Миа Фароу vs. Уди Алън, Втора част

Джон МАКУОРТЪР Спорът за родителските права през 1992 г. между Алън и Фароу се върти, разбира се, около обвинение в малтретиране на деца срещу един от най-известните режисьори и актьори в страната. Отвъд фактора знаменитост обаче той резонира сред обществеността заради две мощни идеи, които циркулират по онова време. Първо, съществуваше убеждението, че мотивираните възрастни могат да насаждат фалшиви спомени за сексуално насилие в съзнанието на децата. Прословутият случай на предучилищното школо „Макмартин“ – в който администраторка от заведението в Манхатън бийч, Калифорния, и синът ѝ бяха обвинени в извършване на гротескни, сатанински зверства над децата – приключи само преди две години: майката и синът бяха оневинени. Децата бяха интервюирани многократно от експерти, които често ги карали да казват, че са им се случили някои ужасни неща. Второ, към края на 80-те години на миналия век „движението за права на мъжете“ беше обхванато от тревогата, че при разводи и дела за попечителство с висока конфликтност жените могат да вземат надмощие с фалшиви обвинения в злоупотреба. Тези истории са легион и се основават на обща тема: че някога обичаната жена може да се превърне в бушуващо, нестабилно и измамно същество в разгара на правна битка. Тя може да настрои децата срещу баща им и да манипулира съдилищата – които са силно пристрастени към обвиненията за мъжка агресия и насилие в дома и необходимостта да се защитят жените и децата от него. От тази гледна точка твърдението на Фароу беше подозрително. когато то дойде, тя вече беше бясна на Алън. Само седем месеца по-рано тя беше открила нещо отвратително: той беше замесен в сексуална връзка с най-голямата ѝ дъщеря Сун-И Превин, която тя и бившият ѝ съпруг Андре Превин бяха осиновили на около 7-годишна възраст. Това откритие хвърли Фароу и Алън в жесток спор за попечителство – който изведнъж стана ядрен взрив с обвинение в малтретиране. Възможно ли е гневът на Фароу заради това предателство да я кара да твърди, че Алън е тормозил Дилън и дали е заложила фалшив спомен в детето, точно както са го правили разследващите по случая „Макмартин“? Много хора бяха убедени, че това е така, а много и досега са убедени. Бих препоръчал този документален филм на тях. ФАРОУ Е ВСЕ ОЩЕ много красива и все още има детския, тръстиков глас на младостта си. Тя е интервюирана под меко осветление в хола на къщата си в Кънетикът. При интервюто тя седи в своята меденкова къща и говори за децата, дошли да живеят в нея. Тя винаги е била убедителна и дори в напреднала възраст използва една от привлекателните черти на младостта си: проекция на пълна невинност. Тази жена, чиято продължителна и доблестна работа по правата на човека много пъти я е довеждала в зони на конфликти, по някакъв начин може да се окаже толкова чиста и толкова добра, че дори не може да си представи ужасните неща, които светът има в себе си. И все пак, при такива подкрепящи условия и с такива привидно симпатични режисьорки, тя казва нещо наистина шокиращо. Няколко години след романтичната ѝ връзка с Алън тя искала да има бебе от него. Отначало той бил незаинтересуван, но в крайна сметка отстъпил. Когато обаче не забременяла веднага, щом поискала, тя се опитала да подтикне Алън да осинови дете. Той отново не проявил интерес, но непринуден коментар, който Фароу прави пред създателите на филма, ѝ дава предимство: „Той каза: „Може би ще бъда по-любезен, ако е малко русо момиче“. Представяте си как Фароу отговаря на това с отвращение. Осиновените ѝ деца – четири в този момент – не са бели; те са азиатци. Да направиш специфичен апел за бяло, русо бебе, е мрачно. Но това е смисълът в историята, където злото нахлува. Седнала в тъмната си къща, с умолителния си глас и колекцията си от стари играчки, тя казва: „Мислех си, че ако го е грижа за това, трябва да се опитам да намеря такова момиченце. И тогава може би той ще я обича“. Какво може да е това освен злото? Изпращайки директива за намиране на русо, женско бебе, как гаджето – което многократно е казвало, че не се интересува от това да бъде баща и че не иска отговорността за отглеждането на деца – ще я обича? И то без да участва в осиновяването? Тя мисли за Алън като за баща на Дилън – и така го представя на Дилън, – но години наред той не осиновява детето. Нито се премества при Фароу, нито я моли да се омъжи за него. Всъщност Алън осиновява Дилън едва месеци преди предполагаемия тормоз, след години на поведение, за което Фароу казва, че я притеснява. И го прави с пълната, ентусиазирана подкрепа на Фароу. Гротескно е да се мисли, че Дилън най-накрая има законен баща точно навреме, за да я тормози, и че в този момент е много по-трудно да се отърве от него, тъй като той вече има родителски права. В края на „Алън срещу Фароу“ Дилън посещава къщата в Кънетикът със съпруга си и малката си дъщеря. Когато момиченцето вижда баба си, хуква при нея; привързаността е очевидна и трогателна. Но намекът на Дилън не е за силата на бабите; става въпрос за важността на бащите. „Най-добрият подарък, който можех да дам на дъщеря си – казва тя, – е, че има наистина прекрасен баща.