Музеят за история на Варна:

Симеон КУЛИШ В центъра на Варна, в сърцето на Гръцката махала, на малката тиха учличка „8 ноември“, се издига красива сграда в охра от първата половина на XIX в. Това триетажно здание днес приютява Музеят за история на Варна. Интересен факт е, че през 1851 г. архитектурният шедьовър е преустроен за нуждите на белгийското консулство. През периода след Освобождението, до 1929 г., сградата е функционирала като затвор. Музейната експозиция проследява развитието на морския град от 1878 г. до началото на Втората световна война. Множеството оригинални предмети са умело подредени и атрактивно представени в четири тематични зали. Първа зала, която се намира в подземната част на сградата, е посветена на стопанския живот във Варна. В нея може да видите кои са характерните за областта занаяти, но и производства, които придобиват все по-голяма популярност в града след Освобождението. Едно от тях е книгопечатането. Тъкмо тук може да видите и печатарска машина, внесена от Австрия, вестници, книги, книжарски стоки и печатарски букви. Първа зала Още един предмет привлича погледа на любопитното око: първият тъкачен стан на фабрика „Прогрес“, открита в началото на XX век. Около нея са разположени множество произведения на текстилни фабрики от Варна, грамоти и реклами. Следващият акцент пада върху Варна като главно пристанище за внос и износ на стоки. Модерният му облик се изгражда през периода 1895 – 1906 г. ЕВ един от кътовете са показани единственият запазен в страната самар на докер, количка и кош, както и макет на паролокомотива, участвал в строежа на пристанището. Накрая, но не и на последно място, интерес предизвиква витрината с личните вещи на Антон Пруткин – първия дипломиран български капитан: далекоглед и снимки на замръзналото море от 1928/1929 г. Гордо и величествено над тази витрина се извисява и рулят на първия български моторен железен кораб „Галата“, построен във Варна през 1937 г. Във втората зала е представена дейността на Варненската община. Посетителят може да се запознае с имената на всички варненски кметове, техни награди, писма и др. Експозицията акцентува върху двама от тях – Михаил Колони (1881 – 1885 г.; 1890 – 1893 г.) и Иван Церов (1909 – 1912 г.). Но може би най-впечатляващото в тази зала е работният кабинет на инж. Янко Мустаков – кмет на Варна (1935 – 1936 г.; 1936 – 1943 г.). Втора зала Третата зала представя изграждането на европейския архитектурен облик на града и превръщането на Варна в лятна столица на българската култура. Тук може да видите богат снимков материал, запечатал спомена за морската ни столица от 20-те и 30-те години на миналия век, и най-вече – от емблематичните улици „Цар Борис“ и „Преславска“. Изложени са фенери, пътни карти и документи, свързани с железопътния и автомобилния транспорти. Трета зала символ на Варна е Морската й градина. Чехът Антон Новак има най-голяма заслуга за нейното изграждане и озеленяването на града. Той организира курсове по цветарство и овощарство, прави разсадници. В самостоятелна витрина са изложени ордените, с които Новак е награждаван, лични снимки и предмети. В близост до Варна, само на 8 километра от града, се издига една от най-популярните извънстолични резиденции – „Евксиноград“. Строителството й започва през 1882 г. по време на управлението на княз Александър Батенберг. Не случайно тя е наричана още и „Сандрово” – в чест намладия княз. Завършена е през 1885 г. По-късно цар Фердинанд разширява двореца и превръща лятната си резиденция в „шато“ (фр. – дворец). От тези периоди музеят съхранява и предмети на царското семейство, и картички от двореца „Евксиноград“. В централната част на залата, като черна перла, стои уникалният френски роял „Плейел“, закупен за нуждите на Първите български народни тържества, открити през 1926 г. Те са предшественикът на днешния Международен музикален фестивал „Варненско лято“. Четвъртата зала, разположена на втория етаж, ни запознава с атмосферата на Варна през 20-те и 30-те години на XX век. Докато се изкачваме по стъпалата и се наслаждаваме на десетки фотографии на града, постепенно пред поглда ни се появява огромна карта на Стара Варна, върху която са поставени най-емблематичните места. Посетителят може да се докосне до интериора на хотелска стая, ресторант-бирария, сладкарница, фотоателие, адвокатска кантора, гостна, веранда, магазин за детски играчки, книжарница и шапкарница. Сред възстановките има и множество оригинални предмети, които допълнително ни потапят в духа на епохата. Най-наблюдателните ще открият и разберат какво варненци са гледали на театралните сцени и в киносалоните в началото на XX век. Четвърта зала Всичко това и още много интересни и любопитни неща Ви очакват в богатата експозиция, с която разполага Музеят за история на Варна. От май до октомври може да го посетите от вторник до неделя между 10.00 и 17.00 часа, а от ноември до април – всеки делничен ден, отново между 10.00 и 17.00 часа. Публикацията е финансирана от Община Варна - Фонд "Култура"