Джем АСВАД
Преди 64 години, когато кариерата на Елвис Пресли достигна етап на свръхнова, екипът на 21-годишния певец съчини стратегия, която му позволи да печели от писането на песни, без всъщност да пише песни. Неговият мениджмънт и музикален издател бяха добавили името на Пресли към активите на няколко от ранните му хитове, но певецът не се чувстваше добре с практиката и често казваше на интервюиращите го, че „никога не е писал песен в живота ми“. Вместо това, както се разказва в авторитетната биография на Питър Гуралник „Последният влак до Мемфис“, неговият екип създава споразумение, с което кралят не взима цялата сума, но получава една трета от авторското възнаграждение за всяка песен, която е издал, без значение кой я е написал.
Според Доли Партън тази политика не само се е точила на практика близо две десетилетия, но откупът на Краля е растял. Пресли щял да запише хита на Партън от 1974 г. „I Will Always Love You“, който сега е една от най-продаваните и най-изпълняваните песни на всички времена, най-вече благодарение на епохалния къвър на Уитни Хюстън от 1992 г.
„Бях толкова развълнувана, че Елвис иска да се срещне с мен и всичко това“, спомня си тя в интервю от септември 2020 г. в подкаста „Да живееш и учиш с Реба Макентир“. „И вечер преди сесията полковник Том [Паркър, дългогодишният мениджър на Пресли] ми се обади и каза:„ Знаете ли, ние не записваме нищо с Елвис, освен ако нямаме поне половината приходи“. Казах: „Не мога да го направя“. И той каза: „Е, тогава не можем да го направим“. И аз плаках цяла нощ, защото просто си представях как Елвис го пее. Знам, че не бе негово [решение], но така беше. Аз казах не“.
Пресли и екипът му едва ли са първите или единствените, които са се възползвали от подобна уговорка. Мнимите приходи и лицензионни възнаграждения вероятно датират от зората на авторското право, ако не и от зората на творчеството. Както е показано в неотдавнашния филм „Черното дъно на Ma Рейни“, от десетилетия те са особено високи в музикалния бизнес, където често съвместният характер на писането на песни затруднява доказването, камо ли количественото определяне в проценти, кой колко е допринесъл.
Според наскоро сформирана група автори на песни и продуценти, които наричат себе си Пактът, практиката, която отдавна е публична тайна в бранша, е по-лоша от всякога – и за разлика от Елвис, сътворците (имат се предвид хора с периферен влог в написването на даден хит – бел.прев.) също преследват облагата.
Тъй като заради стрийминга стойността на каталозите с песни нараства през последните години, като Боб Дилън продава своя на Universal Music Publishing за повече от 300 милиона долара, а Стийви Никс (екс-вокалистка на „Fleetwood Mac“ – бел.прев.) продава своя на Primary Wave за 100 милиона долара, все повече хора играят на твърдо.
Практиката включва някои от най-големите звезди в музиката и техните екипи; един главен мениджър дори е нарекъл тази практика „данък“ за неговия изпълнител, който записва песен. Съоснователката на Пакта Емили Уорън (която е написала хитове за Дуа Липа и „Chainsmokers“) и нейният мениджър Зак Гурка казват, че стандартната заявка варира от 1% до 20%, средно 15%; други източници говорят за искания до 30% или дори до 50%. Авторите на песни често се съгласяват, като предпоставката е, че по-малък процент от хитовата песен на голям изпълнител е по-добър от голям процент от същата песен, когато не е хит.
В отворено писмо, публикувано от Пакта наскоро – и за две седмици подписано от повече от 1000 души, включително големи автори на песни като Джъстин Трантър, Рос Голан, Тайла Паркс, Саван Котеча, Джоел Литъл, Ейми Алън, Скот Харис, Иън Къркпатрик, Сам Харис, Виктория Монт и др. – те се ангажираха, че „няма да дават разрешение за издаване или писане на песни на никого, който не е създал или редактирал текст или мелодия или е допринесъл по друг начин за композицията без разумно еквивалентна/смислена подялба между всички автори, работили върху песента. „Chainsmokers“, „Parx“ и „Little“ веднага написаха постове в социалните медии в подкрепа на Пакта.
Въпреки че първоначалните подписали не посочиха имена на нарушители, списъкът включва съавтори на песни от изпълнители на равнище „Грами“ като Джъстин Бийбър, Дуа Липа, Селена Гомес, Ариана Гранде, братята Джонас, Бритни Спиърс, Шон Мендес и мн. др.
„Няма автор на песни, който е издал 10 парчета, дето да не се е сблъсквал с тази ситуация“, казва Рос Голан, който е написал хитове за Бийбър, „Maroon 5“, Гранде и др.
Дори най-добрият хитмейкър Джъстин Трантър, съавтор на хитове за Гомес, Бийбър, Спиърс, DNCE и др., не е имунизиран срещу шантажа и казва: „Авторите на песни със сигурност са най-малко уважаваните хора в нашата индустрия“.