“ „ОТКАКТО се помня – казва Дилън в документалния филм, – баща ми ми правеше неща, които не ми харесваха“. Не за първи път тя споделя това откровение; тя го направи в „Ню Йорк таймз“ през 2014 г. Но в контекста на този филм то е силно. Това, което документалният филм подчертава – точка, изтъкната от няколко от интервюираните хора, – е, че твърдяното поведение на Алън на тавана е част от многолетни простъпки, които по някаква причина Фароу е бил готова да търпи. Дилън описва как е бягала, за да се скрие от Алън, когато идвал в апартамента на Фароу, и как е седяла с него на каменните стълби пред селската къща, докато той я насочвал към това как трябва да смуче палеца му, „казвайки ми какво да правя с езика си“. „Имам спомени, че съм легнала с него – той беше по бельо“, казва Дилън. „И аз съм по бельо, гушкам се“. Нямам и частица съмнение, че тя казва истината. „Тя започна да бяга от него“, казва ни Фароу. „Започна да се заключва в баните“. Тя описва какво се случвало, когато Алън идвал в апартамента: „Тя беше съвсем наясно и в момента, в който той влезеше, тя ставаше зверче, понякога мъртво зверче, понякога ранено зверче, което лежеше на пода. Заради всичко, което не казваше“. Защо изобщо бихте допуснали този мъж близо до вашето дете? Какво е искала Фароу от Алън? На процеса за попечителство Фароу говори за постоянните си опасения относно Алън още преди осиновяването: „Имаше нещо сексуално… но „сексуално“ не е наименованието, което използвах по онова време. Неуместна е думата, която използвах“. „Прегръдки?“ – пита адвокатът. „Да“. „Целувки?“ „Да, в леглото. Взимаше я в леглото си, ако тя го посети. Винаги се озоваваха в леглото, [където той] си играеше с нея. Играта беше такава, че я предизвикваше да го сграбчи. Това се случи три пъти“. В документалния филм Фароу казва, че веднъж, когато седяла с Алън и Дилън, Алън ударил ръката на Дилън. Когато Фароу попитала защо е направил това, той казал, че малкото момиче се хваща за пениса му и Фароу се чудила какво всъщност се случва. Фароу предупреждава Алън, че е обезпокоена от навика му да ляга с Дилън, когато той е по долни шорти, и от това, че ѝ е позволява да смуче палеца му. Всяко от тези поведения би довело до обаждане до социалните служби, които биха приело докладваното сериозно. Но Фароу дори не трябва да стига толкова далеч. Алън е нейно гадже; той няма родителски права върху повечето от челядта. Документалисти получиха бая пари от записани телефонни разговори между Алън и Фароу от времето на битката за ареста и пускат клипове за някои от тях. В един от тях Фароу казва: „Винаги, винаги съм се притеснявала за теб и Дилън“. Очевидният въпрос: Миа Фароу изобщо отговорна ли е за нещата, които твърди, че Уди Алън е правил с дъщеря ѝ? Разбира се, че не. Алън е 100 процента отговорен за каквото и да е направил. Но Фароу е 100 процента отговорна за това, че не е защитила момичето от него. „Толкова се страхувах от него“, казва Фароу с треплив глас. Изводът е, че това е насилствена връзка, която, както често се случва, включва емоционалната неспособност на майката на жертвата. Дали Фароу е била толкова тероризирана от Алън, че да загуби всякаква свобода на действие? Бих казал, че не е била. Преди няколко години, през 2013 г., Фароу хвърли малко прясно месо на клюкарите: Тя каза, че нейното биологично дете Ронан Фароу, родено няколко години след осиновяването на Дилън, през 1987 г., „вероятно“ не е син на Уди Алън, а син на първия ѝ съпруг Франк Синатра. Това означава, че тя е кръшнала, докато с Алън са били във връзка, която тя винаги е характеризирала като ангажираща. В ДЕНЯ НА предполагаемия тормоз Фароу живее в къщата в Кънетикът с някаква комбинация от деца, включително две, които е докарала у дома в рамките на един месец след откриването на аферата „Сун-И“: сляпо момиче и бебе, за което е имало опасност да се задуши в утробата. Както Морийн Орт описва в историята си за“$Vanity Fair“, на Фароу е предписано лекарство против пристъпи на паника и безсъние и тя е била на втория