или тъй като това напусна гръдта ми,
Дръжте го сега и вземете останалото!
Чуй обета ми, преди да отида…
Това е откъс от стихотворение, което той написва за 12-годишно атинско момиче, в което се е влюбил. Байрон предлага на майка му 500 британски лири, за да спечели благоволението на дъщеря й, но предложението е отказано.
Байрон е сложен човек със сложен живот. Той изиграва важна роля за формирането на съвременната гръцка идентичност и за развитието на западните ценности в елинското въображение.
|
