culturespace.bg
Въпреки че човешката цивилизация се е развила на много места по света, първите й кълнове са се появили преди много хиляди години в Близкия изток. Първите градове, първият писмен език, първите технологии – всичко това идва от най-древната цивилизация, развила се в Месопотамия.
Величествените храмове на Месопотамия, тяхното изящно изкуство, научни познания и социална структура изумяват със своето съвършенство. Как в древното общество е възникнал процес, който е променил човешкия живот на цялата ни планета, ще проследим по-нататък.
Много е трудно да се изучава култура, която не е оставила след себе си никакви писмени източници. Това е все едно да питаш невеж, полуграмотен човек за нещо. Всичко, което може да бъде постигнато по този начин, ще бъде сведено до отривисти жестове и не много ясни опити за изобразяване от страна на разпитвания. Напротив, когато една цивилизация има толкова мощен инструмент като писмената, тя оставя на своите потомци наследство от наистина ценни знания.
Точно такава развита цивилизация притежава древна Месопотамия. Цивилизация, създадена от мистериозния народ на шумерите. Мнозина изтъкнати учени вярват, че в цялата история на човечеството не е имало по-значителен прелом.
КАК ЗАПОЧВА ВСИЧКО
Името Месопотамия идва от древногръцка дума, означаваща „земя между реките“. Това е препратка към реките Тигър и Ефрат, двоен източник на вода за област, която се намира предимно в границите на съвременен Ирак, но включва и части от Сирия, Турция и Иран.
Наличието на двете реки до голяма степен е определило развитието на тукашната цивилизация.
Наличието на тези реки се дължи до голяма степен обуславя факта, че в Месопотамия като резултат се е появило толкова сложно организирано общество и са се развили нововъведения като писмеността, обмислената архитектура и държавна бюрокрация. Редовните наводнения в долините на Тигър и Ефрат правят земята около тях особено плодородна и идеална за отглеждане на различни култури. И почва за разгръщането на огромен и разнообразен пазар за производство на храни. Това прави Месопотамия най-доброто място за неолитната революция, наричана още земеделска революция, започнала преди почти 12 000 години.
Благодарение на факта, че хората отглеждат растения и опитомени животни, те могат да останат на едно място и да формират постоянни жилища. В крайна сметка тези малки селища еволюират в ранни градове, където се развиват много характеристики на цивилизацията, като концентрация на населението, монументална архитектура, комуникации, разделение на труда и различни социални и икономически класи.
Но появата и еволюцията на цивилизацията в Месопотамия са повлияни и от други фактори, по-специално промените в климата и околната среда, които принуждават жителите на района да се организират по-добре, за да се справят с нея.
КАК ПРИРОДАТА ВЪЗПИТАВА ПЪРВАТА ВЕЛИКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Според Херве Рекуло, асистент по асириология в Чикагския университет и експерт по историята на древна Месопотамия, цивилизацията се е развила по различни начини в целия ареал. Както той обяснява, градските общества се развиват независимо в Долна Месопотамия, област в днешен Южен Ирак, където е била разположена ранната шумерска цивилизация, и в Горна Месопотамия, която включва Северен Ирак и части от съвременната Западна Сирия.
Големи, луксозни градове постепенно започват да растат на мястото на малките села.
Един от факторите, които помагат цивилизацията да се развие и на двете места, е климатът на Месопотамия. Факт е, че преди 6000 – 7000 години е по-влажно, отколкото в тази част на Близкия изток днес.
„Най-ранните градове в южната част на Месопотамия се развиват в покрайнините на огромно блато, което осигурява изобилие от природни ресурси за строителство (тръстика) и храна (дивеч и риба). Водата е достъпна за напояване в малък мащаб. Всичко е лесно за организиране и не изисква надзор от големи държавни структури“, пише Рекуло. Освен това, отбелязва той, блатата осигуряват връзка с морските пътища в Персийския залив, което позволява на хората, живеещи на юг, в крайна сметка да развият търговия с други, по-далечни държави.
Като развива търговията, държавата укрепва.
Експертите казват, че в Горна Месопотамия валежите са били доста стабилни, така че земеделските производители не е трябвало да поливат реколтата си много. Те са имали достъп и до планини и гори, където са можели да ловуват дивеч и да режат дървета за огрев. В тези области е било възможно да се добиват материали като обсидиан. Този вид камък може да се използва в бижутерията или за направата на режещи инструменти.
Според Британския музей основните култури на ранните месопотамски фермери са ечемикът и пшеницата. Но те създават и градини под сянката на финикови палми. Там отглеждат голямо разнообразие от култури, включително боб, грах, леща, краставици, праз, маруля и чесън. Месопотамците отглеждат и плодове – грозде, ябълки, пъпеши и смокини. Доят овце, кози и крави, за да правят масло, и ги колят за месо.
Изкуството и културата се развиват с неистови темпове.
В крайна сметка земеделската революция в Месопотамия довежда до това, което експертите наричат следващата голяма стъпка в цивилизационния процес – градската революция. Преди около 5000 – 6000 години селата в Шумерия започват да се превръщат в градове. Един от най-ранните и известни от тях е Урук, оградено село с население от 40 000 до 50 000 души. Други са Ериду, Бад Тибира, Сипар и Шурупак.
Шумерите може би са разработили най-ранната система за писане. Те овладяват изкуството, архитектурата и сложната система на държавно регулиране на земеделието, търговията и религиозните дейности. Шумер се превръща в разсадник на новаторство като цяло, тъй като този народ доразработва изобретения, разработени от други древни народи, от керамика до тъкане на текстил, и измисля как да ги произвежда в индустриален мащаб.
Междувременно Горна Месопотамия е създала свои собствени градски зони, като Тепе Гавра, където изследователите откриват тухлени храмове със сложни канали и пиластри, както и други доказателства за невероятно сложна култура.
КАК ПРОМЕНИТЕ В ОКОЛНАТА СРЕДА ДОВЕЖДАТ ДО БЪРЗОТО РАЗВИТИЕ НА МЕСОПОТАМСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Изменението на климата вероятно е изиграло сериозна роля за развитието на месопотамската цивилизация. Около 4000 г. пр.н.е. климатът постепенно става по-сух, а реките – по-непредсказуеми. Блатото се оттегли от Долна Месопотамия и оставя след себе си селища, заобиколени от земи, които трябва да се напояват, сиреч изискват допълнителна работа и вероятно повече координация.
Тъй като местните трябва да работят по-усилено и по-подредено, за да оцелеят, месопотамците постепенно разработват по-сложна система на управление. Както обясняват историците, бюрократичният апарат, който за първи път управлява стоки и хора, все повече се превръща в инструмент на кралската власт. Тя търси своето оправдание в подкрепата на боговете и във факта, че винаги е успявала да постигне целите си.
Всичко това в крайна сметка довежда до развитието на социална структура, в която елитите или принуждават да работят за тях, или получават плодове на труда срещу осигуряване на храна и заплати.
„В известен смисъл известната шумерска аграрна система, нейните градове-държави и свързаният с това контрол върху земята, ресурсите и хората, са отчасти резултат от адаптирането на хората към по-неблагоприятни условия, тъй като богатството на блатата става по-трудно достъпно“. казва Рекуло.
За разлика от това, в Горна Месопотамия хората се справят с по-сух климат, като се движат в обратна посока в социално отношение. В тази област се наблюдава преход към по-малко сложна социална организация, основана на селата и тяхната малка солидарност.
Факт е, че Вавилонската империя възниква от месопотамската държава.
Подбор, превод и редакция: Г. ВЕНИН
|
