culturespace.bg
Нютон (на английски: Isaac Newton, на английски се произнася Айзък Нютън) е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е смятан от мнозина за „най-великия и най-влиятелен учен, живял някога“.
И наистина, както казва в своята книга Сара Драй: „В историята на науката няма по-голяма фигура от Нютон. Той беше блестяща емблема на рационалността на Просвещението. Ако помолите хората да посочат учен, те ще кажат Нютон, Айнщайн или Дарвин. Така той е станал икона, повече или по-малко от човек“.
Но има една странна и тайнствена история за изчезналите документи на Исак Нютон.
Когато сър Нютон умира през 1727 г., той оставя завещание и огромен куп документи. Оцелелите му кореспонденции, бележки и ръкописи съдържат приблизително 10 милиона думи, достатъчни за попълване на приблизително 150 книги с дължина на романи. Има страници с научен и математически блясък. Но има и страници, които разкриват другата страна на Нютон, страна, която неговите потомци се опитват да запазят скрита от обществото.
През живота си Нютон е известен като изтъкнат учен и математик с несравним гений. Но Нютон изучава също алхимия и религия. Той написва задълбочен анализ на Библията в опит да декодира божествените пророчества. Той има неортодоксални религиозни възгледи, отхвърля учението за Светата Троица. След смъртта му наследникът на Нютон, Джон Конюит, съпруг на полуплеменницата му Катрин Бартън, се опасява, че един от „бащите” на Просвещението ще бъде разкрит като обсесивен еретик. И така в продължение на стотици години малко хора виждат тези документи. Едва през 60-те години на миналия век някои от документите на Нютон са публикувани.
Първата загадка е защо няма пълна редактирана колекция от неговите документи. Много време отнема, докато излязат на бял свят; може би няма конспирация, но съществува някаква неяснота, пренебрегване на фактите и неяснота относно съдържанието на документите. Но колко от писмените материали от Нютон са оцелели и какво всъщност съдържат? Какво толкова опасно има в пожълтелите ръкописи на големия учен?
За съжаление на привържениците на теорията на конспирацията, в огромното количество писмено наследство от около 10 милиона думи - половината от написаното е религиозно и има около 1 милион думи с предмет алхимия, повечето от които са копия на писма на други хора. Има около 1 милион думи, свързани с работата му като господар на монетен двор, приблизително 3 милиона, свързани с науката и математиката. Когато документите стигат до Кеймбридж в края на 1800 г., те са неподредени и хаотични. Дадени са за класифициране на един от откривателите на планетата Нептун - Джон Коуч Адамс и на Джордж Стоукс - също толкова голям физик, който публикува теориите си в 10 000 писма. Когато двамата млади учени получават документите, те просто отлагат разгласяването им 16 години, толкова са шокирани и смутени от съдържанието им. Когато всъщност се сблъскват с книжата на Нютон, те са ужасени и смутени. Този голям научен гений! Но той пише за алхимия и още повече по религиозни въпроси. Нютон прекарвал дълго в писане на много незавършени трактати. Понякога той правел по шест или седем копия на едно и също нещо. Твърде разочароващо е да видиш как твоят идол – интелектуалец и учен, се занимава с тази безполезна работа. Адамс и Стоукс не оспорват „силата му да пише красиво”. Но дори в 1800 г. се е смятало, че алхимията с науката са несъвместими.
Нютон е бил много известен още приживе и са го смятали почти за бог. Но той е разкрит, като част от процеса на нарастваща хуманизация. Това го прави по-сложен човек – Човекът Нютон, за разлика от религиозните му идеи.
Скоро след като умира, религиозните възгледи на Нютон стават обект на много спекулации и мнозина се надяват новите идеи в тези документи да разкрият истината за това, в което той наистина вярва. Неговите потомци са уверени, че много малко са научили от документите, защото те по-скоро го компрометират. Нютон има сложни религиозни вярвания. Той се присъединява към ерес, наречена антитринитаризъм. По принцип не вярва, че Христос е толкова могъщ, колкото Бог. Документите му са пълни с доказателства за това колко еретични са неговите възгледи.
В днешно време ние ставаме все по-толерантни към неговите еретични възгледи, които изглеждат по-приемливи. Понякога хората все още отричат яростно алхимията. Но всъщност има много малко, което Нютон е оставил от своята работа в алхимията. Повечето от бумагите са копия на написано от други хора, които той индексира и им прави бележки.
Всички тези материали са в Интернет и лесният достъп до този материал ще направи невъзможно сериозните учени да пренебрегнат факта, че Нютон е отделял много време за ненаучни неща. Въпросът е колко са свързани всички тези неща.
Но имало е време и хора, които са мислили, че алхимията и теологията са свързани с науката. Историците твърдят, че Нютон, като всички сложни натури, е можел да бъде и учен, и богослов, и алхимик. За съжаление най-голямата липса в документите е оригиналният проект на Principia (трактатът на Нютон за класическата механика „Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“ -1687). Ако учените биха могли да имат само един документ, те биха предпочели това да бъде проектът на Принципите.
Тогава ще можем да разберем как Нютон е стигнал до откритията си. Това, което искаме да знаем за всеки велик мислител. Пътят до великите открития. Но Нютон не оставя никакви работни чернови от първото издание на Principia, просто чисто копие, което изпраща за печат.
Да вземем за пример откритията му за оптиката. Текстът прикрива следите от упоритата работа, която се предполага, че е извършил, за да стигне до изводите. Като че Нютон не е искал хората да знаят как е стигнал до тях. Мисля, че това може да се отнася до неговите религиозни убеждения относно антитринитарианците. Той вярвал, че има елити от хора, на които е дадена истината за религията, за наука… И народните маси не могат, не им е дадено да разбират това.
И все пак Исак Нютон оставя 10 милиона думи, които са откровения за всеки учен, и дори за всеки човек. Той написва толкова много и е невероятно колко от написаното е оцеляло. Нютон е вече известен, когато умира. Но някои ръкописи са неща, които той не иска да види никой. А фактът, че не са загубени, се дължи на комбинация от шанс и грижа.
|
