Мексикански акценти в Международното биенале на графиката – Варна 2023,

Ирена ДИМИТРОВА В поредното издание на Международното биенале на графиката – Варна, което се проведе между 11 август и 30 септември 2023 г., участваха 210 художници от 53 страни в Европа, Северна и Южна Америка, Азия, Африка и Австралия. Бих искала да обърна внимание на двама от мексиканските графици, които са редовни участници в биеналето. Худ. Виктор Кастийо Мексиканците засягат теми като дехуманизацията и сложното взаимодействие между човека/живото същество и технологиите. Пространните словесни текстове, които съпровождат много от образците на съвременното визуално изкуство, тук липсват – яркият и съдържателен образ е достатъчно въздействащ сам по себе си. Идеите за дехуманизацията на съвременното общество и противоречивостта на техническия прогрес са особено ярко изразени в линогравюрата „Това е техниката – превръща човека в животно“ („Ecce tecno – zoo-homo“) на Виктор Кастийо. Самото название звучи едновременно като лозунг и предупреждение, подчертава философския и социално-критичен замисъл на работата. Композицията се състои от две фигури – хибриди между човек и машина и животно и машина, които почти изцяло запълват графичния лист. Експресивното моделиране с едри щрихи, липсата на „въздух“ и пространствена дълбочина засилват драматичното въздействие на линогравюрата. Човешката фигура-хибрид е в жестока схватка с другия хибрид. Между тях е изобразено подобие на труп, а над него – малък скелет с изкривени черти на лицето. „Ecce tecno – zoo-homo“ може да се интерпретира като своеобразна алегория на съвременното технологизирано общество, зад чиято привидна прогресивност се крият примитивните инстинкти за оцеляване и агресивно поглъщане на нови жизнени пространства. Образите на човеко-машината и вълко-машината са метафора на низкото, бездуховното начало. Анализирайки графиката на мексиканския автор, можем да си спомним за линорезите на Кете Колвиц (1867 – 1945), която майсторски използва възможностите на тази техника и създаде мощни, въздействащи образи със социално-критични послания. Работата „Манекени“ на Хорхе Ерера е своеобразна алегория на съвременното потребителско и атомарно общество. Линогравюрата е експресивна, наситена с динамика и напрежение. Композицията се състои от три части. Първата представлява изображение на птича глава, напомнящо карнавална маска, втренчила поглед в зрителя. Ацтеките, обитавали земите на днешно Мексико, са свързвали птицата със свободолюбието, освен това тя е универсален символ на връзката с небесните сили (вж. „Мифы народов мира“, М., 1982). Под птичата маска са изобразени три стойки (манекени) с дрехи във витрина на магазин. Тези композиционни елементи може да се интерпретират като метафора на съвременното потребителско общество. Във всяка част на триптиха присъства рибата – в „естествен“ вид и върху колела, наподобяваща детска играчка или съвременен артобект. В християнството рибата символизира Иисус, в митологията на ацтеките рибата-крокодил е първото водно животно и олицетворява майката земя (вж. Речник на Д. Тресидер, gumer.info). Худ. Хорхе Ерера Заедно с манекените и куклата (в последната част от триптиха) изображенията на птицата-маска и рибата може да се трактуват и като метафора на изкуственото, неприродно начало. Самото название „Манекени“ говори в подкрепа на тази теза. Ще допълня, че необичайната комбинация на архаични символи (риба, птица) и предмети от градската култура (манекени, кукла) придава на графиката на Хорхе Ерера сюрреалистично звучене. Мексиканското изкуство по традиция е носител на общочовешки идеи (равенство, хуманност, справедливост) и има силно емоционално въздействие, което проличава и в анализираните графични творби. Да си припомним фреските на великите мексикански художници-монументалисти от ХХ век – Диего Ривера, Давид Сикейрос, Хосе Ороско, Руфино Тамайо и т.н., чиято историческа и социално-ангажирана тематика не е загубила своята актуалност. Но да се върнем към графиките на Виктор Кастийо и Хорхе Ерера. Техният достъпен образен език може би изхожда от близката тъкмо на мексиканските монументалисти представа, че изкуството се създава не толкова за елита, колкото за масовия зрител. Уви, немалка част от съвременните европейски (вкл. български) художници са „обърнали гръб“ на публиката и често я подценяват.