В публикация в Instagram, подкрепяща Пакта, фронтменът на „X-Ambassadors“ Сам Харис заяви: „Трябваше да се откажа от части от приходите за песни, които съм написал за други изпълнители, не получих справедлива компенсация – и съм бил в ситуации, в които съм искал да издам песни, които не съм написал. Не е честно.“.
***
До 60-те години пеенето и писането на песни обикновено се смятаха за отделни умения. Но тъй като Боб Дилън, „Бийтълс“ и много други революционизираха тази динамика, индустрията в крайна сметка я последва – до степен, че повечето поп певци днес не се смятат за „сериозни“ творци, ако не пишат свои песни. Заедно с тази промяна, влиянието върху индустрията на не-изпълнителите намалява: обикновено те нямат звездна сила или множество потоци от приходи, които имат певците, камо ли мускулите и лоста на мениджърите и топ мениджърите. Авторите на песни всъщност нямат профсъюз или дори голяма рекламна организация, която да ги представлява; по време на преговорите за Закона за модернизация на музиката, който беше подписан през 2018 г.
„Твърде често авторите на песни не оценяват собственото си изкуство“, казва Уорън.
В съчетание с това предизвикателство е огромната трудност да се докаже кой всъщност е написал песен – форма на изкуство, която се противопоставя на твърдите и бързи определения. Тази загадка е илюстрирана от продължителните – и изключително скъпи – неотдавнашни правни битки около две песни – „Stairway to Heaven“ на „Led Zeppelin“ (която от години се оспорва от бившия китарист на „Spirit“ Ранди Калифорния) и „Dark Horse“ на Кейти Пери (завъртяна около четири прости ноти, които също се появяват в по-ранна песен на „Flame“, озаглавена „Радостен шум“). Макар че по същество това са дела за плагиатство, както и решението от 2015 г., че Робин Тик и Фарел Уилямс в „Замъглени линии“ са кооптирали „усещането“ на хита на Марвин Гай „Got to Give It Up“, всички те показват колко размити може да се окажат границите при опит за доказване на авторство. Със залагането на милиони долари, решенията в тези съдебни дела се променят от в полза на едната страна в полза на другата – като метроном, обжалване след обжалване, в Дикенсови перипетии напред-назад, и вероятно ще приключат едва когато едната страна изчерпи волята си или финансите си.
Горните дела включват сравняване на една песен с друга; нещата може да бъдат още по-сложни, когато се опитвате да докажете точно кой е написал една песен, особено дали приносът на човек заслужава дял от приходите. Повече от 40 години след издаването на песента, органистът на „Procol Harum“ Матю Фишър едва спечели сума и лицензионни възнаграждения за класиката от 1967 г. „Whiter Shade of Pale“ – едно от най-емблематичните и доходоносни музикални произведения на модерната епоха: случаят отскачаше напред-назад в британските съдилища в продължение на четири години.
Но за разлика от тези случаи, обяздването на хонорари, които Пактът оспорва, се провежда преди записването или издаването на песента – и източници твърдят, че много звезди и техните екипи не се колебаят да използват лостовете си. „В доста случаи, дори „съавторът“ да е бил просто в стаята, [техният представител] ще каже, че неговата „енергия“ е допринесла и той заслужава дял“, казва един ветеран текстописец. „Това е все едно да претендираш, че е достатъчно приносно, дето сте дишали същия въздух.“
Отколешна крилата фраза в музикалния бизнес гласи: „Променете дума, вземете една трета [от приходите]“.
Но без значение каква може да е публичната им личност, в действителност повечето големи суперзвезди и/или техните екипи са мародери, когато става въпрос за печалби. Така че, когато дойде искът, той може да варира от морков до пръчка и всичко между тях.
„Заедно със заплахата от „О, ние просто ще намерим друга песен, ако не ни дадете х процента“, казва Уорън, „има доста интензивен тормоз за липсата на стойност на твоя проект – и как трябва да се чувстваш късметлия [че си включен] и как е напълно логично „онзи съавтор“ да получи толкова много средства въз основа на това кой е той. И накрая те заплашват, че никога повече няма да работят с теб.“
***
Тифани Ред, която е написала хитове за Дженифър Хъдсън, Фантазия, Джейсън Деруло и Зендая, казва: „Може да си представите мениджър, който сочи фраза в изявление и казва на 20-годишна певица:„ Това е процентът на печалба от продажби, който получаваш за песента“ и ако има някакви въпроси, отговорът е: „Ами нещата така работят“.
„Мисля, че сътворците са или супералчни, или суперзелени“, продължава тя. „И много начинаещи не са виждали нищо по-добро и се страхуват да откажат.“
Друг автор на песни добавя: „Сигурен съм, че много изпълнители не са наясно с начините, по които се използват и продават“.
Едно решение, предложено от мениджър на композитори, е лейбълите да отказват да издадат песен, докато не бъдат потвърдено разделението на труда/приносите при написването им – практика, която в момента е налице за продуцентските хонорари.
От сайта Pocket, по серия интервюта в сп. „Variety“
(със съкращения)
Превод от английски: Георги ВЕНИН
|
