Мегидо: в очакване на Армагедон

culturespace.bg Армагедон според Библията е последната битка между Господ и Сатаната. На Земята Сатаната ще бъде познат като „Звяра“ или „Антихриста“, за когото се споменава в Откровението (Апокалипсиса) на Йоан, където е описано и събитието. Това е мястото, където според Библията се събират армиите за битка в края на времената, и е както буквално, така и символично място. Освен с библейското си значение, думата „армагедон“ днес обозначава и апокалиптична катастрофа, която би довела до края на света. „Армагедон“ се появява в Новия завет и може да идва от ивритското har məgiddô, което означава „планината Мегидо“. В действителност Мегидо е по-скоро хълм, на който много цивилизации живеят, строят крепости, които охраняват Виа Марис – древен търговски път, който свързва Египет със Сирия, Анатолия и Месопотамия, и оставят своите следи. Мегидо е мястото на различни битки от древността, включително и през XV век. Днешният Мегидо е град, разположен на около 40 км югозападно от Галилейско море. Мегидо е градът зад библейската история. Обитаван е между 7000 г. пр.Хр. и 300 г. Многобройни битки се водят близо до Мегидо през това време и Книгата на Откровението, която се отнася до топонима Армагедон, предсказва, че там ще се проведе и последната битка в края на нашия свят. Най-ранната записана битка на Мегидо е, когато фараон Тутмозис III е въстанал през 1457 г. пр.Хр. Йероглифите, които описват детайлите на схватката, все още може да се видят в храма на Амон-Ра в Луксор, Египет. Египетска крепост за повече от век, Мегидо по-късно попада под контрола на израилтяните. Мегидо /Армагедон/ Друга важна битка се състоява, когато цар Йосия, или Йошияху, шестнадесетият юдейски владетел, воюва против египетския фараон Нечо II (царувал 610 – 595 г. пр.Хр.) близо до Мегидо. Това довежда до поражението на Юдея и смъртта на цар Йосия. Юдея е значително отслабена и е разрушена няколко десетилетия по-късно от вавилонския цар Навуходоносор II. През вековете идват нови битки. През септември 1918 г., по време на Първата световна война, съюзническата армия, водена от генерал Едмънд Алънби, побеждава османска армия край Мегидо. Загубата е толкова смазваща, че Османската империя е принудена да поиска примирие. Стратегическото значение на Мегидо е добър плацдарм за битки: британците се сблъскват с османските сили тук по време на Втората световна война, а арабските и еврейските сили се сражават при Мегидо по време на войната от 1948 г. Мегидо е място, за което си струва да се бият, защото се намира на кръстопътя на долината Джезреел, важно стратегическо място, на което се пресичат няколко търговски маршрута, пише в книгата си „The Cities That Built the Bible” („Градовете, които иззидаха Библията“, изд. HarperOne, 2016) археологът и професор по религиозни изследвания от Университета на Айова Робърт Каргил. „Долината е изключително важна за древния свят, защото който и да контролира Мегидо, контролира търговския път между Египет, Европа и Месопотамия“, пише Каргил. „Тези предпочитани търговски пътища и епичните битки, които се водят за осигуряването им – и облагането с данъци – оформят историята на Светата земя и са причина Мегидо да има такава репутация, която го прави известно бойно поле“. „В Книгата на Откровението Мегидо е определен като място на края на света, защото е бил епицентър на въоръжен конфликт в цялата история на Израел“, обяснява Каргил. През миналия век в Мегидо са направени много археологически открития. Важна находка е открита наскоро от експедиция в Мегидо от Университета в Тел Авив. Това е Голям храм, който датира от около 3000 г. пр.Хр. Според реконструкцията на изследователите, публикувана в Американския журнал по археология през 2014 г., основната сграда на Големия храм включва огромна правоъгълна стая с два коридора зад нея. Изследователите откриват и доказателства за култова дейност, която се изпълнява в храма. Базалтовите плочи, открити вътре в храма, „изглежда, са основни елементи в култа, вероятно действат като маси за предлагане или за поставяне на култови фетиши“, съобщават изследователите. Големият храм се оказва най-монументалната структура на периода в този район на Източното Средиземноморие, пишат още те. Като място на толкова много битки, не е изненадващо, че множество археологически находки разкриват, че Мегидо е бил силно укрепен на моменти. Мегидо. Археологически сезон 2020 г. Експедицията от Чикагския университет, изследвала Мегидо от 1925 г. до 1939 г., намира сложна поредица от порти, които според тях датират от времето на цар Соломон, или около 970 – 930 г. пр.Хр. „Портите са важни, тъй като две големи кули са разположени отпред, а те обикновено са пълни със стрелци, държащи копия и мечове, за да поздравят всеки враг, имащ късмета да се изправи пред портите на кулите“, пише Каргил. Кога е изградена порталната система, е въпрос на дискусия сред учените. Археологическата работа продължава и днес и се ръководи от археолози от университета в Тел Авив. Обектът се посещава от хиляди туристи всяка година, като много от тях са привлечени от предсказанието за битката в края на времената, която трябва да се проведе на това място. За християните думата „Мегидо“ е синоним на края на света, както е споменато в Книгата „Откровение“, а Мегидо или Армагедон, както е известно, че ще бъде мястото на финалната битка. Минават години, векове, но времената не свършват и това е една надежда за човечеството. Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА