culturespace.bg
Повечето хора в наши дни, когато чуят думата „тамплиер“, се сещат за злодеите от видеоигрите Assassin's Creed или за странното тайно общество от „Шифърът на Да Винчи“ на Дан Браун. Ако сте един от тях, време е да промените възприятията си.
Рицарите тамплиери са много истински, живи хора. Както скоро ще научите, те започват като неорганизирана група, но в крайна сметка се превръщат в мощна и влиятелна сила. Но кои са тези мистериозни рицари? И какво довежда до неизбежния крах на техния ред?
И така, ето десет очарователни факта за тамплиерите, които ще променят мнението ви за тези потайни съзаклятници.
ОРДЕНЪТ Е СЪЗДАДЕН ЗА ЗАЩИТА НА ПОКЛОННИЦИТЕ
След превземането на Йерусалим от кръстоносците през 1099 г. сл.Хр. Близкият изток внезапно е наводнен от тълпи християнски поклонници, запътени към Светите земи.
Въпреки че градът е под известна защита, по-голямата част от околността не е охранявана и нищо не пречи на скитащи банди от разбойници да преследват нищо неподозиращите и беззащитни пилигрими.
През 1119 г. някои от рицарите, които се бият в Първия кръстоносен поход, се обединяват с благословията на крал Балдуин II от Йерусалим, за да формират орден, който по-късно ще стане известен като Орден на тамплиерите.
Това е съюз на монашески воини, посветени на защитата на поклонниците на Йерусалим и съседните кралства.
СКРОМНО НАЧАЛО
Отначало нищо не върви гладко за тамплиерите. Всъщност през първите десет години от съществуването на ордена рицарите изпитват големи трудности по отношение на числеността и финансите.
По време на основаването си организацията има само деветима рицари и още по-малко коне, което е отразено в една от най-известните емблеми на рицарите тамплиери, на която са изобразени двама рицари в броня на един кон.
Едва през 1129 г. Римокатолическата църква официално признава ордена, след което тамплиерите започват да печелят популярност далеч отвъд Светите земи и в крайна сметка се превръщат във влиятелна организация, известна в целия християнски свят.
БЕДНИТЕ ВОИНИ НА ХРИСТОС И ХРАМА НА СОЛОМОН
В течение на дългата си история рицарите тамплиери са били наричани по различен начин: просто „тамплиери“, „рицари на Храма“, „бедните рицари на Христос“ и „рицарите тамплиери“. Оригиналното им наименование обаче е много по-многословно: „Бедните воини на Христос и на храма на Соломон“.
Това пълно име датира от основаването на тамплиерите след Първия кръстоносен поход и отразява обета за бедност, даден от рицарите, както и връзката на ордена с митичния храм на Соломон.
ХРАМЪТ НА СОЛОМОН
Храмът на Соломон е библейски храм, за който се смята, че някога е стоял на Храмовия хълм в свещения град Йерусалим, днес дом на известния Купол на скалата и джамията „Ал-Акса“. Когато кръстоносците превземат Йерусалим по време на Първия кръстоносен поход, те преименуват Ал-Акса“ в „Храмът на Соломон“.
Те вярвали, че джамията е построена върху руините на оригиналния храм и след това оставили цялото място на новосформираните рицари тамплиери, които се кръстили на храма и го използвали като свой щаб до окончателното падане на Йерусалим в ръцете на мюсюлманите през 1187.
КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ
Рицарите тамплиери изиграват голяма роля по време на кръстоносните походи. Превъзходното съоръжаване, бойни изкуства и тактики многократно са им позволявали да обърнат хода на битката.
Те често са служили като пазители на новосъздадени държави в завладени от кръстоносците земи, като помагали за защита на поклонници, за пътищата за доставки и дори за възстановяването на укрепления.
Тамплиерите помагат за постигането на победа в много големи конфликти, като обсадата на Акре през 1189 – 1191 г., битката при Монгисар през 1177 г., завладяването на Дамиета през 1218 – 1219 г.
За съжаление, трябва да се каже, че те са участвали и в бруталното разграбване на Константинопол през 1204 г. Там силите на кръстоносците били призовани да защитават древния град от нашественици, но вместо това те сами разграбили и унищожили града.
БЕЛИ РОБИ
Една от най-характерните черти на тамплиерите са белите одежди, които носели. Всички рицари от ордена били задължени да носят бели пелерини върху бронята си, украсени с червен кръст през цялото време на бодърстване. Дори им било забранено да ядат или да говорят помежду си без тези дрехи.
Като влизали в битка, рицарите гордо обличали белите си наметала, а на конете - бели одеяла, върху които бил изобразен и червеният кръст на тамплиерите.
НИКОГА НЕ СА СЕ ОТКАЗВАЛИ
Рицарите тамплиери имат много строг набор от правила относно войната. Едно от най-важните е, че рицарят няма право да се предаде, докато над бойното поле се вее поне един червен кръст.
При полагането на клетва всички тамплиери доброволно се съгласяват да дадат живота си, ако е необходимо, тоест нямат право да оставят оръжие, докато всички знамена не паднат.
В съчетание с отличната им подготовка и тежка броня, тази безкомпромисна преданост прави рицарите тамплиери един от най-страшните противници.
ТЕ НЯМАТ ЕДИНЕН МЕТОД НА БОЙНА ПОДГОТОВКА
Няма съмнение, че рицарите тамплиери са били добре въоръжени и невероятно добре обучени. Изненадващо обаче те нямат определени правила или стандарти за бойно обучение.
Това вероятно се дължи на факта, че рицарите трябва да бъдат обучени във военното изкуство, преди да станат тамплиери. Въпреки че не са тренирали заедно, от всички рицари се е очаквало да владеят меч, копие и конна езда, както и да са добре запознати с бойната тактика.
ПОВЕЧЕТО ОТ ТАМПЛИЕРИТЕ ИЗОБЩО НЕ СА БИЛИ РИЦАРИ
Въпреки че основната функция на рицарите на храма е била военна, по-голямата част от членовете на ордена изобщо не са били рицари.
През цялото време броят на истинските рицари не надвишава няколкостотин, а останалата част от братството се състои от пехотинци и невоюващи, включително оръженосци, свещеници, работници и дори жени.
ТАМПЛИЕРИТЕ ИЗПОЛЗВАТ УСЛУГИТЕ НА НАЕМНИЦИ
Рицарите тамплиери изобщо не били против това, наемни армии да ги подкрепят на бойното поле.
Известно е, че особено по време на кръстоносните походи тамплиерите са набирали подкрепления от туркополи, анадолска лека кавалерия и конни стрелци с лък, съставени от селджукски християни и близкоизточни православни християни.
Някои наемници дори официално се присъединяват към тамплиерите като пехотинци, които не са рицари.
|
