culturespace.bg
Мезоамерика е дом на много пирамиди. Някои са доста добре познати, като пирамидите в Теотиуакан (culturespace.bg, ИСTОРИЯ: 14.04.2021); други са енигма. Една от по-малко познатите е Великата пирамида на Чолула – древен храм в Пуебла, голям град и религиозен център на планинско Мексико.
Известна е и като Тлачихуалтепетъл (означава „създадена от човека планина“). Произходът на пирамидата е мистерия. Но има общо съгласие на експертите, че е построена около 300 г. пр.Хр. от много различни общности в чест на древния бог Кетцалкоатъл, едно от най-важните божества на мезоамериканския пантеон по време на предколумбийските времена.
Модел на града и Великата пирамида на Чолула; Музей Чолула, Поебла, Мексико
Както съобщава журналистката Зария Горвет за Би Би Си, пирамидата вероятно е изградена от кирпич – вид тухла, направена от печена кал – и включва шест слоя, надграждани в продължение на много поколения. Така Великата пирамида на Чолула става толкова голяма – с основа от 450 на 450 м, четири пъти по-голяма от Великата пирамида в Гиза, и с обем около 4,45 млн куб. м, докато пирамидата на Гиза е само 2,5 млн куб. м (88,2 млн куб. фута). Всъщност на височина (приблизително 66 метра) Великата пирамида отстъпва на египетската пирамида, която е висока 146 метра.
Древните ацтеки най-вероятно са използвали Великата пирамида на Чолула като място за поклонение в продължение на около 1000 години, преди да се преместят на ново място. Други легенди разказват, че пирамидата на Чолула е построена, за да успокои близката вулканична планина Попокатепетъл. Контурите на тази вулканична планина се отразяват във формата на Великата пирамида, както и в името ѝ.
Строежът на храма е започнал през II век пр. Хр. и е преминал през няколко етапа, преди да достигне окончателната си форма. Смята се, че пирамидата в Чолула е построена по същото време като тези в Теотиуакан, който се намира на около 100 км северозападно от Чолула. Въз основа на сходни характеристики между Чолула и Теотиуакан се предполага, че те са били побратимени градове. През вековете Великата пирамида на Чолула „нараства“, тъй като строителите допълват структурата.
Около 600 г. сл. Хр. Чолула е завладян от олмеките-ксикаланци, които също дострояват пирамидата. Но когато градът попада в ръцете на толтеките- чичимеки, около 1100 г. сл. Хр., Великата пирамида вече била до голяма степен под земята, обрасла с растителност и дървета.
При разкопките на олтар в Голямата пирамида е установено, че съдържа два деформирани черепа на обезглавени деца, когато е била разкопана.
Вместо да възстановят този древен храм, толтеките-чичимеки решават да го оставят такъв, какъвто е, и се фокусират върху изграждането на нови храмове. Под управлението на толтеките-чичимеки градът Чолула процъфтява и дори успява да запази независимостта си за известно време в рамките на разширяващата се ацтекска империя.
Археологически разкопки на Великата пирамида
Независимо от това, Чолула в крайна сметка е завладян от ацтеките, а през октомври 1519 г. испанският конкистадор Ернан Кортес пристига в Чолула, вторият по големина град в Мексико по това време. Когато Кортес и хората му пристигат тук, те избиват около 3000 души за един час – 10% от цялото население на града – и изравняват със земята много от религиозните структури. Но тъй като ацтеките не са възстановили Великата пирамида на Чолула, когато испанците пристигат, те мислят, че това е естествен хълм, а не изкуствена конструкция. За да отбележат своето господство, както и религията си, през 1594 г. испанските колонизатори построяват църква, наречена „Iglesia de Nuestra Señora de los Remedios“ (Църква на Дева Мария Лечителката). Тази църква е известна още като „Santuario de la Virgen de los Remedios“ (Светилището на Девата лечителка). Тя съществува и днес, и може да се види от тези, които посещават Голямата пирамида на Чолула.
