Наска: древната перуанска мистерия, разгадана от космоса

culturespace.bg В един от най-сухите региони в света поредица от внимателно изградени, спираловидни дупки образуват линии през пейзажа. Известни като „пукиоси“ (puquios), техният произход е пъзел – такъв, който може да бъде решен само от космоса. Дупките са от района Наска в Перу – район, известен с линиите на Наска, няколко огромни геометрични изображения, издълбани в пейзажа; безукорни археологически доказателства за церемониални погребения; и за бързия упадък на това някога процъфтяващо общество. Това, което добавя още към интригата за местните древни хора на Наска, е как са успели да оцелеят в район, където сушите може да продължат с години. Пукиосите са „сложна хидравлична система, конструирана за извличане на вода от подземни водоносни хоризонти“, казва Роза Ласапонара от Института по методологии за анализ на околната среда в Италия. И те са преобразили този негостоприемен регион. Ласапонара и нейният екип проучиха пукиосите, използвайки сателитни изображения. От това екипът успя да разбере по-добре как пукиосите са били разпределени в района на Наска и къде са текли спрямо близките селища – които са по-лесни за датиране. „Това, което е ясно очевидно днес, е, че системата puquio трябва да е била много по-развита, отколкото изглежда днес“, казва Ласапонара. „Използвайки неизчерпаеми запаси от вода през цялата година, системата puquio е допринесла за интензивно земеделие в долините в едно от най-сухите места в света“. Поредица от канали отвеждали водата, хваната под земята, до местата, където била необходима; всичко останало се съхранявало в повърхностни резервоари. За да се поддържа движението му, над каналите били изкопани комини във формата на тирбушон. Тези фунии пропускали вятъра в каналите, което тласкало водата през системата. „Пукиосите са най-амбициозният хидравличен проект в района на Наска и са направили вода достъпна за цялата година, не само за селско стопанство и напояване, но и за домашни нужди“, казва Ласапонара, която е писала за своите сателитни проучвания в „Ancient Nasca World“ („Нови прозрения от науката и археологията, публикации през 2017 г.). Произходът на народа пукио остава загадка за изследователите, тъй като не е възможно да се използват традиционни техники за въглеродно датиране на тунелите. Нито Наска е оставила някакви улики за техния произход. Подобно на много други южноамерикански култури, те не са имали писмена система. Тяхното съществуване ни казва нещо забележително за хората, живели в района на Наска от преди 1000 г. пр.Хр. до 750 г. сл.Хр. „Изграждането на пукиоси включва използването на особено специализирана технология“, казва Ласапонара. Не само че строителите на пукиос са се нуждаели от задълбочено разбиране на геологията на района и годишните вариации в наличността на вода, поддържането на каналите е било техническо предизвикателство, тъй като те се разпространявали през тектонични разломи. „Това, което е наистина впечатляващо, са големите усилия, организация и сътрудничество, необходими за тяхното изграждане и редовна поддръжка“, казва тя. Това означава редовно и надеждно водоснабдяване в продължение на векове в район, който е едно от най-сухите места на Земята. „Поддръжката вероятно се основава на съвместна и социално организирана система, подобна на тази, приета за изграждането на известните „линии на Наска“, които в някои случаи са ясно свързани с наличието на вода.“ Качеството на строителството е толкова добро, че някои от пукиосите все още функционират. Тези структури показват, че местните жители на басейна на Наска са били не само устойчиво организирани, но и че обществото им е било структурирано в йерархия, според Ласапонара. Тя казва, че пукиосите са били жизненоважни за „контрола на разпределението на вода от онези, които са на власт над общностите, които са попаднали под тяхно владичество“. Да знаете как да донесете вода на едно от най-сухите места на Земята, означава, че държите ключа към самия живот. Превод от английски: Георги ВЕНИН