Мястото на едно от чудесата на Ииус

culturespace.bg „Той заповяда на множествата да седнат на тревата; и Той взе петте хляба и двете риби, и като погледна към небето, благослови, начупи и даде хлябовете на учениците, а учениците дадоха на множествата.“ Матей 14: 13-21: Чудото на петте хляба и двете риби Традиционното местоположение на чудото е в църквата „Умножение на хлябовете и рибите“ в Табга – район, разположен на северозападния бряг на Галилейското море в Израел. Там се помещава известната мозайка, която изобразява две риби от двете страни на това, което се смята за кошница за хляб. Мозайка, изобразяваща риби, птици и кошници с предполагаем хляб, е открита и през 2019 г. пак близо до Галилейско море, но от другата му страна. Това може да отбележи ново историческо местоположение на чудото, записано в Новия завет, според водещия археолог на обекта, д-р Майкъл Айзенберг от Университета в Хайфа. Пъстрата мозайка е разкрита в проект за разкопки Hippos-Sussita в югозападната, или „изгорялата“, църква на националния парк „Сусита“. Петнадесет- на десетметровата мозайка е изпълнена с изображения на риби, птици и 12 кошници, пълни с плодове, цветя и… може би - хляб. Тъкмо съчетанието от кошници с риба и хляб в църквата в „Сусита“ е накарала Айзенберг да вярва, че мозайката може да бъде запис на чудото от умножаването на хлябовете и рибите и указание, което подсказва историческото място. Изобразени в мозайката, казва Айзенберг, са риби, две от които заемат важна „хералдическа“ позиция в апсидата на църквата, както и 12 кошници, някои от които са пълни с нар, вероятно една с ябълки и цветя. Други кошници, каза той, са по-пряко свързани с добре познатото чудо и са пълни с кръгли хлябове: една с пет хляба, една или две със седем хляба и две с шест хляба. Д-р Майкъл Айзенберг Както съобщава „The Times of Israel“, „изгорената църква“ е построена на два етапа, през втората половина на V и през VІ век, по разказа на Айзенберг, а мозайките – и поне три надписа – вероятно са от VІ век. Археологът предполага, че храмът е бил унищожен по време на персийското сасанийско (Сасанидската империя, наричана още Втора персийска империя и Неоперсийска империя, е персийска държава, съществувала от началото на III век до средата на VII век) завладяване на територията в началото на VII век. При пожара остава незасегната само мозайката. Нито една от останалите шест църкви, разкопани на мястото, не познава такава разруха. Един от уникалните аспекти на мозайката на „изгорената църква“, е, че тя е „много семпла, наивна, дори очарователна в зародиша си“, по думите на Айзенберг. Още 20 процента от мозайката тепърва ще бъдат разкрити. Чудото с умножаването на хлябовете и рибите всъщност се появява в две новозаветни истории, казва свещеникът от Галилея д-р Франческо Джоузе Волтаджо, който е доктор по археология. Иисус е направил две отделни „умножения на хлябове и риби“ по протежение на Галилейското море. „Според Евангелието и старата християнска традиция, има две „умножения“ и „две места“, казва Волтаджо. Откъс от Марк, 8: 16-21, се отнася до две „умножения на хляба и рибите“, като две чудеса в една проповед. Първото включва пет хляба и две риби, които се оказват достатъчно за нахранването на около 5000 еврейски мъже (жените и децата не са преброявани) от едната страна на Галилейското море. Местоположението му традиционно се намира в Табга. Другото, казва Волтаджо, е сторено за около 4000 езически мъже и се случва от страната на езерото. Това чудо, записано в Евангелията на Марк и Матей, включва седем хляба и „няколко малки рибки“. При първото „умножение“ за евреите, казва Волтаджо, апостолите изпращат 12 кошници с хляб (за 12-те племена); във второто има остатъци от храна, за да се напълнят седем кошници. Числата седем или 70 са символи за неевреите. „Поклонници пазят спомена за това второ чудо в Тел Хадар, обяснява Волтаджо, което е на около 10 километра северно от местоположението на древните Хипопотами/Сусита, където е намерена мозайката от изгорената църква. Археологът Айзенберг признава, че първото чудо традиционно е свързано с Табга от западната страна на морето, но той предлага внимателното четене на текста. „Иисус тръгна по морето към Табга след чудото с хлябовете и рибите“. „Как е могло да се случи чудото там?“, пита той. Айзенберг предполага, че това може да се е случило на северния край на владението на Хипопотами (археологически обект в израелско-сирийската Зона на примирие, на хълм в северната част на Йорданската долина с изглед към Галилейското море) – онова, което римляните наричат Територията на хипопотамите, която се простира от южната част на Галилейското море и почти достига северния ъгъл, северно от Курси, много близо до Тел Хадар. „Мисля, че чудото се е случило там“, каза Айзенберг. Въпреки че чудото е записано в две от четирите книги на евангелията, има и такива историци, които не вярват, че второто се е случило изобщо. „За някои учени второто умножение е просто символично дублиране“, казва Волтаджо, който оглавява семинария в Галилея. Според него новото откритие „преоценява историчността на двете чудеса“, които според евангелията са се случили от двете страни на Галилейското море. „Двете местоположения, Табга и Сусита, не се противопоставят“, подчертава Волтаджо. Не всички обаче са съгласни с идентифицирането на Айзенберг на кошниците за хляб. Археологът д-р Анат Авитал, експерт по мозайки от византийския период, която не е свързана с разкопките в Сусита, не подкрепя позицията на Айзенберг. След като е изучила хиляди мозайки в региона и части от Европа и Северна Африка, тя твърдо предполага, че т.нар. хлябове са всъщност плодове. Във византийската епоха според нея рядко се срещат символни изкуства в църквите. По-скоро художниците „показват земния живот, най-непосредствените неща, от които се нуждаете – въздух, вода, храна и защита от врагове (зверове) и т.н.“ Но д-р Айзенберг добавя: „Мозайката в Църквата за умножение (в Табга) има изображение на две риби и кошница само с четири хляба, докато на всички места в Новия завет, които разказват за чудото, има пет хляба, както е о в мозайката в Хипопотами. Освен това на мозайката в „изгорялата църква“ са изобразени 12 кошници, а Новият завет описва учениците, които в края на чудото са останали с 12 кошници хляб и риба. Авитал смята, че докато художникът на мозайката не се вдигне от гроба, никога няма да разберем действително намеренията му, но тя предполага, че когато последните 20% от мозайката бъдат разкрити, екипът вероятно ще види нещо друго. Водещият археолог Айзенберг похвали и приветства „здравословния дебат“. „Къде точно е границата между религия, украса и символика?“, пита той и казва, че екипът ще продължи да обсъжда значението на мозайката. „Имаме достатъчно чудеса за всички", шегува се Айзенберг. Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА