Митът за спартанските супервоини

culturespace.bg Спарта звучи като синоним на издръжливост, сила, смелост и победа. Спартанците държаха палмата в изкуството на войната през последните две и половина хилядолетия. Този град се смяташе за държава на ненадминати, идеални бойци, на супервоини. Тъй да се каже, всеки мъж тук е воин от люлката, готов да се бори за земята си до последната капка кръв. За съжаление, това дълбоко вкоренено мнение, макар и безумно привлекателно от човешка гледна точка, е напълно невярно от историческа гледна точка. Откъде идва този мит и какво казват историците за това. ЦАР ЛЕОНИДАС Митът за особената военна доблест на Спарта се появява в голяма степен благодарение на легендарното героично дело, извършено от Леонид. Той е бил цар на древна Спарта и герой на известната битка при Термопилите (480 г. пр.Хр.). В тази историческа битка персийската армия побеждава. Много хора погрешно вярват, че само 300 спартанци са участвали в битката срещу персийска армия, многобройна като рой скакалци. Всъщност в тази битка участват и други гърци. Около седем хиляди от тях са убити. Сред тях са триста спартанци. Подвигът на Леонид и неговите воини се състои в това, че те, напълно заобиколени от врагове, наистина устояват до смърт. Персите имат абсолютно безнадеждно превъзходство, но спартанците не се отказват. Те се бият като лъвове, осъзнали напълно думите на Херодот, че „няма да помръднат от мястото си и там ще победят или ще умрат“. СПАРТА Е КАТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ Славата на героичния подвиг на Леонид и неговите войници е преминала през вековете. Благодарение на тях почти няма човек, който да не вярва, че всички спартанци са били такива. Разбира се, това далеч не е вярно. То е толкова далеч от истината, колкото е показано в прословутия холивудски блокбъстър „300“. Истинска феерия от скъпи специални ефекти, 36-годишен красавец в ролята на Леонид, който иначе е бил на шестдесет… Всичко това донякъде замъглява грозната истина. А тя е, че спартанците не са били по-добри, но не и по-лоши от другите. Те са като всички останали – могат да се окажат страхливци и да избягат от бойното поле, да са корумпирани или просто подли. Жителите на древна Спарта били обикновени хора от плът и кръв, които също допускали грешки и вземали грешни решения. В резултат на всичко това Спарта загива. НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОГЪВАНЕ Военната стратегия на Спарта има много ясно изразени недостатъци. Тук има и героизъм, и военна хитрост, и смелост, и доблест, но и човешки грешки. Много царе на Спарта печелят блестящи победи, но също така претърпяват съкрушителни поражения. Точно това просто и обикновено колебание в човешката природа, способността на разнолики чувства, е наистина ценно. Това не е характерно за Леонид. Малко хора са запознати с името на командира Брасидас. Никой не го помни. Този военачалник избира да не умре на бойното поле. Той оцелява и извлича поуки от грешките си. Но кой прави филми за това! А в действителност неговата история е много поучителна. БРАСИДАС - ИСТИНСКИЯТ ГЕРОЙ НА СПАРТА Брасидас е трябвало да освободи обсадения гръцки град. За тази цел той предприема отчайващо смела и невероятно глупава атака. На своя кораб той тарани брега и атакува врага. Добре въоръжени атиняни не позволяват на спартанците да направят дори няколко крачки по земята. Самият командир е тежко ранен и губи съзнание. Брасидас изпуска щита си в морето. Много хора знаят известната поговорка: „Върни се с щита си или върху него“. Да оцелееш в битка и да загубиш щит е позор за воина. Леонидас прави своя избор, а Брасидас прави своя. Оцелелите са подложени на презрение. Всеки, който не може да се справи с такъв натиск – се самоубива. По-добре смърт, отколкото безчестие. Вероятно командирът е опозорен повече от другите, но не посяга на живота си. Вместо това той прави необходимите изводи. Година по-късно възстановеният Брасидас повежда собствена армия. Много рисковано начинание било завладяването на градовете – съюзници на Атина. Армията включвала хора от кол и въже – роби, опозорени воини, илоти. Идеята за въоръжаване на такава сбирщина е опасна. Брасидас е уверен в успеха. Сега не бърза. Той превзема всички планирани градове с хитрост. Самите атиняни свършват цялата мръсна работа за командира. Спартанецът умело обръща недоволството на собствените си граждани срещу врага. Почти без бой Брасидас постига своето победно шествие. Градовете се предават един по един. Най-голямата победа на командира е превземането на град Амфиполис. Това е могъщ бастион, който контролира преминаването на река Стриймон. Брасидас атакува и обсажда града, след което предлага много необичаен избор за онова време. Тези, които искат, са свободни да си тръгнат. Останалите може да останат и им е обещано да не бъдат ограбвани. Този ход е можел да струва на Брасидас пълна загуба на репутацията му като воин. Стъпката е рискована, но резултатът си заслужава. Градът се предава. Славата на супервоина не отива при Брасидас. Но победата е негова. Освен това останалите атиняни, чувайки за действията на спартанците, пожелават да се предадат по същия начин. Отвсякъде при командира идват посланици с предложения. Цар Леонид в крайна сметка все пак губи. Брасидас е победен, но не се отказва. Той тръгва по другия път. Може би не всичко върви така, както иска, но спартанецът продължава да се бори. Брасидас има късмета да оцелее и от горчивия си опит извлича необходимия урок. Резултатът от битката винаги е несигурен, а смелостта не винаги е гаранция за победа. Войната не е сцена за слава, а просто политика. Основното нещо не е да биете врага, а да му наложите волята си. Разбира се, Брасидас ще направи много грешки по пътя си. Една от тях ще му струва живота. Кампанията трябвало да бъде реванш на атиняните за всичките им поражения. Атаката обещава победа, но бързо се превръща в отстъпление. Брасидас решава да го обърне на бягство. Твърде смело той оглавява преследвачите и е убит. Командирът е погребан в Амфиполис. Останките му се съхраняват в местния археологически музей. Битката при Термопилите СПАРТАНЦИТЕ СЪЩО СА СМЪРТНИ Брасидас губи предпазливостта си и загива в битка. Много човешка смърт за човек, който се превръща в най-добрия пример за заблудата на истинските военни традиции на своя град-държава. Той е ценен за историците не само с индивидуалната си история, но и с факта, че илюстрира човешкото у на истинските спартански воини, за разлика от легендите и митовете за тях. Обикновените хора, ако се учат от грешките си, могат да постигнат наистина големи цели. Точно това е вдъхновяващият урок, който истинската история на древна Спарта може да ни даде. Като избират героичния бляскав мит пред реалността, хората правят две огромни грешки. Първата е отхвърлянето на миналото от настоящето. Втората, още по-откровено и ужасно: правото на човека да прави грешки. Това лишава хората от възможността да видят не само как спартанците устояват в битка до смърт. Много по-важно е, че се борят, претърпяват поражения, но се възстановяват, после продължават и побеждават. Ако са успели, значи всеки е способен на това. Това е най-ценният извод. Превод от руски: Георги ВЕНИН