Тунел в пирамидата
Първото проучване на района на пирамидата е направено от Адолф Банделиер, американски археолог, роден в Швейцария, с интерес към Мексико. Той пристига в Чолула през 1881 г. и публикува откритията си за обекта през 1884 г. Работата на Банделиер включва разкриването на ралични погребения в района около пирамидата, главно събиране на черепи, което по онова време е било стандартна практика. Много от тях се намират в складовите помещения на американските музеи.
Банделиер прави и първите прецизни измервания на структурата, постига известен напредък в проучванията за начина на построяване и изследва вътрешността на пирамидата. Той е първият, който прави точни бележки на мястото и най-ранния план на обекта.
Пирамидата е разкопана на два етапа. Първият започва през 1931 г. и завършва през 50-те години на миналия век. Разкопките се подновяват през 1966 г. и официално приключват през 1970 г., с публикуването на докладите на различните учени, работили по Проекта +„Чолула“.
Изследването на самата пирамида започва през 1931 г. от архитекта Игнасио Маркина, който изкопава тунели, за да изследва подструктурите. Това е времето на политическа нестабилност в Мексико, най-вече поради войната в Кристеро. Решението за разкопаване на конструкцията обаче е взето поради успеха на разкопките на Теотиуакан от Мануел Гамио през 20-те години на миналия век. Проектът е даден на Маркина заради неговия опит в работата с Гамио в Теотиуакан. Пирамидата няма видим вход поради влошеното си състояние, но археолозите решават да започнат тунелиране от северната страна, където колониалното строителство я е повредило. От тази страна може да се видят останки от стени и други конструкции.
Част от Великата пирамида на Чолула
Основата на пирамидата е изградена от сушени кирпичени тухли и съдържа керамика, обсидиан и чакъл за по-добро уплътняване. Тази здрава основа позволява на багерите само да създадат „фалшиви арки“ като тези, открити в конструкциите на маите, вместо да добавят греди и други опори. Първите два тунела са построени така, че да пресичат центъра, единият север-юг, а другият изток-запад. Тунелите следват контура на структурата и в крайна сметка различните тунели създават подземен лабиринт. До 1939 г. има четири километра тунели, като към 1951 г. са добавени още два. Тунелите демонстрират реалната стойност на пирамидата, която не се вижда на повърхността.
По време на първия кръг от разкопки Едуардо Ногера изкопава шестнадесет дупки в района за извличане на керамични материали и установяване на времева линия. Резултатите от тях са публикувани през 1954 г. като „Археологическа керамика от Чолула“. Парчетата варират от глинени фигури, направени, когато селището е било само село, до Предкласиката. Артефактите включват фигури на голи жени със сложни прически, както и фигури от по-късни периоди, като тези, съвпадащи с Тула и Теотиуакан. Открити са и различни музикални инструменти, като флейти, както и примитивна техника за изработка на текстил, подобие на хартия и брадви. Една голяма находка включва церемониален скиптър, издълбан от кост, с изображения, свързани с концепцията за живота и смъртта като дуалност.
По време на разкопките на Голямата пирамида са открити над 400 човешки погребения. Повечето от тези погребения датират от посткласическия период и показват, че Великата пирамида е била важен център за поклонение, след като използването ѝ като храм е преустановено. Тези погребения включват човешки жертвоприношения, демонстрирани от осакатени части от тялото и черепи от обезглавени жертви.
Друга от археологическите находки в Голямата пирамида на Чолула е стенописът, наречен „Los bebedores“ (Пиячите).
Великата пирамида на Чолула, въпреки значението и мащаба си, остава встрани от интересите на археолозите и както бе отбелязано, град Чолула е „изненадващо пренебрегвано място“. Това обаче всъщност може да е добре за пирамидата по отношение на опазването, тъй като много древни обекти в света са претоварени от многобройни туристи. Но колко тайни може да разкрият по-нататъшните изследвания, които ще отговорят на много въпроси за историята на Мезоамерика, за хората, които са живели там, за културата им и мястото, което заемат в развитието на човешката цивилизация…
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
