Мистериозни находки,

АРАМУ МУРУ в Перу culturespace.bg Археолозите са изровили много предмети от земята, повечето от които съвсем простички – върхове на стрели или гърнета. Но има и такива, които карат експертите да се чешат по главите: какво е, защо е направено и от кого – и още въпроси без отговор… 1. БЛИЗКОИЗТОЧНИ КРЪГОВЕ Със сигурност знаете за линиите на Наска в Перу – древни геоглифи, видими само от птичи поглед, те са на второ място след египетските пирамиди по слава. Но в Близкия изток има геоглифи, макар и по-малко известни, но още по-мистериозни и древни. Тези „колела“ са кръгли каменни конструкции в пустинята на Сирия и Саудитска Арабия. Смята се, че са на поне 2000 години, но никой не е знаел за тях до 1920 г., тоест преди появата на самолетите. Археолозите съобщават, че трябва да се издигнете поне на 30 метра над земята, за да видите кръговете. Защо са и какво представляват, все още не е ясно. Някои кръгове са групирани, други – не. В един кръг има своеобразни „спици“, които съответстват на астрономически явления, в други „спиците“ са нарисувани сякаш на случаен принцип. Кръговете може да са останки от сгради или гробища, но повечето учени са склонни да смятат, че те са имали религиозно значение. 2. СТЕНА-ПЛАНИНА В американския щат Джорджия водачите обикновено казват на туристите нещо като: „Сега се приближаваме до мистериозна праисторическа стена“. Да, така е. Кой е построил стената, не се знае защо – също. Стената достига 270 м дължина и 2 м височина, поне на някои места. По цялата дължина на стената се откриват 30 дупки, а на едно място има останки от порта. Стената е построена преди около 1600 години, въпреки че дупките може да са изкопани много по-късно от европейски иманяри. Има теория, че стената е защитавала планината от атаки, но това изглежда малко вероятно. По тези места няма източник на вода, на места стената е твърде ниска и не е построена на онези склонове, които може да се сметнат за стратегически важни. Други теории казват, че стената е била използвана за поклонение на слънцето или дори като граница за „зони за почивка“ за младоженците на техния меден месец. Зигзагообразната форма на стената е подобна на дизайните, открити върху индианската керамика. Тази форма може да съответства на движението на небесните тела, а северният край на стената показва позицията на Слънцето при лятното слънцестоене. Легендите на чероките разказват, че строителите на стената били подземни обитатели – високи, светлокожи, брадати, будни през нощта и „лунооки“. Може би говорим за племената Хичити, които преди това са живели на тази земя – носели са бради и са живели в подземни обиталища, наподобяващи пещери. Ако са били високи и са обичали астрономията, тогава обяснението изглежда логично. 3. КРЪСТЪТ НА ДЕРЕК МАХОНИ ОТ ГЛАСТЪНБЪРИ Има много легенди за крал Артур. Една от тях е следната: през 1191 г. монасите от абатството Гластънбъри откриват неговия ковчег. Наблизо има кръст, върху който бяха гравирани думите: „HIC IACET SEPULTUS INCLITUS REX ARTHURIUS IN INSULA AVALONIA“, което се превежда като: „Тук спи великият крал Артур от остров Авалон“. Мнозина вярват, че ако изобщо го е имало, кръстът е направен от самите монаси, за да идват повече поклонници в тяхното абатство. Историческата измама на XII век обаче е много ценна. Последният запис на кръста се появява през XVII век и експертите много биха искали да научат повече за мистериозния кръст. И през декември 1981 г. в Британския музей се появява човек, който твърди, че е намерил този кръст. Но Дерек Махони отказва да предаде кръста на музейния персонал или дори да позволи да бъде видян. След това музеят се обръща към властите, които притежават земята, където Махони уж е намерил артефакта, и Съветът получава съдебна заповед да изземе кръста. съдията осъжда Махони на две години затвор, но уточнява, че той ще бъде освободен веднага щом най-накрая каже къде е кръстът. През януари 1983 г. назначен адвокат (такива адвокати в Англия обикновено се предоставят на хора, които не могат да се защитят сами) отива в съда, за да подаде петиция за освобождаването на Махони. Но Махони, колкото и да е странно, твърди, че трябва да остане в затвора. Историята се повтаря, когато най-висшият съд на страната постановява Махони да бъде освободен. Въпреки факта, че Махони се противопоставя, той буквално е изритан от затвора. По-късно е разкрито, че Махони има калъп за оловото и необходимите умения, за да направи фалшив кръст. Само че дори да го направи достатъчно добре, за да измами експертите и да убеди властите, че е прав, пак ще да бъде вкаран в затвора за такава измама. Но има мнение, че Махони наистина е знаел къде е кръстът. Но никой никога не е виждал древната реликва. 