1. Оноре дьо Балзак
Зависимост: кафе.
„Много хора казват, че кафето ги вдъхновява, но както знаете, кафето прави скучните хора още по-скучни.“
Балзак изпивал около 50 чаши кафе на ден, а по-късно това вече не му било достатъчнои той започналда яде сухо смляно кафе. Самият писател описва този начин на приемане на кафепо следния начин:
„Ужасен и жесток метод, който мога да препоръчам само на мъже с изключителна сила, мъже с дебела черна коса и пигментирана кожа, мъже с големи квадратни ръце и крака с формата на кегли“.
Балзак пише за кафето така:
„Кафето превръща най-фините стени на стомаха в един пришпорен състезателен кон; тепламват; искри преминават през цялото тяло до мозъка. Оттук нататък всичко става вълнуващо. Идеите се раздвижват изапочват да маршируват като батальони на голяма армия в голяма война. Мислите се издигат до небето, като знамена на високи пилони; кавалерията, като метафора,се разгръща във великолепен галоп; артилерията на логиката изстрелва всички куршуми отвоенните заслони; по заповед на въображението очите стрелят с огън; мастилото се разлива на хартията - нощната работа започва и завършва с тези черни потоци, тъй както битката започва и завършва с черен прах“.
2. Лорд Байрън
Зависимост: секс.
„А, любов към жените! Както знаете, тя е красива и страшна” (стих от поемата „Дон Жуан“)
Лорд Байрън бил обсебен от секса: по време на престоя си във Венеция той спал с 250 жени за една година, да не говорим за мъжете. Той прелъстява лейди Каролин Лам, която говори за него като за „най-лудия, лош и опасен човек от всичките ми познати“, братовчедка й Ана, за която по-късно се жени,и дори собствената си полусестра.
Разбира се, 250 жени годишно може да се сметне за стремеж да се прославикато герой-любовник, но Байрон си оставя спомен за всяка любовница или любовник –кичур коса. Поетът пази тези трофеи в грижливо запечатани пликове с нейното или неговото име (пликовете бяха открити неотдавна в библиотеката, останала в къщата му).
3. Елизабет Браунинг
Зависимост: опиум.
„Опиум, опиум - нощ след нощ!“
Елизабет Браунинг започва да използва опиум, когато е само на 15 години, за да облегчи болката от травма на гръбначния стълб, а след 30-те страда от болест на сърцето и белите дробове и ползва тинктура от опиум катообезболяващо: през 1845 г. пие по40 капки от опиумната тинктура на ден, което е огромна доза. Тя пише на разтревожения си брат:
„Моят опиум ми помага да се предпазя от треперене и припадъци ... помага ми да запазя самообладание и равновесие на нервнатасистема. Не го приемам, за да вдигам настроението си в обичайния смисъл и не бива да мислите, че това е:Съмнително, госпожице Браунинг, съмнително!”.
4. Пол Верлен
Зависимост: абсент.
„Пия го със захар!“
Към абсента са пристрастенимного известни гении – Бодлер, Рембо, Верлен, - но Верлен особено го цени.Когато романът му с Рембо е прекъснат по инициатива на Рембо, Верлен, пиян до безсъзнание и в пристъп на ярост, прострелва в ръкатабившия си любовник, а след товавлиза за две години в затвора. В края на живота си, беден и самотен, Верлен се отказва всичките си пороци – с изключение на абсента, разбира се: легендата казва, че тойго е пил дори когато е лежал на смъртния си одър.
|
