5. Фьодор Достоевски
Зависимост: хазарт.
„Докато се качвам към игралната зала, още през две стаи, чувайки дзънкането на изсипващите се пари, и вече получавам гърч“ (от романа „Играчът на ролетка“).
Средата на 60-те години на ХХ век е труден период в живота на Достоевски: първо умира съпругата му, после брат му, и той остава сам – депресиран и с много лични и семейни дългове. Той се пристрастява към хазарта, по-специално, към рулетката, което не мупомага. Има легенда, че той се опитал да завърши колкото се може по-бързоромана „Престъпление и наказание“, защото страшно му е бил необходим аванса от издателя, и в същото време пишел „Играчът на рулетка“, за да изплати дълга си от хазарт.
6. Айн Ранд
Зависимост: амфетамини.
„Има ли съмнение, че пристрастяването е бягство от непоносимо душевно състояние,от реалността, с която не можеш да се справиш, от атрофиятана ума, която никога не спира напълно?"
По време на работата по „Изворът“наАйн Рандепредписанамфетаминабензедрин като препарат за борба с преумората и оттогава тя приема различни амфетамини всеки ден повече от 30 години, като понякога твърди, че се нуждае от тях за контрол на теглото. Много от нейните близкисаразказвали за променливото й настроение, причинено от действието на наркотиците, и са ямолели да спре, но Айн Ранд не се е притеснявала от това.
7. Уилям Бъроуз
Зависимост: хероин.
„Няма значение дали го помирисвате, пушите или слагате в задника си -резултатът е наркомания.“
Пристрастяването на Бъроуз към хероина не е голяма тайна: той го е приемалпочти през целия си живот и в много от най-известните му творби ще намерим автобиографични мисли за собствения му опит с наркотиците. Бъроуз дори е продавал хероин в Гринич Вилиджпрез 40-те години на миналия век, но към момента на смъртта му все пак е използвалметадоновазаместителна терапия.
8. Чарлз Дикенс
Зависимост: морга.
„Изумен съм от непознатата сила на моргата“
Дикенс можел да стои в моргата в продължение на дни, гледайки труповете, които донасяли, отваряли, подготвяли за погребение и съхранявали. Дикенс не е първият творец, който трябва да бъде омаян от труповете, тъй като такива хора често изпитват нуждакрадешкомда изучават човешката природа. Дикенс описва силата, която го води до моргата ден след ден като „отблъскваща привлекателност“, но за хората около него и за себе си той не е смятал тази сила за опасна.
9. Ърнест Хемингуей
Зависимост: алкохол.
„Винаги правете трезво това, което сте обещали да правите, докато сте били пияни. Това ще ви научи да държите езика зад зъбите.“
Разбира се, много велики писатели са били алкохолици (Дороти Паркър, Джон Чийвър, Франсис Скот Фицджерълд и… списъкът продължава), но за Хемингуей алкохолът еначин на живот –голяма част от него той прекара в опиянение.
Писателят започва да пие през 50-те години след поредица от наранявания при автомобилни катастрофи. Навиците му са се превърнали в легенда ина него се приписваизобретяването на няколко алкохолни коктейла, включително дайкири и мохито; може уверено да кажем, че тъкмо Хемингуей е създал поне коктейла„PapaDouble“.
|