4. ГОБЛЕНИ С ЕДНОРОГ Musée Cluny в Париж има шест красиви гоблена, които изобразяват лова на еднорог. Създателят им е неизвестен. Те са направени през XV или XVI век, но до 1814 г. няма нито едно споменаване за тях. Никой не знае за тяхното съществуване, докато през 1841 г. гоблените, мокри и изядени от мишки, са изнесени от къщата на Шато дьо Бусак. Нещо за историята на гоблените биха моли да кажат монограмите „AE“ и „AF“, избродирани във всеки ъгъл… ако поне някой бе разбрал какво означават. Пет от шестте гоблена изобразяват слаба руса дама, но коя е тя, също може само да се гадае. Много историци смятат, че това е сестрата на Хенри VIII Мария Тюдор, която е била омъжена за френския крал Луи XII през последните шест месеца от живота му. Мнозина гледат на гоблените като намеци за брак, любов и желание за деца. Други смятат, че сцените с перголи представляват петте сетива. На първата пергола жената докосва еднорога, на втората храни птичките, на третата помирисва цвете, на четвъртата свири на музикален инструмент и на петата сочи към еднорога отражението му. Християнските учени предполагат, че еднорогът е образът на Христос, а жената е неговата майка, Дева Мария. А има и такива, които вярват, че сцените изобразяват лов за истински еднорог. 5. ПЕРУАНСКИ ЧЕРЕПИ ВЪВ ФЛОРИДА През януари 2012 г. при копаене на басейн в Южна Флорида са открити черепите на момче и възрастен мъж. Малкият череп е на десетгодишно дете и по костите все още има тъкан. викат полиция – това може да е доказателство за убийство. Но не: плътта на черепа е мумифицирана и двата черепа са на поне 800 години. Още по-странно е, че черепите имат уникална структура, известна като кост на инките, която е характерна главно за перуанците. До черепите има и други примитивни артефакти – останки от дрехи и прашки. Може да са били купени и донесени тук от туристи през 30-те години на миналия век, преди законите да забранят търговията с подобни артефакти. Същото важи и за черепите – може би са били хвърлени във Флорида от мигранти от Перу. Във всеки случай вече е невъзможно да се разбере как черепите на древните перуанци са се озовали в нечий заден двор. 6. ГЛОЗЕЛОВИ ТАБЛИЦИ През 1924 г. фермерът Емил Фрадин открива подземна камера, пълна със странни предмети в едно от полетата си: човешки кости, хермафродитни идоли, маски и няколко плочи с надписи на странен език. Фрадин вика археолози и в продължение на много години на това място се извършват разкопки. Открити са хиляди артефакти. Има толкова много дебати около откритията, че „New-York Times“ през 1927 г. ги нарече „Глоселианската война““, което означава, че цяла Франция е разделена на два лагера, всеки от които защитава собственото си мнение. За какво е спорът? Никой не знае със сигурност дали артефактите са истински. Някои археолози твърдят, че плочите са направени през неолита и че езикът е предшественик на финикийската азбука, от която произлизат гръцката, еврейската, латинската, арабската и кирилицата. Ако това е вярно, тогава люлката на цивилизацията е Франция, а не Близкия изток. Стигна се до съд: Фрадин съди шефа на Лувъра за клевета. Тогава полицията претърсва къщата на фермера и открива няколко очевидно наскоро издълбани плочи. Фермерът е арестуван за измама, но привържениците на Фрадин не вярват, че е виновен. Международни експерти в своите доклади наричат всички намерени таблетки фалшификати, но това само разпалва спорове. Фрадин никога не е бил осъждан. Съвременните тестове показват, че костите на това място са събрани от различни епохи – някои лежат от 300-те години пр.