culturespace.bg
Картината е най-малко на 51 200 години, повече от 5000 години по-стара от предишното най-старо пещерно изкуство. Откритието измества времето, когато съвременните хора за първи път са показали способност за творческа мисъл. Професор Максим Обер от университета „Грифит” в Австралия казва пред BBC News, че откритието ще промени представите за човешката еволюция:„Картината разказва сложна история. Това е най-старото доказателство, което имаме за разказване на истории. Това показва, че хората по онова време са имали способността да мислят абстрактно“.
Картината е открита в пещерите на хълма Карампуанг на индонезийския остров Южен Сулавеси и има сюжет. Показва прасе, стоящо неподвижно с частично отворена уста и поне три човекоподобни фигури. Най-голямата човешка фигура е с протегнати ръце и изглежда, че държи пръчка. Вторият е непосредствено пред прасето с глава до муцуната. Изглежда също така, че държи пръчка, единият край на която може да е в контакт с гърлото на прасето. Последната човекоподобна фигура изглежда е обърната с главата надолу с крака, обърнати нагоре и разкрачени навън. Има една ръка, която се протяга и привидно докосва главата на прасето. Екипът от учени е ръководен от Адхи Агус Октавиана, индонезийски специалист по скално изкуство от Националната агенция за изследвания и иновации (BRIN) в Джакарта. Той казва, че това разказване на истории е било решаваща част от човешката култура в Индонезия от много ранен период.
„Хората вероятно са разказвали истории от много повече от 51 200 години, но тъй като думите не се вкаменяват, ние можем да използваме само косвени заместители като изобразяване на сцени в изкуството – и изкуството на Сулавеси е най-старото подобно доказателство досега, което е известно на археология“, казва той.
Максим Обер от Отдела за наследство на мястото, еволюцията и скалното изкуство в университета Грифит в Голд Кост, Австралия, използва множество подпроби, за да гарантира точността на датирането.
Първите доказателства за рисуване са открити върху скали в пещерите Бломбос в Южна Африка и датират от преди 75 000 до 100 000 години. Те се състоят от геометрични шарки и не представляват изобразително изкуство.
Новата картина във варовиковата пещера Леанг Карампуанг в района Марос-Пангкеп в Южен Сулавеси показва изобразително изкуство – абстрактно представяне на света около човека или хората, които са го нарисували.
Следователно той представлява еволюция в мисловните процеси в нашия вид, които са довели до изкуството и науката.
Въпросът е какво е предизвикало това пробуждане на човешкия ум? Според д-р Хенри Джи, който е старши редактор в списанието Nature, където са публикувани подробностите: „Изглежда, че нещо се е случило преди около 50 000 години, малко след което всички други видове хора като неандерталците и така наречените хобити са изчезнали. Много е романтично да се мисли, че в някакъв момент от това време нещо се е случило в човешкия мозък, но мисля, че е по-вероятно да има още по-ранни примери за изобразително изкуство.“ Професор Крис Стрингър от Природонаучния музей в Лондон смята, че може да има примери за древно изобразително изкуство в Африка, където за първи път са се развили съвременните хора, но ние все още не сме открили такива. Той казва: „Тази находка подсилва идеята, че изобразителното изкуство е създадено за първи път в Африка, преди 50 000 години, и концепцията се разпространява с разпространението на нашия вид.”
Точното датиране става възможно с помощта на нов метод. Изследователите са използвали серийно датиране на уран, за да датират слоевете калциев карбонат, които са се образували върху изкуството. Това включваше извличане на проби от варовик, които след това бяха изпарени с лазер. Възрастта на пробата е изчислена чрез измерване на съотношението на торий към уран.
Изследователите казват, че този метод позволява слоевете да бъдат датирани по-точно, като гарантира, че по-младите и по-старите материали не са смесени заедно.
„Иновативната техника, която въведохме, ни дава възможност да създадем подробни „карти“ на слоевете от калциев карбонат“, добавя професор Рено Жоанес-Бояу от университета „Южен кръст”, Австралия, съавтор на изследването.
Картини като тези в югозападна Франция карат някои погрешно да вярват, че абстрактната мисъл се е появила за първи път в Западна Европа. Допреди 10 години единственото доказателство за древно пещерно изкуство е открито на места като Испания и Южна Франция. Това накара някои да повярват, че творческият взрив, довел до изкуството и науката, които познаваме днес, е започнал в Европа. Но откриването на цветни очертания на човешки ръце в Южен Сулавеси през 2014 г. разбива това мнение”
Професор Адам Брум от университета Грифит предполага, че последните открития на индонезийското пещерно изкуство хвърлят нова светлина върху важната роля на разказването на истории в историята на изкуството. „Забележително е, че най-старото пещерно изкуство, което сме открили в Сулавеси досега, се състои от разпознаваеми сцени: тоест картини, които изобразяват хора и животни, взаимодействащи си по такъв начин, че можем да заключим, че художникът е възнамерявал да предаде някакъв разказ – история", категоричен е професор Брум.
|
