culturespace.bg
Почти всяко дете по света знае приказките „Пепеляшка“, „Снежанка“ или „Спящата красавица“, „Хензел и Гретел“… и то не само от подсладените филмови версии на Дисни. Тези приказки са част от културното наследство на Германия и са записани от двамата братя Якоб и Вилхелм Грим. „Записани“ – защото братята не са съчинили нито една от тези истории. Всъщност историите съществуват много преди двамата мъже да се родят в Германия в средата на 80-те години на XVIII век. Приказките са част от богатата устна традиция на времето. Често жените около братята са техните източници, предимно образовани жени от средната класа, които се оказват особено добри сътрудници. Мнозина идват в дома на Грим и разказват с желание истории, предавани от поколение на поколение в семейството им. Грим интервюират роднини и приятели, събират зрънце по зрънце техните истории и през 1812 г. двамата публикуват разказите като част от колекция със заглавие „Kinder- und Hausmärchen“ („Детски и домакински приказки“), или това, което днес се нарича „Приказките на Грим“. Якоб и Вилхелм се специализират в публикуването на фолклора, митовете и приказките, които са събирали в продължение на много години.
Братя Грим се интересуват не само от историята и фолклора, но и от обединяването на разнородната тогава Германия в една държава. По това време „Германия“ по-скоро е конгломерат от около 200 различни царства и княжества. Със своята колекция от немски фолклор Якоб и Вилхелм се опитват да дадат на германския народ нещо като колективна национална идентичност.
Братята Вилхелм и Якоб Грим
Когато през 1812 г. излиза първият том на „Kinder- und Hausmärchen“, той съдържа много от класическите приказки, които са известни и днес. Но тези ранни версии са доста груби, със сексуално съдържание и зловещи случки. В оригиналните версии на Грим има рязане на ръце в „Момичето без ръце“, жестоките мащехи в „Снежанка“ и „Хензел и Гретел“ са истинските им майки, но после братята ги припознават като мащехи, за да запазят светостта на майчинството.
И това е така, защото приказките не са за четене от деца, а пресъздават точно преданията, както животът ги разказва, животът в тъмното Средновековие – свят, в който делникът е труден и пълен с насилие и груби нрави. За да съберат онези добре познати и широко разпространени приказки и поговорки, братята Грим разговарят с много хора на много места и записват истинските истории. Понякога дори превеждат текстове от старогермански на съвременен немски и леко ги адаптират.
Едгар Тейлър (1793 г. – 1839), британски адвокат, автор на правни, исторически, литературни произведения и преводи, е първият преводач на „Kinder- und Hausmärchen“ от братя Грим на английски през 1823 г., като немски популярни истории. През 1826 г. той превежда и втория том (1814) на „Kinder- und Hausmärchen“. Германските истории стават толкова популярни, че вдъхновяват братята Грим да редактират своята колекция, за да е подходяща за семейно четене, и преработват приказките. Едно от първите неща, които Вилхелм прави, е да махне секса от битовите сцени. В първото издание на „Рапунцел“, бременността на Рапунцел предупреждава вещицата за нейния княжески посетител и загатва за сексуалните му посещения. Все пак откъде ще роди близнаци в пустинята?
Корица на изданието от 1819 г.
Грим променят историите, като добавят християнски препратки, които тяхната публика ще одобри. Понякога, за да засилят въздействието, те разработват и разширяват сцените на насилие, като често избират версии с ужасен край.
Във френската „Пепеляшка“ героинята прощава на доведените си сестри и намира добри съпрузи за тях. Не е така във версията на Грим. Първо сестрите си режат части от краката, за да влязат в малката пантофка на Пепеляшка, после, като във филм на ужасите, принцът забелязва, че не са правилните момичета, когато гълъб му казва, че капе кръв. Когато най-сетне принцът намира Пепеляшка, гълъби кълват очите на доведените сестри. Почти като в „Птиците“ на Хичкок.
Не се притеснявайте, че трябва да целувате жабата, за да стане принц. Просто принцесата я хвърля към стената на спалнята си и веднага тя се сблъсква с хубав принц, като двамата си лягат заедно. В по-късните издания братя Грим са по-„правилни“ и „по заповед на баща й“ принцът става „скъп спътник и съпруг“ на момичето.
Якоб и Вилхелм Грим продължават да добавят и редактират сборника, публикувайки окончателното, седмо издание през 1857 г. Това е основата за повечето версии на приказките на Грим, публикувани днес и съдържа 210 истории. Освен познатите магически истории, в него има и много поучителни и религиозни приказки, шеги и басни.
„Докато има приказки, ще има и адаптации“, казва Мария Татър (американска академичка, с опит в детската литература, немската литература и фолклора, професор по германски езици и литератури), в приказката няма „оригинал“. Авторите може да променят условията, но не и приказката и така да изразяват културните ценности на своето време и място, като основа е оригиналната приказката.“
Дали е съвпадение на името, че братята Грим разказват „мрачни“ (grim – англ. Мрачен) приказки. На немски и на английски „мрачен“ означава свиреп, жесток, ядосан или груб. Наистина ли са толкова мрачни? Проф. Татър казва, че почти всички 210 приказки завършват с „щастливи до края на живота си“, а също така възхваляват ума, смелостта, упоритостта. Миналото лято германски архивист откри 500 „нови“ приказки, събрани от Франц Ксавер фон Шьонверт, колега на Грим. В тази колекция има мъжки версии на историите за Пепеляшка, Спящата красавица и Снежанка, казва Мария Татър. Защо ли Грим са оставили тези версии извън колекцията си? Може би никога няма да разберем.
Останалото е история: днес приказките на Якоб и Вилхелм Грим са в основата на литературната и популярната култура в западния свят.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
