Механизмът от Антикитера –

culturespace.bg В края на XIX в. гръцки кораб с водолази се скрива от буря до малкия остров Антикитера (срещу остров Китера). Когато бурята утихва и водолазите слизат в морските дълбини, остават потресени от разхвърляни тела на удавени хора – вероятно от кораб. Капитан Димитриос Контос се гмурва, за да огледа; бързо разбира, че това са статуи, а не хора. Оказва се, че на това място се е разбил кораб, носел статуи, само че преди 2000 години, около 85 г. пр.Хр. Гръцкото правителство бързо изважда многобройните древни съкровища, скрити на дъното на морето в продължение на две хилядолетия. Започва реставриране, класифициране и подреждане на ценните находки. Някак между другото минава и не попада в полезрението на археолозите това, което ще бъде едно от най-интересните и неразгадани докрай открития на XX в. Годината е 1901-ва. И може би в този момент учените са имали право. Докато находката, смесила дърво и бронз, не се напуква през 1902 г. и един от археолозите не забелязва зъбни колела, скрити вътре. На бял свят излиза устройството, което ще влезе в историята на археологията и на човешката цивилизация с името „механизмът от Антикитера“. Поразително модерното древно устройство първоначално се е състояло от 82 части, включително 30 заключващи зъбни колела: технология, която няма да бъде видяна отново в Европа още 1500 години. Механизмът от Антикитера Въпреки че първите археолози са изумени от това, което са открили, едва след като рентгеновата технология става достъпна, сложността на устройството е напълно разкрита. Технологията, създала „механизма от Антикитера“, разкрита от сканирането, се оказва толкова напреднала, че съществува популярна теория, която твърди: извънземни са помогнали за създаването на устройството. „Механизмът от Антикитера“ е изработен от бронз и първоначално е с размерите на кутия за обувки. Вратите на кутията и лицето на механизма са покрити с гръцки надписи, достатъчно оцелели, за да показват ясно голяма част от предназначението на апарата в областта на астрономията и отчитането на календара. Смята се, че валът с ръчно завъртане (сега изгубен) е бил свързан с коронна предавка към главното зъбно колело, което задвижва по-нататъшните зъбни колела, като всяко въртене на главното зъбно колело съответства на една слънчева година. В предната част на механизма е поставен голям циферблат с указатели за показване на положението на Слънцето и Луната в зодиака и полусребриста топка за показване на лунните фази. Два големи циферблата има на гърба на механизма. Големият горен циферблат има слот за пет завъртания спирала с подвижен показалец, който сочи 235 новолуния, или лунни месеци, в цикъла на Метон (гръцки астроном и геометрик, около 460 г. пр.Хр. – бел.ред.). Този цикъл е почти точно 19 години и е полезен при регулирането на календарите. Допълнителен, с четиригодишен цикъл, циферблат показва кога трябва да се проведат различните -„Панелни игри“ (събирателен термин за четири отделни спортни фестивала, провеждани в Древна Гърция – бел.ред.), включително и древните Олимпийски игри. Големият долен циферблат има спирала с четири завъртания със символи, за да покаже месеци, през които е имало вероятност от слънчево или лунно затъмнение. Тези астрономически цикли са били известни на гърците, може би от вавилонски източници. Надписите предполагат, че първоначално може да е имало показване на планетарни позиции, най-вероятно върху лицевата страна, но почти всички съответни части липсват. Остров Антикитера, Гърция Механизмът от Антикитера е единственият известен физически оцелял от многогодишна традиция на механични астрономически дисплеи. Съществуване на такива устройства може да се изведе от препратките в гръко-римската литература, по-специално – в описанията, оставени от Марк Тулий Цицерон (I в. пр.Хр.), но нищо подобно никога не е било открито от древността. Точната цел на механизма на Антикитера си остава неразгадана, в областта на предположенията. Рентгенографията през 70-те и 90-те години разкрива, че устройството трябва да е възпроизвеждало движенията на небесните звезди и планети. Като го държите в ръцете си, можете да проследите пътеките на Слънцето, Луната и планетите с впечатляваща точност. Един изследовател го нарече „древногръцки компютър“. Но рентгеновите изображения са трудни за интерпретиране, така че историците пренебрегват артефакта, дори когато той е подкрепен от автори-изследователи като Ерих фон Деникен, които твърдят, че идва от извънземен космически кораб. Едва през 2006 г. механизмът на Антикитера привлича по-силно внимание. През същата година Майк Едмъндс от Университета в Кардиф, Уелс, и неговият екип публикуват CT скенер (роторен рентген за създаване на триизмерни изображения – бел.ред.)на фрагментите, разкривайки повече подробности за вътрешността на механизма, както и скритите надписи, което предизвиква бум на научните изследвания. Експертите работят за дешифриране на надписите, скрити в механизма, най-вече за да разберат липсващите парчета от механизма, някои – разрушени, някои – вероятно все още на дъното на морето. Въпреки че показалците на лицевата страна не оцеляват, Александър Джоунс, историк от Института за изследване на древния свят в Ню Йорк, казва, че надпис разкрива, че те носели цветни топки: огнено червено за Марс, злато за Слънцето… Механизма от Антикитера обикновено наричат „първият известен аналогов компютър“. Качеството и сложността на производството на механизма предполага, че той трябва да е имал неоткрити предшественици, направени през елинистическия период. Механизмът на Антикитера е изложен в Националния археологически музей в Атина. Загадката, кой е изградил механизма на Антикитера, остава. Той е свързван с известния древен изобретател Архимед от писанията на Цицерон, но това конкретно устройство е построено след смъртта на Архимед. И все пак гравираните думи, разкрити от новите снимки, насочват произхода на устройството към Коринт или евентуално – към колонии в Коринт. Сицилия е такава колония, а сицилианският град Сиракуза е централата на Архимед. Изследователите теоретизират, че механизмът от Антикитера се основава на архимедиански дизайн и дори може да бъде изграден от работилница, съобразена с неговата технологична традиция. Но ако дизайнът е бил „индустриализиран“ по такъв начин, защо никога не е намерен друг подобен уред? Устройството се използва за прогнозиране на небесни явления, включително орбитите на планети, съзвездия и дори затъмнения. Въпреки това възрастта му датира много преди да има доказателства човекът да е знаел. че планетите са кръгли. Науката, която позволява проектиране на устройството от Антикитера, няма как да бъде проследена съпоставително по протежение на хиляди години, затова механизмът си остава един от древните, но неразгадани артефакти, откривани някога. Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА