Най-добрият начин да благодарим?

Елизабет ХОПЪР Въпреки убеждението, че е важно да кажем „благодаря“, понякога не е лесно да изразим благодарност. Може да се окажем оплетени в подробностите за това какво да кажем, или за най-добрия начин да предадем съобщението. Или да се почувстваме неудобно, че не сме изразили благодарност преди това. Може дори да се почувстваме виновни или задлъжнели, ако човекът, на когото благодарим, многократно е проявявал доброта към нас - доброта, за която все още не сме успели да се отплатим. В резултат на това много пъти нашата благодарност остава неизказана. Според ново изследване обаче е възможно да направим благодарността си по-сложна, отколкото е необходимо. В документ, публикуван по-рано тази година в „The Journal of Positive Psychology“, изследователите сравняват ефектите от изразяването на благодарност лично, чрез видео разговор и посредством текст. И макар че хората обикновено очакват личната ви благодарност да бъде най-въздействаща, това, което се случва в действителност, беше съвсем различно: Изпращането на благодарност в текст се оказва почти толкова въздействащо, колкото и личното предаване на съобщението. Освен това изпращането на текстови съобщения може да бъде особено подходящо за ситуации, в които се чувстваме неудобно или неловко да изразим своята признателност. В едно от проучванията 219 студенти от САЩ и Тайван са участваха в благодарствена дейност, в която писаха за три неща, за които са благодарни през последните две седмици. След като го сториха, учениците бяха помолени да благодарят на своя адресат. Някои се свързаха лично с получателя на благодарността, други – чрез видео обаждане, а трети – чрез текст (четвърта група писаха за известни личности и не изразиха адресирана благодарност). В началото и края на двете седмици участниците завършиха анкети, които измерват чувствата им за благополучие, връзки с другите, депресия, самота и щастие. Изследователите установяват, че хората, които изразяват благодарност, увеличават чувството си за благонадеждност, с незначителни разлики при различните методи на изразяване на благодарност. Като цяло видео разговорите са също толкова полезни, колкото срещите лично. Изпращането на текстови съобщения е съвсем по-малко ефективно от видео разговорите – то не кара хората да се чувстват по-свързани и щастливи, докато видео разговорите го правят. Участниците, които изпратиха своите благодарности по текста, все пак изпитаха ползи: текстовите съобщения подобриха тяхното усещане за собствения им живот и намалиха самотата им в сравнение с хората, които пишеха за знаменитости. Интересното е, че този извод противоречи на това, което хората обикновено очакват от благодарността: че е по-добре да благодариш на някого лично. Когато изследователите помолиха отделна група хора да отгатнат как биха се почувствали, изразявайки благодарност в различни сценарии, участниците смятаха, че изразяването на благодарност към някого лично би било най-значимото преживяване както за човека, който благодари, така и за човека, на когото се благодари. Всъщност личното „благодаря“ може да има лек недостатък в някои случаи. В друго проучване изследователите помолиха 165 студенти от Тайван и Съединените щати да си припомнят какво са чувствали, когато преди това са благодарили на някого. Някои бяха помолени да си припомнят момент, в който лично са изразили признателност, докато други съобщават, че са благодарили на някого с текст. Изследователите установяват, че начинът, по който хората изразяват благодарност, не оказва влияние върху това колко щастливи са те или колко значимо е било преживяването за тях – нито е повлияло на това за колко щастлив са смятали получателя. Хората обаче съобщават, че личната благодарност (за разлика от текстовото съобщение) е малко по-неудобна. Знаем от минали изследвания, че действителното изразяване на нашата благодарност към другите – за разлика от това просто да отбележим това, за което сме благодарни – има допълнителни ползи. В едно проучване например хората в триседмична програма за благодарност съобщават за по-ниски нива на депресия и по-голямо намаляване на негативните емоции, ако са били помолени да изразят своята благодарност към другите. Така че дори и да не можем да се срещнем лично, благодарността към приятел в бързо телефонно обаждане или изпращане на текст може да бъде начин за намаляване на чувството за изолация. Всичко това е добра новина за тези от нас, които комуникираме през Zoom. Казана иначе, това не означава, че трябва да разчитаме само на текстови съобщения, за да се свържем. Някои минали проучвания са установили, че телефонните и видео разговорите могат да имат предимства, които текстовите съобщения нямат, може би защото по-широк спектър от емоции може да бъде предаден чрез глас. Освен това Сен-чи Ю, професор в Националния образователен университет в Тайчунг и съавтор на новия доклад, посочва, че комуникацията лице в лице може да бъде по-полезна за тези, които са по-екстравертни. Като цяло обаче посланието е, че не трябва да се притесняваме да и да търсим „единствено правилния“ начин да изразим своята благодарност. Всъщност вероятно е по-добре да изпратите бърза благодарност днес, отколкото да чакате повод да насрочите лично посещение. Може да вземете предвид факта, че много от ползите от благодарността могат да бъдат постигнати независимо от начина, по който изпращате съобщението. Превод от английски: Георги ВЕНИН В ЗНАК НА БЛАГОДАРНОСТ… Уважаема мис или мисиз Хопър, Благодаря Ви за трогателната статия – нищо че никога няма да прочетете този мой „поздравителен адрес“… Но нали самата пишете за „научно доказаното заключение“, че едно текстово съобщение си се равнява на един пряк изказ на благодарност. но не казвате дали получателя трябва или може да го прочете! Освен научно обосновано, това мъртвородено „откритие“ според Вас е психологически обосновано. Но никъде в статийката Ви не става дума дали са изследвани реакциите на адресатите. И как би могло! по целофанените им усмивки? Не случайно сънародниците на г-жа/г-ца Хопър са една от най-затлъстелите нации на земното кълбо. Мързи ги да отидат до вратата на съседа, да почукат и като се покаже, да му стиснат благодарно ръката или дори да го прегърнат и потупат по рамото (може и без думи, които мадам Хопър силно надценява). Както казваше един наш самотен околосветски мореплавател: „Да четеш по пантофи за морето, вместо да плаваш, е все едно да ближеш захар през стъкло…“. Е, да благодариш, чат-кайки по клавишите, вместо очи в очи, е същото – само че вие сте продавачът на захарта, а отсрещният е потребителят, отделен от вас от стъклото на монитора… Дори протестантска Америка би трябвало да знае, че Иисус възхвалява „живото слово“. А то значи изреченото пред ближния. Още повече – ако е благовестно и благодарствено… От преводача