culturespace.bg
Алфред дьо Мюсе (Луи-Шарл-Алфред дьо Мюсe) e роден на 11 декември 1810 г. в Париж; умира на 2 май 1857 г. вПариж. Френски романтичен драматург и поет, най-известен със своите пиеси.
Автобиографичната книга на Мюсе – „La Confession d'un enfant du siècle“ („Изповедта на едно дете на века“), ако не е напълно достоверна, представя поразителна картина на младостта на Мюсе като член на благородно семейство, добре образован, но управляван от противоречиви емоции през период, когато всички традиционни ценности саатакувани. Докато е юноша, той попада под влиянието на лидерите на романтичното движение– Чарлз Нодиер, Алфред дьо Вини и Виктор Юго, и създава първата си творба „Contes d’Espagne et d’Italie“ („Истории за Испания и Италия“) през 1830 г. По същото време той става денди, един от елегантните парижки имитатори на Бо Брумел, и се впуска бързо в сексуални и алкохолни преживявания. Може би тук е мястото да отбележим неуспеха на негови важни любовни връзки, които са причина Мюсе да завърши живота си в самота. Като всяко дете на своето време, за Мюсе любовта минава през бардаците и куртизанките на Париж, където се подвизава като анонимен автор-клиент.
Връзките му с другите жени са обикновено кратки и не оставят следа в живота му. Алфред дьо Мюсе е много популярен сред жените. Когато е на 18 години, той се интересува от красивата млада испанка Делакарте, но връзката им приключва доста бързо. Скоро той се среща с певицата Полин Гарсия. Гласът й го очарова, но студеният нрав на Полина бързо отблъскваписателя и година по-късно Мюсе среща известна художничка на име Рейчъл. Веднъж момичето дава вечеря, на която е поканен Мюсе. Гостите се възхищават на скъпоценния пръстен на Рейчъл и момичето решава да организира нещо като търг. Естествено, писателят печели, като казва, че за този пръстен ще даде сърцето си на Рейчъл. Проблемът е, че за Мюсе това е просто шега и скоро той връща пръстена.
Алфред дьо Мюсе, Жорж Санд
Но една любов оставя следа в живота на поета с богата палитра от чувства – от щастие до отчаяние. Така е при великите хора. На литературния хоризонт на Франция изгрява звездата на Аврора Дюдеван, която пише под псевдонима Жорж Санд. Мюсе се среща с младата писателка по време, когато целият литературен Париж чете нейните романи. Отначало това е просто приятелство, но скоро Мюсе разбира, че двата месеца, прекарани в обществото на Санд, са обърнали света му с главата надолу. Той пише писмо до любимата си, в което разкрива истинските си чувства.След това писмо Мюсе се премества да живее в имението й, и за тях започва щастлив живот: организират се шеговити игри, канят се гости, забавляват се,и най-важното – обичат се. Връзката им продължава година и половина. Но въпреки че поетът се чувства щастлив, бурното му минало го настига.Той постепенно преминава от лудост на чувствата към сравнение на Санд с други жени и – о, чудо! –не намира разлика. По време на пътуване до Венеция Мюсей признава, че вече не я обича. Естествено, това е удар за Санд, която по това време лежи болна със силна треска. Мюсе е до нея, помага й, но се заразява и се разболява. Двадесет дена Жорж Санд и младият лекар Паело се грижат за пациента. В техните съвместни действия Мюсе вижда особена близост и появата на ново чувство.За него става непоносимо осъзнаването, че Санд вече не му принадлежи. Той отново се влюбва в нея, но е твърде късно. Мюсе иска да поговори със Санд, но непреклонната жена му напомня, че са разделени още преди болестта й.
Знаменитата му любовна връзка с Жорж Санд (1833–1835 г.)е разказана от неговата гледна точка в автобиографичния му роман за детето на века от 1836 г., а„Nuits“ („Нощите“) на Мюсе (1835–1837 г.) проследява емоционалния подем на неговата любов към Санд от ранно отчаяние до окончателното примирение.
Любовна му връзка с тачената романистка, която продължавана промеждутъциот 1833 до 1839 г., вдъхновяванякои от най-добрите му творби, както е и разказано в неговата изповед.
Изключително универсален поет, Мюсе пише леки сатиричнистихове с ослепителна техническа виртуозност, както и текстове, като „La Nuit d'octobre“, 1837 („Октомврийската нощ“), които изразяват със страст и красноречие неговите емоции.
За разлика от другите френски поети 0 негови съвременници, Мюсе не се отличава с блясък,лиричен колорит си и богатство на римите. Неговият стих като цяло е блед, но звучен и на моменти емоцията се разгаряв истинска поезия, излива се във вдъхновена, дълбоко поетична форма. Това е известният край на „Nuit de mai“(„Майска нощ“), такива са строфите на „Lucie“(„Люси“), отделни епизоди в поемата„Писмо до М.дьо Ламартин“,„Сувенир“ и някои други стихотворения.
Вътрешното съдържание на поезията на Мюсе е по-важно: той отразява сложността и несъответствието на духовния живот на съвременния човек, отразява го дълбоко и истинно, като истинско „дете на века“; следователно той е толкова близък и разбираем за нас с неговите преходи от най-висш идеализъм към прославянето на мимолетни удоволствия, със собствената му смесица от песимизъм, цинизъм и безгранична нежност на душата.Тази близост до духовния живот на неговия век прави Мюсе един от онези обичани поети, които не само се четат, но се препрочитат и се учат наизуст. Той е избран за член на Френската академия през 1852 г.
|
