МОЕТО ПО-ЗНАНИЕ ПРАЗНУВАЙТЕ СТРАСТТА! Тя е луксозното гориво на душата ни по Пътя

Марияна Георгиева – С ВИДНА Най-живото проявление на елемента огън в нас е онова стоплящо, като след загръщане с наметка в цвят бордо, усещане… И състоянието, което бавно или бързо те напълва с горещ въздух и те вдига над Еверест. Или те пълни с лава, която изригва и залива всичко наоколо… Но е с тръпчив дъх на кожа, тютюн… Със сладък аромат на ѝзточен парфюм, разсечен от рязък лимонов лъх… И с послевкус на щедра дълбина, та чак бездна, в която си се изгубил… Завинаги. А мой близък ми каза наскоро: „Не искам холограми, искам живи хора покрай мен“. Защото Нея я няма… Страстта. Тя е обратното на страха. И една от проекциите на Любовта. Страхът те свива и смалява. Прави те острие. И си готов да воюваш. Страстта те отваря, разширява и раздава. Тя разгаря външни огньове и е искра за вътрешния ти огън. Тя е живот, който те тласка да вървиш и да се издигаш към Живота. Класическото словосъчетание на Достоевски „жив живот“ е синоним на думата „страст“. Тя привдига енергията от втората ти чакра към петата, гърлената – твоята творческа идентичност. Всъщност и двете чакри са свързани с творчество. Долната твори телата на децата ни. Горната твори „децата“ на душата ни. Да, тя е най-палещият и плашещ образ на човешката любов. Там, където е опалила, остава белег за цял живот. И потвърждението, че си бил истински само тогава. И на тази цена, която повече няма да падне. Тя пали и въображението ти, и благородството ти, и артистизма ти. Както и настроението ти. Кара те да си тананикаш и свирукаш, когато се въртиш край печката, миеш чиниите и простираш прането… Когато поправяш бойлера или колата. И седиш на опашката в супера, без да ти пука, че те гледат странно. Именно страстта подклажда себеизявата ти, вдъхновява прозата и особено поезията ти. Носи ведрина, вихър… Светлина… И тук е мястото да отбележа… Че питая почит към християнското самосъзнание, което и аз отстоявам като част от многоизмерността си. И не целя да накърня съкровените чувства на болка и съпричастност, които пораждат думите „Страстна седмица“. Разглеждам понятието „страст“ в неговия цялостен аспект, разгърнал се от минуса до плюса… Но казват, че човек се ражда със страстта в душата и сърцето си. И няма как да я запали сам впоследствие. Което пък обрича дните му на пустота и на безсмислие. И дано надеждата ми, че чрез общия магнитен поток и взаимната индукция ще продължим да се палим един друг, не остане също пуста… В тези мразовити дни, в които студът безмилостно пие силите и енергията ни, си имам свой ритуал. Представям си как всички мои клетки са малки свещици, които паля една по една. И зорко следя никоя да не изгасне. Защото страстта трябва да се поддържа, както всеки огън. Изпуснем ли го, студът и тъмата мигновено разпростират властта си. Имам и още един ритуал… Когато се изчерпя и потъна, купувам дрехи втора употреба. Може да е само шал, може да не са за мен. Търся все едно безценна вещ в мъгла и хаос. Правя го с безкрайно удоволствие и страст. И се измъквам на повърхността от чувството, че съм доказала… прераждането и при дрехите. В дома пък на душата ни страстта е винаги огнище. На него можем да греем и самотата си, докато се превърне, когато времето дойде, в осъзната самодостатъчност. И самотността остане в студа на миналото, заместена от насладата да си в компанията на самия себе си. За да дойде това време обаче, е нужно да крачиш по Пътя. И пак страстта е горивото, за да станеш и тръгнеш отново, когато се натъкнеш на безпътица или пропаднеш. И нека реабилитираме поредна изначално светла дума. Сладострастен/на. Състои се от думите „сладост“ и „страст“. Отрицателната ѝ конотация, добита „благодарение“ на пуританите и пуристите, не може да отнеме красотата ѝ и… сладостта ѝ. Сладостно е да усещаш как страстта се разгръща и превзема цялото ти същество… Сърцето ти, душата ти, пространството около теб. Как те разширява и свързва със селенията на Вселената. И как на нея се греят, примижали, всички около теб. А и на Красотата, за да спаси света, също ѝ е нужна страст. Тя, вътрешната ни красота, е нашият Огън и Дух. И няма нищо по-грозно от това да правиш нещо без страст. Да си вял, повърхностен, отсъстващ, празен, докато гледаш как животът фанфарно минава покрай теб. Да не забравя: боли ме за всички, които избират пътя на забраните, т.е. диетите: мисловни, емоционални, физически… Те „изяждат“ страстта в душите им, потушават огъня им. Изсушават ги и ги наострят. Но пък хранят егото им. И ги въртят в омагьосан кръг. Скъпи мои, сродни на душата ми приятели, пиша всичко това за вас… Палете, разгаряйте, вкусвайте я и се наслаждавайте на страстта във вас, на страстта около вас! Празнувайте я! Шумно, необуздано, по детски… Поливайте поривите, копнежите и стремежите си… Както и всички останали кълнове на страстта си… Не се страхувайте, че тя може и болезнено да ви разкрие истината. Защото нейните искри ще ви дарят Искреността… И дръжте клечка кибрит винаги близо до вас, с която като Малката кибритопродавачка ще държите живота жив. Ще го пеете и танцувате заедно! Ще го болеете по-малко, щом го споделяте помежду си! Докато Онази божия искра лумне. И ви заведе у Дома. ------------------------------------- Марияна Георгиева – СВИДНА След 20-годишно скитане из вътрешните си равнини и върхове, минала през редица езотерични и мистични учения и школи, след 10 книги, след купища публикации в наши и чужди издания и антологии… След скъпи за нея награди – „за журналистическо майсторство“ и поезия, - тя се завръща… С нови: име, светоусещане и космогония. За да сподели наученото и преживяното, защото Времето е дошло. И в непрогледната информационна мъгла има нужда от видимост, а за Пътуването са нужни пътни знаци. И защото смисълът на живота ѝ винаги е бележел това. С дипломи по икономика, инженерство и журналистика; изучавала и: история на религиите и на съвременната демокрация, право, социология и културология… А членството ѝ в Съюза на българските журналисти и в Съюза на българските писатели, както и обещанието за срещи с любими и нови приятели, остават непроменени.