culturespace.bg
Симфонична и камерна музика, 24.10.2020 г., 19:00 ч. – Фестивален и конгресен център – Зала 1
Симфоничен оркестър на Българското национално радио
Заключителен концерт, посветен на 180-годишнината от рождението на П. И. Чайковски
Диригент: Марк Кадин
Солист: Игор Малиновски – цигулка
Концерт за цигулка и оркестър
Симфония №4
Симфония №4, Oп. 36, е написана между 1877 и 1878 г. Първото й изпълнение е на концерт на Руското музикално общество в Москва на 22 февруари (или 10-и по стар стил) 1878 г., с диригент Николай Рубинщайн. В Средна Европа понякога я наричат „Фатум“ или „Съдбата“.
На 18 юли 1877 г. Чайковски се жени за Антонина Милюкова. Чайковски от самото начало осъзнава, че бракът е грешка. Той изпада в дълбока депресия и по-късно прави опит за самоубийство. На 6 октомври – по-малко от три месеца след сватбата, Чайковски напуска жена си завинаги, като се втурва в Санкт Петербург, за да търси подкрепа от брат си Анатолий. Чайковски претърпява нервен срив и лекарите заявяват, че за възобновяване на брачните отношения не може да става и дума. По нареждане на лекаря Чайковски пътува до Швейцария за възстановяване.
Факсимиле от партитурата на Симфония N 4
Чайковски завършва Четвъртата си симфония на 7 януари 1878 г. Премиерата се провежда в Москва на 22 февруари 1878 г. под ръководството на Николай Рубинщайн. Чайковски посвещава симфонията на своята покровителка Надежда фон Мек, която композиторът определи като „най-добрата ми приятелка“. И в писмо до фон Мек Чайковски разкрива значението на своята Четвърта симфония.
„Andante sostenuto— Въведението, е зародишът на цялата симфония, безспорно основната идея. Това е Съдбата, онази неумолима сила, която пречи на стремежите ни към щастие да постигнат целта си, която ревниво гарантира нашето благополучие и светът не е безоблачен, защото тя виси над главите ни като дамоклов меч, който с твърдо упорство трови душите ни. Тя е непобедима, никога няма да я овладеете. Човек може само да се примири с безплодната скръб.“
Чайковски изобразява неумолимата сила на Съдбата със зашеметяващи фанфари, като силни ветрове, като буря. Това е едно от най-завладяващите и драматични открития в цялата симфонична литература.
„Andantino in modo di canzona – Второто действие на симфонията, изразява друга фаза на депресията: онова меланхолично чувство, което се появява вечер, когато седите сами, уморени от работа и взимате книга, но тя пада от ръцете ви. Спомените нахлуват. Тъжно е, че толкова много неща са били и изчезнали; приятно е да си припомняте младостта.
Скерцото Pizzicato ostinato – Третото действие, не изразява никакви точни чувства. Това са причудливи арабески, неуловими образи, които проблясват във въображението на човека, когато е изпил малко вино и е в първия етап на опиянение. Духът му не е щастлив, но не е и тъжен.
Финалът Allegro con fuoco – Четвъртото действие, е с послание, че ако не откриете повод за радост в себе си, трябва да я потърсите в другите. Влезте сред обикновените хора и вижте сега, че те знаят как да се забавляват, отдавайки се изцяло на радостта. Картина на селско тържество на празник. Но още не сте успели да забравите себе си и да се разсеете от гледката на удоволствията на другите хора, защото неумолимата Съдба се появява отново и ви напомня за своето съществуване.“
Надежда фон Мек
Чайковски изобразява „селското тържество“, като цитира популярната руска народна песен „Малката бреза“, изпята от ветровете след краткото, буйно въведение на Финала. По-късно празникът е прекъснат от връщането на мотива „Съдбата“, който стартира първото движение на Симфонията. Чайковски продължава: „Но вие не сте загрижени за никого другиго. никой дори не се обръща, не те поглежда и не забелязва, че си самотен и тъжен. О! Колко забавно е за тях! Те са големи късметлии, че всичките им чувства са прости и директни. Обвинявайте себе си и не казвайте, че целият свят е тъжен. Има прости, но мощни удоволствия. Наслаждавайте се на щастието на другите. Човек може да живее въпреки всичко“.
Бележките са от Кен Мелцер – музикален консултант и автор на текстовете – кратките обяснителни бележки на музикалните произведения, включени в репертоара на Симфоничния оркестър на Атланта – публикувани в програмите на оркестъра. Той е домакин на предконцертните лекции на „Inside the Music“ („Вътре в музиката“) на оркестъра.
Превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
Публикацията се финансира от Община Варна - Фонд "Култура"
|