Хр., други са от XVII век. Стъкло се е произвеждало във Франция през Средновековието. И плочките изглеждат на същата възраст като най-старите кости са поне на 2000 години. Глината, от която са направени, е химически идентична с местната глина, така че вероятно са правени във Франция. Повечето експерти са съгласни, че езикът на плочите е една от разновидностите на старокелтския език. Май няма тайна. Но е напълно неразбираемо как толкова необичайни и разнообразни предмети са се озовали на едно място – няма друго такова място в Европа. Единственият, който би могъл да знае поне нещо, Фрадин, не изяснява нищо - през 2010 г. той почина и отнесе тайната със себе си в гроба. Ако я е знаел, разбира се. 7. МИСТЕРИОЗЕН КАМЪК През 1872 г., по време на изграждането на фундамент близо до езерото Уинипесоки в Ню Хемпшър, САЩ, строители откриват странен предмет – черно каменно яйце с резби с височина около десет см. Той веднага е признат за чудо на научния свят: нищо подобно не е откривано в Съединените щати преди и все още не е открито. Находката е известна като „Мистериозния камък“. Отпред (да го наречем така поради липса на по-добро обозначение за яйце) върху яйцето е гравирано лице. Отстрани има царевични кочани, кръгове, части от животни, спирали, полумесец и различни линии и точки. Отгоре и отдолу има множество дупки, вероятно направени по технология от XIX век, което означава, че камъкът е изработен малко преди да бъде открит. Никой не е записал подробности. Точното местоположение и дълбочина, на която е лежал камъкът, не са известни. Скали от вида, от който е съставен камъкът, не се срещат в Ню Хемпшър. След почти 150 години изследвания учените все още не знаят кой го е направил, защо и как камъкът се е озовал в земята. 8. ЗЛАТНИ ШАПКИ Може би най-необичайните артефакти от бронзовата епоха в Европа са четири златни шапки или конуси. Височината им варира от 30 см до почти метър. Капите са от 90% злато и са украсени с изключително сложни концентрични кръгове. Най-старата известна шапка е Берлинският конус, създаден около 1300 г. пр.Хр. и открит през 1835 г. Конусът е гравиран с 1739 символа на Слънцето и Луната. Предполага се, че „шишарките“ може да са части от броня, церемониални вази, декорации на религиозни места или дори шапки на „магьосници“, по-точно жреци-астрономи. Съвременният анализ показва, че конусите изобразяват точните слънчеви и лунни цикли, които за първи път са наблюдавани от астронома Метон от Атина през V век пр.Хр. Това може да означава, че протокелтската култура е изпреварила времето си с няколко века. 9. ЕГИПЕТСКИ ПАЯЦИ През 2013 г. археолозите откриха гравиран каменен панел в Египет, който може да е най-ранното известно изображение на паяци в света. Панелите вероятно са на около 6000 години, което ги прави по-стари от древната египетска цивилизация. Има предположения, че изобразените тук паяци са „заготовка“: овалите с четири тънки извити „крака“ приличат на паяци от детски рисунки. Изображенията, подобни на звезди, може да са мрежи. Д-р Хедър Лин, автор и поддръжник на „алтернативната археология“, смята, че панелът всъщност изобщо не изобразява паяци, а звездната система Сириус. Предполага се, че това е стара карта на звездното небе – древните хора са обичали да гледат нагоре. Освен това има много доказателства, че древните египтяни са се интересували от астрономия, но нищо не се знае за техния интерес към паяците. 10. АРАМУ МУРУ Портите на инките на Араму Муру в Перу са огромни и „врязани“ в твърда скала: плоска плоча е оградена от двете страни от вдлъбнатини с височина 7 м. В центъра на плочата има друга вдлъбнатина, около височината и ширината на човек. Усещането е сякаш някой е започнал да издълбава сграда или нещо подобно в скалата и след това я е изоставил. Тази „врата“ е почти култов обект за любителите на паранормалното: виждат в нея магически портал. Местните я смятат за порта към подземния свят, която магьосниците могат да отворят със специален ключ или заклинание. Някои казват, че „вратата“ се отваря в полунощ, а от другата страна е градът. Има дори теория, че „портите“ водят до другия край на Вселената. Може би местните жители преди хиляди години наистина са открили начин да пътуват сред звездите? Би било чудесно тази теория да се окаже вярна. Но най-вероятно някой просто е трябвало да се откаже от градежа, което е малко тъжно. Превод: Георги ВЕНИН