си антидепресант, първият довел до нощ на суицидни идеи. Въпреки броя на децата и разнообразието на техните нужди, Фароу, изглежда, е имала само две детегледачки, плюс жена, която е описвана като френски учител на Дилън и Ронан. Алън е в къщата на гости на децата си, а Фароу отива при всеки от служителите и им каза, че при никакви условия не трябва да му позволяват да бъде сам с Дилън. Защо не го прави от години? И тогава тя излиза да пазарува с приятелка. Какво би могло да е толкова неотложно за купуване, та да оправдае напускането на къщата? На следващия ден Дилън ѝ казва, че Алън я е завел на тавана, докато майка ѝ я няма, и я е докоснал до „слабините“. В контекста на всички други твърдения на Фароу, инцидентът на тавана представлява по-скоро ескалация на нещата, които вече е наблюдавала, отколкото събитие без прецедент. Когато Дилън казва на майка си, Фароу най-накрая – най-накрая! – вдига телефона, за да съобщи за случилото се. Но според мемоарите на Фароу от 1997 г. „What Falls Away“ („Какво се разпада“), първото ѝ обаждане не е било в полицията, нито в социалните служби, нито при педиатъра на момичето. Първото ѝ обаждане е до адвокат. Адвокатът ѝ казва да заведе Дилън при педиатър, подробност, която е останала извън документалния филм. Понякога, когато родител внася твърдение за сексуално насилие в битка за попечителство, то е напълно вярно. Понякога е манипулация на системата, лъжа, изречена, за да се спечели предимство. Но понякога това е отражение на ситуация, която е по-сложна и по-човешка. Понякога жената е готова да толерира определено количество проблематично поведение, когато е във връзка с мъж, но след като тази връзка приключи, подразбиращата се позволеност изведнъж секва. Животът на децата е заложник на ефимерна сила: романтичната връзка на родителите им. В този случай, докато връзката между Фароу и Алън е непокътната, Фароу очевидно е готова да търпи Алън да опипва Дилън. По този път поведението му ескалира с течение на времето. Но зрителят все още се чуди: Ако връзката е останала непокътната и ако Алън никога не бе съблазнявал Сун-И, Фароу щеше ли да го докладва, или щеше да намери друг начин да оправдае действията на Алън, както бе правила толкова пъти в миналото? СЛЕД КАТО НАУЧАВА за връзката на Алън със Сун-И, Фароу води всичките си деца – включително Сун-И – да бъдат кръстени в католическа църква. В своя кризисен момент, когато нейното голямо, смесено и нетрадиционно семейство започва да се разпада, тя не повежда децата си към Индия, за да се научат на трансцендентална медитация (макар да е първата, която го прави – още преди „Бийтълз“). Тя посяга към познат код, авторитетът на собствената ѝ традиция. Тя е отгледана в католическо семейство, но се е отклонила през превратния си живот: през браковете и разводите си, романите и многобройните осиновявания. Фароу води децата си да бъдат покръстени, защото иска морален ред, който собственото ѝ търсене на удовлетвореност и копнеж не ѝ е донесло. Свещеникът пита: „Отхвърляте ли Сатана, баща на греха и княз на мрака?“. Според тайнствената, древна вяра, всяко дете се нуждае от нещо повече от Божието царство. То има нужда да бъде защитено от самия дявол. Със съкращения – превод от английски: Георги ВЕНИН ЛИЧЕН ПРОЧИТ Няма нужда да взимам страна. Единственият въпрос, който трябва да ни гложди, е: може ли да опрощаваме злотворствата на някого, когото смятаме за гений? Между твореца и човека може да зее смъртоносна бездна. Историята е пълна с примери за гении на науката и изкуството, които са били мерзки човеци (стига да спомена дори само Капица). Двете статии са впили зеници в случая „Дилън“ (явно, това е основата и на документалния филм, който те чепкат). Но след като го има неопровержимия случай „Сун-И“, защо да го няма и случаят „Дилън“? Вече избягвам думи като „гений“, „мъдрец“, „ерудит“ – всички тези етикети нямат смисъл, когато се замисля над нещо, убягнало и на двамата автори: Не педофилията е най-перверзното в случая, а цялостното отношение на Алън към жените и децата. Щом той предпочита почти безгласното, глуповато младо парче месо Сун-И пред интелигентната и всеотдайна (не в сексуалния смисъл – там очевидно Сун-И държи палмата на първенството) Фароу, значи, независимо как ги обрисува в своите филми, в живота той гледа на жените единствено като на обекти за задоволяване на мъжкия си нагон. И тук силата и слабостта не са съотносими към виталността и вината. Да си слаб, не е вина. Но да си силен за себе си, е връщане към Дарвиновия „естествен подбор“, с който е заченат човекът. Но не и човечността.