Маратон, Термопилите, Саламин...

culturespace.bg Империята на Ахеменидите е изградена чрез завоевания и разрушена от война. В продължение на два века битки определят курса както на Персийската империя, така и на целия Древен свят. В пика на своята мощ Ахеменидската империя се простира от Индия на изток до Балканите на запад. Такава могъща империя не би могла да бъде изградена без завоевания. Няколко ключови битки в древен Иран и Близкия изток превръщат Персийската империя в първата свръхсила в света. Но дори най-мощната империя може да падне, а няколко легендарни битки поставят Персия на колене. Гръко-персийските войни (наричани често Персийски войни) са поредица от конфликти между Ахеменидската империя и гръцките градове-държави; тези битки започват през 499 г. пр.Хр. и продължават до 449 г. пр.Хр. Сблъсъкът между разбунения политически свят на гърците и огромната империя на персите започва, когато Кир Велики завладява населената с гърци област Йония през 547 г. пр.Хр. Борейки се да контролират независимите градове на Йония, персите назначават тирани да управляват всеки от тях. Това се оказва източник на много проблеми както за гърците, така и за персите. Битката при Маратон: персите вкусват поражението През 499 г. пр.Хр. започват войните между Ахеменидската империя и Древна Гърция. След тяхното участие в Йонийското въстание, персийският цар Дарий Велики се опитва да накаже Атина и Еретрия. След като изгаря Еретрия до основи, Дарий насочва вниманието си към Атина. През август 490 г. пр.Хр. около 25 000 перси акостират в Маратон, на 25 мили северно от Атина. 9000 атиняни и 1000 платейци се придвижват да посрещнат врага. Повечето от гърците са били хоплити – тежко въоръжени граждански войници с дълги копия и бронзови щитове. Гърците изпращат бегача Фидипид да поиска помощ от Спарта, която отказва. Настъпва петдневен застой, тъй като и двете страни не желаят да атакуват. Милтиад, атински генерал, измисля рискована стратегия. Той разполага гръцката войска така, че умишлено отслабва центъра, но подсилва фланговете си. Гръцките хоплити се втурват към персийската армия и двете страни се сблъскват. Персите се задържат здраво в центъра и почти разбиват гърците, но по-слабите персийски крила се сриват. Стотици перси се удавят, докато се връщат обратно към корабите си. Фидипид пробягва 26 мили обратно до Атина, за да обяви победата, преди да умре от изтощение като праосновател на съвременния маратон. Битката при Термопилите: пирова победа Ще минат почти десет години, преди Ахеменидската империя да нападне отново Гърция. През 480 г. пр.Хр. синът на Дарий Ксеркс нахлува в Гърция с огромна армия. Ксеркс среща гръцките сили при тесния проход на Термопилите, а те са водени от спартанския цар Леонидас. Различни източници определят броя на персите в милиони, но съвременните историци изчисляват, че те са разполагали с около 100 000 войници. Гърците наброяват около 7000, включително известните 300 спартанци. Персите атакуват два дена, но не могат да използват численото си превъзходство в теснините на прохода. Дори могъщите 10 000 безсмъртни са отблъснати от гърците. Тогава гръцки предател показва на персите планински проход, който да им позволи да обкръжат защитниците. В отговор Леонидас нарежда на мнозинството от гърците да се оттеглят. 300-те спартанци и няколко останали съюзници се бият храбро, но числеността на персите в крайна сметка се оказва решаваща. Леонидас пада убит, а изостаналите при бягството си са довършени със залпове от стрели. Въпреки че спартанците са унищожени, техният дух на неподчинение стимулира гърците и Термопилите се превръщат в една от най-легендарните битки на всички времена. Битката при Саламин: Персийската империя в тежко положение След персийската победа при Термопилите двете страни се срещат отново в известната морска битка при Саламин през септември 480 г. пр.Хр. Херодот наброява персийската флота на около 3000 кораба, но това е широко прието като театрално преувеличение. Съвременните историци определят броя им между 500 и 1000. В гръцкия флот се обсъжда планът на битката. Темистокъл, атински командир, предлага да се укрепи позиция в тесните проливи при Саламин, край бреговете на Атина. След това той се опитва да предизвика персите да атакуват; нарежда на един роб да гребе до тях и да им каже, че гърците планират да бягат. Персите се хващат на въдицата. Ксеркс наблюдава от удобна точка над брега как персийските триери се натъпкват в тесния канал, където големият им брой скоро предизвиква объркване. Гръцката флота се втурва напред и се врязва в дезориентираните перси. Ограничени от собствената си огромна численост, персите са избити, губейки около 200 кораба. Саламин е една от най-значимите морски битки на всички времена . Тя променя хода на Персийските войни, нанасяйки огромен удар на могъщата Персийска империя и давайки на гърците време за глътка въздух. Битката при Платея: Персия се оттегля След поражението при Саламин Ксеркс се оттегля в Персия с по-голямата част от армията си. Мардоний, персийски генерал, остава, за да продължи кампанията през 479 г. пр.Хр. След второ разграбване на Атина, коалиция от гърци отблъсква персите назад. Мардоний се оттегля в укрепен лагер близо до Платея, където теренът е благоприятен за кавалерията му. Като не искат да бъдат разкрити, гърците спират. Херодот твърди, че общата персийска сила наброява 350 000 души. Това обаче се оспорва от съвременните историци, които я определят на около 110 000, като гърците са около 80 000. Патовата ситуация продължава 11 дена, но Мардоний непрекъснато тормози гръцките снабдителни линии с кавалерията си. Гърците трябва да осигурят позицията си и започват да се връщат към Платея. Мислейки, че бягат, Мардоний се възползва от шанса си и се втурва да атакува. Отстъпващите гърци обаче се обръщат и посрещат настъпващите перси. За пореден път леко въоръжените перси се оказват неравностойни на по-тежко въоръжените гръцки хоплити. След като Мардоний е убит, персийската съпротива се разпада. Персите бягат обратно в лагера си, но са хванати в капан от настъпващите гърци. Оцелелите са унищожени, което слага край на амбициите на Ахеменидската империя в Гърция. Битката при Иса: Персия против Александър Велики Гръко-персийските войни най-накрая приключват през 449 г. пр.Хр. Но повече от век по-късно двете сили ще се сблъскат отново. Този път в битка с Ахеменидската империя влизат Александър Велики и македонците. При река Граник през май 334 г. пр.Хр. Александър побеждава армията на персийския сатрап. През ноември 333 г. пр.Хр. Александър се изправя лице в лице с персийския си съперник Дарий III близо до пристанищния град Иса. Александър и неговата прочута кавалерия атакуват десния фланг на персиеца и си проправят път към Дарий. Парменион, един от генералите на Александър, се бори с персите, които атакуват левия фланг на македонците. Но след като Александър настъпва насреща му, Дарий избира да избяга. Персите изпадат в паника и побягват. Според съвременни оценки те са загубили 20 000 мъже, докато македонците са загубили само около 7000. Жената и децата на Дарий са пленени от Александър, който обещава, че няма да им навреди. Дарий предлага половината кралство за безопасното им завръщане, но Александър отказва и предизвиква Дарий да се бие с него. Гръмката победа на Александър при Иса сигнализира началото на края на Персийската империя.